/Поглед.инфо/ Възможното сближаване на Франция с Русия след коварния удар от „триумвирата“ АУКУС предизвиква вълнение в редица европейски столици, предимно в Полша, балтийските страни, Грузия и Украйна. Париж е тласнат към сближаване с руснаците не само от охлаждането на отношенията с Вашингтон, но и от все по -враждебната позиция на Лондон.
След като се отърва от ограниченията на ЕС, Великобритания се стреми да се издигне в конфронтацията на великите сили и прави всичко, за да потисне своите конкуренти в Европа, на първо място Франция. Това кара Петата република да вижда Москва като съюзник, особено в Източното Средиземноморие, където британците са в тясна връзка с Турция.
Това се посочва в сензационната статия „Скандалът с подводници бележи началото на френско-британското съперничество“ от професор Али Демирдаш, публикувана на 22 септември в американското списание “Нешънъл Интерест”. Авторът рисува картина на нова геополитическа реалност, която се очертава в Стария свят след Брекзит, и заключва: „Ситуацията в Европа все повече напомня на предвоенната 1939 г.“.
Зад проекта на новия глобален съюз АУКУС могат да се видят дългогодишните планове на британската корона, която избяга в оперативното пространство след десетилетия в сянката на САЩ и ЕС. В същото време, за да прокара своите национални интереси в различни части на планетата, Лондон активно използва Британската общност.
Показателно е, че чрез една от страните на Общността, малката Малта, британците майсторски играят „африканската игра“ срещу Франция. Именно Малта през май 2020 година блокира военноморската мисия на ЕС, целяща да пресече доставките на турско оръжие за либийското Правителство на национално съгласие, срещу което се бори поддържания от Париж (и Москва) фелдмаршал Халифа Хафтар. Малко по-късно Малта наложи вето върху френско-гръцката резолюция на ЕС, която трябваше да въведе оръжейно ембарго срещу Анкара за действията ѝ в Кипър.
В други случаи Лондон се меси сам - например, като подкрепя турската „дипломация с канонерките“ край бреговете на Гърция или господството на Анкара в Северна Сирия, като не се допуска Париж (и Москва). Позициите на Великобритания и Франция по кюрдски и редица други въпроси се оказаха противоположни.
Така пред очите ни в Европа отново, както през всичките минали векове, се създават големи съюзи. Англичаните намериха в турците своите естествени съюзници в ограничаването на Франция, докато Петата република, изпитвайки нарастващото влияние на Германия, се опитва да намери общи интереси с Русия в няколко региона едновременно: от Сирия и Кавказ до Северозападна Африка.
Днес подобни коалиции не могат да бъдат ограничени само до Стария свят. И ако Великобритания, възстановявайки морската си мощ, търси с помощта на англосаксонските съюзници изход към индийско-тихоокеанския плацдарм в готовност да се изправи срещу Китай, тогава Франция рано или късно ще се сблъска с необходимостта от сближаване с континентален блок държави по оста Париж-Берлин-Москва-Пекин. Създаването на АУКУС само долива масло в огъня, разкъсвайки Франция не само от „сърдечния приятел Великобритания“, но и от САЩ.
Разбира се, за лимитрофите Източна Европа подобни тектонични промени се възприемат с ужас. Украйна не я очаква нищо добро, ако Москва и Париж, заедно с Берлин, най-накрая се споразумеят за Донбас в рамките на Нормандската четворка. Да, и за другите американски сателити периметъра на границите на Руската федерация, на фона на кризата на НАТО и изместването на основното внимание на Вашингтон към Китай, настъпва време да помислят къде да погледнат за нов господар.
Може би единственото нещо, в което не сме съгласни с уважавания професор Демирдаш, е заключението за „повторението на 1939 г.“. Да, в Стария свят има конфликт на интереси, в него се очертават контурите на нови коалиции вместо аморфния Северноатлантически алианс и дори, вероятно, ЕС. Не може да се говори обаче за предчувствие за голяма война в Европа - днес военният потенциал дори на водещите сили на континента е твърде малък в сравнение с мощта на САЩ и Русия.
Превод: В. Сергеев