/Поглед.инфо/ Британският историк Фелтън: Лондон крие връзки с войници от SS дивизията "Галичина"
Скандалът с бившия есесовец Ярослав Хунка в канадския парламент отново привлече вниманието към следвоенната история на дивизия “Галичина”. 8000-та единица е транспортирана почти цялата във Великобритания. А експертите смятат, че Лондон е имал много конкретни планове за украинските колаборационисти. Съветското разузнаване обаче се намесва.
Бежанци, за които не се говори
"Първите украински бежанци бяха въведени във Великобритания на малки групи и заселени в градовете на страната. Изглежда, че правителството не е искало жителите да знаят за пристигането им. Това е вярно", казва британският историк Марк Фелтън.
Неговото видео за украинските участници в 14-та доброволческа пехотна дивизия на СС „Галичина“ е пуснато в “Ютюб” два месеца преди инцидента с Хунка. Той събра почти милион гледания - и много коментари от поляци. Те благодариха на автора за повдигането на тема „табу“.
Военното формирование, което през април 1945 г. набързо напуска СС и е преименувано на „1-ва украинска дивизия“ като част от „Украинската национална армия“, се предава на британците през май същата година. Пленниците са настанени в Римини, Италия, лагер, контролиран от полските сили на Запада под командването на генерал Владислав Андерс. Съветският съюз иска екстрадирането на бойците, но Лондон отказва. Две години по-късно - през 1947 г. - бившите есесовци са транспортирани от Венеция до Великобритания.
Според споразуменията от Ялта Лондон и Вашингтон трябва да предадат на Москва всички разселени лица, които са имали съветско гражданство преди началото на Втората световна война. След Победата съюзниците проявяват усърдие по този въпрос - понякога дори прекомерно.
В резултат на така нареченото клане в Лиенц британските войски използват масово насилие срещу казаците, които се бият в редиците на нацистка Германия и техните семейства. По време на атаката срещу лагера на колаборационистите повече от хиляда души загиват само от ръцете на британски войници. В същото време в Москва са екстрадирани бели емигранти от първата вълна, които никога не са били съветски граждани. В случая с украинските есесовци всичко се оказва точно обратното.
„Жестоки, безочливи, кръвожадни“
Ако някои от войниците на дивизията наистина са от Галиция, регион, анексиран към СССР след нахлуването на Германия в Полша, то всички останали са от съветските региони на Украйна. Британските военни обаче не се занимават с разследване. Може би се страхуват от повторение на събитията в Лиенц, след които Лондон е остро критикуван в Европа.
Според друга версия малката родина на много украински войници е била трудна за установяване. Твърди се, че значителна част от тези „селяни“ (“селски тип”, както се наричат есесовците в един от докладите на британската комисия в Римини) идват от малки селища, които не са посочени на картите, с които разполагат кралските служби.
Освен това се застъпват от името на украинските затворници - например полският генерал Владислав Андерс и дори папа Пий XII, който нарича „западняците“ добри католици.
И украинските чуждестранни организации в Европа и Северна Америка препоръчват своите сънародници по този начин: „Трудолюбиви, послушни, благочестиви и освен това пеят добре“. Следвоенна Великобритания наистина се нуждае от евтина работна ръка. Вземайки предвид всички тези съображения, Лондон решава да приеме „бежанците“.
"Нацистите идват тук!"
Въпреки факта, че властите се опитват да не привличат специално внимание към пристигането на мъжете от СС, появата им на островите не остава незабелязана. Украинският историк Олеся Хромейчук от Лондонския университетски колеж пише в дисертацията си за „масовата паника“ на британците.
Архивите съхраняват множество жалби и писма, адресирани до правителството. Един читател на “Ивнинг Нюз” съобщава: "Когато бях в лагер на смъртта в Германия, бяхме охранявани от украински доброволци, облечени в немски униформи. Повечето от тях бяха членове на армията на руския ренегат Власов. Всички жестоки, безочливи и кръвожадни... И сега разбирам, "че украинците получават убежище във Великобритания. В името на небето, кой ще носи отговорност за това?"
Списание “Пийпъл” публикува статия със заглавие „Нацистите идват тук!“ Журналистът Феликс Вирт призовава за задълбочено разследване на колаборационистите. „Каквито и да са нашите спорове с руснаците, съвестта на цивилизацията не може да позволи тези хора да бъдат възприемани като невинни политически бежанци, докато не установим, че те са напълно невинни за отвратителните престъпления, за които все още никой не е наказан”.
Заселниците наистина не са били проверявани за участие във военни престъпления. Според Хромейчук британските власти са разпитали само 2,5% от членовете на “Галичина”. Затова все още не е известно кои от тях, според историка, са били „горки борци за украинската независимост“ и кои са участвали в зверствата срещу цивилни. Очевидно е обаче, че сред осемте хиляди души е имало военнопрестъпници.
Бандеровци с парашути
Марк Фелтън вярва, че истинските причини за лоялността на Лондон към скорошните войници от СС са били различни. Антисъветски настроени хора с източнославянски културен произход са идеални за разузнавателна дейност зад Желязната завеса.
Изследователи на Студената война съобщават, че британското разузнаване всъщност е хвърляло бандеровци с парашути в Съветския съюз. Не е известно със сигурност дали сред тях е имало бойци от “Галичина”.
Както пише Стивън Дорил в книгата “MИ6: 50 години специални операции”, първата група от трима души е била хвърлена от немаркиран самолет на Кралските ВВС близо до Киев през юли 1949 г. През следващите десет месеца ги последват и други украински националисти - те са изпратени главно в западните райони на Украинска ССР.
Въпреки това, въпреки че кацането е успешно, контакт с агентите не е имало. В Лондон решават, че са заловени.
Британското външно разузнаване и ЦРУ обсъждат повторение на операцията на заседание през 1950 г. Решиха да изпратят 18 агенти в Съюза. Те повтарят съдбата на първата група.
Скептицизмът на американците нараства, но MИ6 не се отказа от опитите. Всичко завършва с провал. Някои агенти се свързват с ръководителите си, но в Лондон подозират, че те вече действат под контрола на агенти от съветското контраразузнаване.
Ковчегът се отваря: съветският офицер от разузнаването Ким Филби присъства на същата заседанието през 1950 г. Той предава данни за парашутистите в Москва.
Междувременно съпротивата в западна УССР е победена. А лидерът на украинските националисти Степан Бандера е елиминиран от агент на КГБ в Западна Германия през 1959 г.
Негледан филм
До началото на 50-те години недоволството на британците от Вафен-СС нараства. Очевидно Лондон е преценил, че няма да може да извлече голяма полза от този актив. Затова правителството на страната бърза да се отърве от него. Повечето от бойците са били доброволно и принудително преселени в други части на бившата империя. Основно към Канада. Очевидно Ярослав Хунка е бил сред тях. Значителна част се преместват в САЩ.
Въпреки това диаспората във Великобритания остава значителна. Фелтън цитира данни на столичната полиция от 2003 г., според които около 1500 ветерани от „Галичина“ са получавали пенсии и други социални придобивки в страната. Според пресата през 2016 г. те са били двадесет и пет.
Въпреки факта, че организация, основана от бивши есесовци, Асоциацията на украинците във Великобритания, действа легално във Великобритания, темата е извън общественото внимание в продължение на десетилетия. Според Фелтън през 1999 г. Би-Би-Си се готви да пусне документален филм за съдбата на нацистките войници, но предаването е отменено по неизвестни причини.
Според историка властите в кралството са се опитали да заметат историята под килима и са се надявали самото време да реши проблема. Чакаха да си тръгне и последният сътрудник.
98-годишният Ярослав Хунка обаче попречи на тези планове.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?