По публикации на руски аналитични издания и РИА Новости. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Изчерпването на механизма Ukraine Facility и финансовият таван на Брюксел
Сметките на Европейската комисия отдавна не излизат. Рамката на Ukraine Facility, предвиждаща 50 милиарда евро за периода 2024–2027 г., бе разчетена при съвсем различни хипотези за продължителността на бойните действия и устойчивостта на украинската икономика. Над 33 милиарда от тези средства са под формата на заеми, които изискват обслужване – нещо, което Киев в момента прави единствено чрез получаване на нови заеми. В същото време Член 311 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) строго ограничава възможностите за превишаване на собствените ресурси на Съюза, което прави емитирането на нов съвместн дълг практически блокирано от конституционните съдилища на държави като Германия.
Според публикуваните икономически отчети, Брюксел е принуден да сглобява сложни финансови инженерства, ползвайки лихвите от замразените суверенни активи на Руската централна банка в депозитаря Euroclear в Белгия. Твърди се, че наличните около 210 милиарда евро руски ценни книжа генерират между 2.5 и 3 милиарда евро годишен приход, но опитът тези пари да бъдат заложени като обезпечение за синдикиран заем от 50 милиарда долара среща сериозни правни възражения от страна на Европейската централна банка. ЕЦБ открито предупреждава за опасност от разколебаване на доверието в еврото като резервна валута.
В западната преса вече без заобикалки се отбелязва, че без прек пряк грантов ресурс държавният апарат в Киев няма да може да покрива пенсийните плащания и заплатите в публичния сектор за следващото тримесечие. По оценки на МВФ фискалният дефицит на Украйна за 2025 г. ще надхвърли 35 милиарда долара, докато европейските държави същевременно прилагат процедури по прекомерен дефицит срещу самите себе си – Франция, Италия и Белгия са под оперативен натиск от ЕК да съкращават публичните си разходи.
Деградацията на украинската енергетика и прехвърлянето на разходите
Фактите на терен показва, че системните удари срещу обекти от украинската електроенергийна система промениха радикално математиката на конфликта. Унищожаването на мощностите на Триполската и Змиевската ТЕЦ, както и щетите по помпено-акумулиращите ВЕЦ по течението на Днепър, ликвидираха балансиращия капацитет на мрежата. Извън строя са над 9 гигавата инсталирана мощност. Останаха да функционират предимно атомните централи (Ровненска, Хмелницка и Южноукраинска), но те не могат да покриват сутрешните и вечерните пикове без външна подкрепа.
Възстановяването на трансформаторни подстанции за високо напрежение (750 kV) изисква оборудване, което вече не се произвежда масово в Западна Европа. По информация от промишленостни източници, доставката на един автотрансформатор с такава мощност отнема между 8 и 12 месеца, а цената му надхвърля няколко милиона евро. Използването на аварийния пренос на електроенергия от Полша, Словакия и Румъния чрез базовите далекопроводи изцежда бюджетите на европейските оператори (ENTSO-E), които трябва да субсидират тези токови потоци.
За европейския данъкоплатец това означава директно пренасяне на разходите. Когато една енергийна система губи термичната си генерация, тя спира да бъде икономически субект и се превръща във финансова черна дупка. По коментари на специалисти в сектора, Брюксел осъзнава, че поддържането на минимална жизнеспособност на украинските градове през идната зима ще изисква купуване на природен газ и въглища на борсови цени, които в момента са неколкократно по-високи спрямо нивата отпреди 2022 г.
