/Поглед.инфо/ След като големият англосаксонски масив в Съединените щати беше разклатен, тогава не е изненадващо, че според „теорията на хаоса“ (не забравяйте „пеперудата и урагана“), малкият, изначален масив на Британските острови се разклати дори повече. Има нещо гнило англосаксонското кралство, общо от гледна точка на световните интереси на Америка и Великобритания, със своята затихваща страстност, с пренапрежение на ресурсите поради непостигнатата роля на световен лидер.
Северната част на Шотландия в Обединеното кралство (5,5 милиона души) отдавна се счита за основен претендент за разширяване на семейството на независими европейски държави. Ръководителят на местното правителство и лидер на Шотландската национална партия Никола Стърджън недвусмислено заяви, че очаква да проведе гласуване за независимост през следващата година. В същото време, ако референдумът за независимост, проведен през 2014 г., не донесе успех на шотландците, сега всички социологически проучвания казват, че ако опитът се повтори, привържениците на напускането на Великобритания ще спечелят убедителна победа.
Основните причини за промяната в настроението са Брекзит и желанието на Единбург да остане в Европейския съюз, в чиято икономика Шотландия е по-интегрирана от останалата част на Великобритания. Поражението на националистите през 2014 г. се дължи до голяма степен на факта, че в опит да запази Лондон в себе си, ЕС отказа да признае перспективите на постигналите независимост шотландци да останат в този съюз. Сега тази мотивация изчезна и в случай на успех на референдума Единбург има всички шансове да заеме мястото на Великобритания в европейските структури.
За британците ще бъде доста трудно да признаят референдума за незаконен, тъй като навремето, знаейки данните от анкетите, които ги устройват, те се съгласиха на подобно събитие. Но очевидно им липсваше историческа прозорливост. Сега общото положение и настроението на шотландците е много по-лошо за поддръжниците на запазването на единната държава. Основното възражение на Лондон срещу новия израз на волята на шотландците е крайно неубедително: видите ли, трябва да се извършва „веднъж на поколение“, тоест според постигнатото тогава споразумение, не по-често от веднъж на всеки 10 години.
В този дух на 17 януари британският премиер Борис Джонсън написа официалния си отговор на Никола Стърджън на нейното искане за прехвърляне на правомощия от британския парламент към шотландския парламент за следващия референдум за независимост през 2021 г. Той я информира, че не може да даде съгласието си за това. Основният аргумент: „Вие и вашите предшественици лично обещахте, че референдумът през 2014 г. ще бъде единственият за това поколение“.
До края на десетгодишния период след предишния референдум обаче не остава много. Предвид съществуващите социално-икономически и политически тенденции, до 2024 г. позицията на Лондон като обединяващ център на страната само ще се влоши. А Единбург не възнамерява да чака тази дата. През май 2021 г. в Шотландия трябва да се проведат следващите парламентарни избори, на които според всички прогнози привържениците на независимостта ще спечелят уверено, след което Лондон ще бъде помолен да не "удължава агонията", а незабавно да започне процедурата на "исторически отдавна закъснялото" разделение. Според анкета, проведена в средата на декември 2020 г., 58% от жителите на Шотландия (спрямо 44,7% през 2014 г.) биха гласували за независимост от Великобритания.
След като проучи писмото на Джонсън, Стърджън обяви на 24 януари, че ако спечели майските избори, при всеки случай ще проведе „съвещателен“ референдум за независимост. Тя изготви 11-точкова пътна карта за това как да се проведе такова гласуване, дори ако Лондон е против. Според социологическо проучване на лондонския „Таймс“ повечето от анкетираните не само в Шотландия, но и в Северна Ирландия искат да проведат референдуми за независимост от Великобритания.
Идването на ирландеца Джоузеф Байдън като президент на Съединените щати не предвещава добро за британците. Не напразно британският премиер Борис Джонсън беше едва ли не единственият поддръжник на Тръмп в Европа.
Като сенатор Байдън се застъпва за реинтеграцията на Северна Ирландия (около 2 милиона души) в „майкат“ Ирландия. И изглежда, че Байдън не е променил тази позиция досега, сякаш на шега отказа да даде интервю за Би-Би-Си след встъпването си в длъжност с мотива, че е „ирландец“ (казват, че „свободолюбивите келти не говорят с окупационна преса"). Предполага се, че в Белфаст тези знаци няма да се приемат лекомислено и впечатлени от решителността на Шотландия, те също ще помислят сериозно за провеждане на референдум за независимост с последващо присъединяване към Дъблин в близко бъдеще.
Уелс (3,15 милиона), подобно на Шотландия, има собствена националистическа партия„Плейд Къмри“, която се основава главно на етнически уелсци. В местният парламент на Уелс тя все още има само 10 от 60, но под влиянието на събития, разтърсващи Обединеното кралство, тежестта на тази партия може бързо да се увеличи и настроението на Кардиф може да се промени. „Плейд Къмри“ едва наскоро прие програма за постигане на държавна независимост и пътна карта към нея, но има значителни постижения по отношение на запазването на уелския език (от групата на келтските езици) и местната култура
И тогава, като прокоба, един от известните гарвани, наречен Мерлин, изчезна от Лондонската кула, според уважаваният „Ню Йорк Таймс“. Според легендата тези гарвани пазят мира на кралството още от времето на крал Чарлз II (XVII век). Тази атракция за туристите се нарича още „пазители на националната съдба“. Кой знае дали Мерлин е отлетял или нейното изчезване е дело на сепаратисти, но според пророчествата, когато гарваните напуснат Лондонската кула, сградата ще се срути, а с нея и цялото кралство. Или ако останат по-малко от осем гарвани, тогава критичният праг е близо.
По ирония на съдбата „Ню Йорк Таймс“ добавя, че като се имат предвид всички проблеми, с които Великобритания се сблъсква сега, от „пандемията“ до болезнения Брекзит, може да се запитаме „дали пророчеството не се сбъдва“.
Разбира се, можете да хванете всяка врана по лондонските улици и да кажете, че това е Мерлин. Кой може да каже? И Кулата като сграда ще бъде спасена. Ще помогне ли това обаче на Великобритания да устои, ако бъде обхваната от вълна от разделение, каквото Лондон, заедно с Вашингтон, усърдно насочва към европейския континент от 90-те години на миналия век? Например Лондон призна независимостта на Косово само въз основа на декларацията за независимост от Прищина, без никакъв референдум. В Шотландия подобен процес ще се проведе в съответствие с демократична процедура. Спомняте ли си летището в Прищина, което британците заеха след напускането на руския контингент?
