/Поглед.инфо/ По принцип, на Лондон за налагането на санкции под формата на замразяване на активи и забрана за влизане в бивша Велика Британия трябва единствено да се благодари. Това помага за национализирането на елита. Няма смисъл за нас от парите, изнесени в чужбина, но бумерангът, който долетя до крадливите компрадори, мечтаещи за живот в две страни, е много справедливо нещо. Повече санкции, добри и различни.
Евреите от древни времена имат поговорка: „Врагът ще ни направи богати”. Правилно е. Приятелят ще дойде и ще вземе: газ, петрол, “Белгазпромбанк”, дял на вътрешния пазар и след това ще вика за суверенитет и многовекторност. От него само загуби.
Врагът е друг въпрос. С животворните санкции той ще започне заместването на вноса, национализирането на елита, ще обедини нацията, ще ни освободи от погрешни схващания, ще ни научи как да се борим и да ценим родината си. Един приятел ще те направи по-слаб. Врагът ще те направи по-силен. Има някаква истина в този парадокс.
Комбинацията от омраза и безпомощност е поразителна при британските санкции. По-точно, безсилна омраза. Това е откровена демонстрация на емоции - нещо, от което британският елит е отучван от ранно детство. Всичко се изражда - дори британският елит. Не могат да ни ударят лицето, затова ще плюят зад гърба ни.
Даже са за окайване. С обичайните им минали амбиции, такова дребно отмъщение - да намерят 25 зависими руски милионери и да не ги пускат в Англия. Е, вероятно за тях това ще бъде мъка. Страната обаче няма да забележи загубата им. На нас ни е все тази, а англичаните ще са доволни. Защо не?
Путин по някакъв начин предупреди за праха, който ще се мъчат да преглътнат. Не повярваха. Сега нека не се разстройват - както е дошло, така и ще си отиде. Щастието не е в парите.
Превод: В. Сергеев