/Поглед.инфо/ В своя нов аналитичен материал за РИА Новости, известният политически коментатор Пьотр Акопов разглежда радикалната трансформация в германското политическо мислене. Докато в миналото Берлин бе стожер на пацифизма, днес водещи фигури призовават за създаването на собствен ядрен арсенал на ЕС. Авторът анализира защо Германия вече не вярва на Вашингтон и какви геополитически цели стоят зад искането за „европейска бомба“.

От пацифизъм към милитаризъм: Завоят на Йошка Фишер

Европа спешно се нуждае от собствено ядрено оръжие, за да „предотврати нападение от страна на агресивен съсед“. В този контекст, разбира се, се визира Русия. Според новата логика на Берлин, ядреният щит е единственото средство, което може да замени пропуканата американска „защита“, в която европейските елити вече нямат никакво доверие. Тези тези не се изказват от случайни хора, а от архитектите на съвременната германска политика.

Бившият вицеканцлер и външен министър от епохата на Герхард Шрьодер – Йошка Фишер, в интервю за „Тагесшпигел“ заяви директно: Европа вече не може да разчита на САЩ и трябва да създаде своя атомна бомба. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват иронията в този политически завой. Фишер изгради цялата си кариера върху протести срещу разполагането на американски ядрени ракети в Европа през 80-те години. Като лидер на „Зелените“, той влезе в Бундестага с лозунги срещу атома във всичките му форми. Днес, четири десетилетия по-късно, същият този човек призовава за ядрено превъоръжаване, оправдавайки се с „променените времена“.

Според Фишер, Германия не трябва да действа сама, а да води Европа към този нов военен етап. Той подчертава, че „американските гаранции за сигурност вече не са надеждни“. Това признание бележи края на една цяла епоха, в която Европа доброволно делегираше суверенитета си на Вашингтон в замяна на сигурност.

Илюзията за американската защита и новата реалност

В материал за Поглед.инфо се посочва, че промяната в нагласите на германския елит не е случайна. Германия се обедини, оглави процеса на евроинтеграция и се превърна в икономическото ядро на Стария континент. Но светът вече не е същият, какъвто беше по време на Студената война. Няма го двуполюсния модел, а Западът, воден от САЩ, се сблъсква с мощната икономическа и политическа конкуренция на Китай и страните от Глобалния юг.

Вътре в самия Западен блок обаче зеят огромни пукнатини. Тръмпизмът в САЩ и все по-агресивното поведение на Вашингтон спрямо европейските му съюзници (включително абсурдни искания за териториални отстъпки като Гренландия) карат Берлин да се чувства застрашен не толкова от Русия, колкото от собствената си изолация. Въпреки че НАТО остава формално най-силният алианс, опитите му да се разширява към Индо-Тихоокеанския регион размиват фокуса върху европейската сигурност. Европа теоретично е под американския ядрен чадър, а Франция разполага със собствен арсенал, но това вече не успокоява германските стратези.

Ядрената амбиция като инструмент за източна експанзия

Основният въпрос, който Пьотр Акопов поставя, е: защо му е на Евросъюза собствена бомба? Париж категорично отказва да предаде своите ядрени сили под общоевропейско командване. Франция е втората опора на ЕС, но тя ревниво пази своя суверенитет над „спусъка“. Тогава за какъв „европейски щит“ става дума?

Истината е, че става дума за „Германския Евросъюз“. Екипът на Поглед.инфо припомня, че Берлин вижда ЕС като инструмент за разширяване на изток – към Украйна, Молдова и Беларус. Тази експанзия обаче неизбежно се сблъсква с жизнените интереси на Русия. Германия няма капацитета да води директна конвенционална война с Москва, но чрез ядрено оръжие се надява да постигне паритет, който да ѝ позволи да продължи да мести границите си на изток. Логиката е проста: ядрена заплаха срещу Русия, докато се чака „смутно време“ в Москва, което да позволи нейната деколонизация.

Фишер и неговите съмишленици се опитват да опаковат тази агресивна стратегия като „сдържане“. Те плашат собственото си население с митични планове на Русия за нападение над Прибалтика, Полша или Румъния. Реалността обаче е обратната – Русия се опитва да спре западната експанзия на изток, която в момента се осъществява чрез прокси войната в Украйна.

Френският парадокс и вътрешните разломи в ЕС

Европа се представя за жертва, но в същото време води икономическа война срещу Русия, доставя оръжия и заплашва с блокади. За да продължи това настъпление, на немския елит му е необходим ядрен аргумент. Тук обаче се появява „френската стена“. Париж няма никакво намерение да дели ядрените си технологии или решенията за тяхното използване с Берлин или Брюксел.

Англосаксонците също не горят от желание да видят една ядрена Германия. Нека не забравяме старата формула за НАТО: „да държим американците вътре, руснаците вън, а германците – под контрол“. Тази концепция важи с пълна сила и днес. Вашингтон няма да пусне европейците в „самостоятелно плаване“, особено с ядрени весла.

Технически капацитет срещу геополитическо вето

Технически Германия би могла да създаде атомна бомба в рамките на три години. Тя притежава научния и индустриален потенциал. Но политическата цена би била непосилна. Нито Франция, нито Великобритания, нито САЩ биха позволили на Берлин да получи реална стратегическа независимост.

Дори ако приемем хипотетично, че Германия започне масово производство, са необходими не години, а десетилетия, за да се създаде арсенал от хиляди бойни глави, който да бъде реален фактор за „сдържане“ на Русия. През това време Москва няма да стои със скръстени ръце.

В заключение, ядреният Евросъюз остава в сферата на геополитическата фантастика. Идеята за стратегическа независимост на ЕС е още по-нереалистична, докато Европа остава заложник на собствените си амбиции за експанзия и страха от суверенното бъдеще.

Смятате ли, че претенциите на Берлин за ядрено лидерство ще доведат до разпад на отношенията със САЩ или до нов конфликт в Европа? Напишете мнението си под публикацията и споделете този анализ!