/Поглед.инфо/ Необмислената политика на Европейския съюз заплашва бъдещите поколения европейци със социален взрив и загуба на идентичност

Пъстрата афро-азиатска миграция към Европа си поставя за цел да се закрепи на чуждия бряг. Всички останали различия, цветове и нюанси на проблема с миграцията не са нищо повече от словесни упражнения на либералните политици, използвани за моментна изгода от тази мащабна инвазия.

Нека погледнем в историята. Рашид ад-Дин, персийски държавник, лекар и енциклопедичен учен от втората половина на 13-ти век, отбелязва в своите хроники, че към момента на смъртта на Чингис хан броят на монголските войски е бил 129 хиляди конници, те са завладели Евразия от Жълто море до Днепър, подчинявайки 33 милиона души. На един монголец се падат 255 завладени.

А сега да се поинтересуваме от статистиката на Европейската комисия: според нейните данни 2,3 милиона имигранти от страни извън ЕС са влезли в ЕС само през 2021 г., което е почти 18% повече в сравнение с 2020 г. От тях 1,4 милиона души не седяха неподвижно, а се скитаха из континента в търсене на удобно местообитание.

От 446,7 милиона европейци към 1 януари миналата година 23,8 милиона души, или 5,3%, дори не са били граждани на ЕС, тоест те са били нелегални имигранти. Е, само през 2021 г. държавите от ЕС са направили 827 300 мигранти законни граждани. Ако си представим, че утре те ще се вдигнат да се бият за нова джамия вместо старата „кирхе“ /църква/, то на всеки мигрант само през последните две години ще има по-малко от 20 европейци.

Всъщност въпросът може да не стигне до оръжието. Рядко припомняната социологическа „формула за спасение” на националната идентичност на европейските народи показва, че ако чуждото население в местния етнос достигне 2 процента, въздействието му върху етноса става необратимо. Например в Люксембург почти половината от населението са чужденци, в Швейцария - 29%, в Швеция - 19,84, Австрия - 19,3, Германия - 18,4, Франция - 13, Италия - 10,56 ...

Европа не се ли страхува да загуби своята идентичност?

Но в Тунис Брюксел не сочи с пръст и след като тунизиец беше убит в сбиване между африкански мигранти и местни араби в град Сфакс на 3 юли, стотици мигранти бяха принудително изселени в пустинни райони по границите с Алжир и Либия и оставени там на произвола на съдбата. За европейците това изглежда ужасно.

И това, че орди от мигранти от Субсахарска Африка действат организирано, както твърди тунизийският президент Каис Саид, „в заговор за промяна на демографския състав на страната“, която се превърна в основен маршрут за мигранти, опитващи се да стигнат до Европа (само 130 километра по море до Лампедуза, Италия), изглежда ужасно за тунизийските араби. В ЕС не се чу нито един глас в подкрепа на тунизийския президент.

Официалното издание на ЕС Еuractiv съобщава , че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, след като научила за "ужасите на експулсирането на мигранти", незабавно отишла на другия бряг на Сардинския пролив, за да защити нещастните африканци.

А седмица по-късно Европейският съюз и Тунис подписаха меморандум за разбирателство за „стратегическо и всеобхватно партньорство в областта на нелегалната миграция, икономическото развитие и възобновяемата енергия“. Сделката включва финансова помощ и, както каза Урсула фон дер Лайен, е насочена към „инвестиране в общ просперитет“ . Тя предложи на Тунис 105 милиона евро за подкрепа на мерките за спиране на нелегалната миграция и 150 милиона евро незабавна подкрепа, както и дългосрочен заем от около 900 милиона евро.

Двустранната позиция, когато Брюксел плаща с едната ръка за потискането на нелегалните имигранти извън границите си, а с другата им плаща помощи, за да вдигне печалбите на собствените си бизнесмени с тази евтина работна ръка, решава няколко проблема на либерална Европа наведнъж.

В Германия тази година средната месечна помощ за семейство от двама възрастни и пет деца, получили убежище в страната, е 3612 евро. За имигрантите, които бягат към тази „светлина“, такава надбавка надхвърля сто или дори хиляда пъти сумата, която могат да спечелят у дома. Тук си струва да изхвърлим либералната обвивка по отношение на „политическите бежанци“ и „заплахата от репресии“. Очевидно е, че турци, кюрди, сирийци, афганистанци, африканци от всякакъв вид тичат след парите. Без този фактор, може би с работата си те щяха да направят своя живот и живота на собствената си страна по-добър, по-сит и удобен.

Вие сте бежанец, който не може да си намери работа? В Дания ще седите без работа с 1800 евро на месец. В Норвегия ще получите поне 1502 евро. В Холандия надбавката е само 1300 евро, което е приблизително равно на 111 хиляди рубли на месец.

Жителите на страни с напълно различна култура плават в крехки лодки из Средиземно море. Това са не само араби-мюсюлмани, но и африканци - хора със специален манталитет, който се формира на пресечната точка на културите, при това в постоянна конфронтация с тях. Но тази конфронтация може да се прояви във второто поколение „нови европейци“, мислено оставащи в обятията на собствените си религиозни идеи, традиции и навици. Но сега може да се плаче горчиво за трагичната съдба на всеки един от тези нещастни милиони, за да се гарантират гласовете им на изборите.

Тези гласове могат да бъдат спечелени по различни начини. Можете да бълвате глупости умно, както прави Карола Ракете: „Можем да преодолеем настоящата екологична криза само ако създадем социално справедлива среда – това е анализ, който споделям с Лявата партия“, в речта й в Берлин. Този 35-годишна германска зелена активистка стана известна сред италианските моряци през 2019 г. като капитан и симпатизант на Sea Watch , неправителствена организация, която спонсорира морски спасителни мисии в Средиземно море.

Тогава тя спасява нелегални имигранти и ги доставя на Лампедуза, въпреки забраната на италианските власти, след това е арестувана, след това оправдана. И миналия понеделник, „неспокойният моряк“ беше номиниран като един от двамата водещи кандидати на Германската лява партия на изборите за Европейски съюз догодина. Няма съмнение, че всички германски имигранти ще гласуват за нея.

Или можете да повдигнете политически точки, както направи Урсула в Тунис в компанията на италианския премиер Джорджия Мелони и нейния холандски колега Марк Рюте. Те „работиха много усилено, за да разработят бързо стабилен пакет услуги, който е инвестиция в нашия споделен просперитет, стабилност, както и в бъдещите поколения“.

„Цветята“ на тази демагогия бързо ще се разхвърчат, когато вълните от мигранти обезценят работната сила в Европа. Дългосрочният заем на Урсула зависи от МВФ, който все още не е одобрил заем от 2 милиарда долара за Тунис поради несъгласия с президента Саид. Той многократно е отхвърлял исканията на МВФ за премахване на държавните субсидии за основни стоки и услуги, а именно петрол и електричество, и за приватизация на 100 държавни фирми.

Какво се промени в отношенията между либералния Запад и „авторитарния незапад“, откакто Международната организация по миграция (МОМ) регистрира 441 смъртни случая на мигранти през първото тримесечие на тази година по най-смъртоносния миграционен маршрут в света през Средиземно море? Нищо.

Европа продължава да приема бъдещите "хуни от 21 век".

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?