/Поглед.инфо/ Реджеп Тайип Ердоган е в позиция на силата и го използва. Той знае освен това, че европейските страни имат нужда от Турция, южния стълб на НАТО и стратегически партньор, за да се борят срещу тероризма и кризите в Близкия изток. Военната база Инджирлик в южната част на страната се използва всекидневно от самолетите на международната коалиция за удари срещу “Ислямска държава” в Сирия. Следователно не стои като въпрос прекратяване на връзките с Турция.
На дипломатически език това се нарича “реалполитика”.
Пред човешките права и моралните цености Европейският съюз предпочита ползата и реализма. Европа е разтревожена повече от мигрантския въпрос, отколкото от чистките, предприети от президента Ердоган след неуспешния опит за преврат. Така че, когато гледа към южния си фланг, тя се вдъхновява повече от Хенри Кисинджър, отколкото от Джими Картър. Предупрежденията на Брюксел по повод голямото прочистване на армията, администрацията, медиите, университетите, но също така и хилядите арести, останаха дискретни и премерени.
Така е, защото споразумението за мигрантите, сключено през март след трудни дискусии между ЕС и Анкара, заплашва да потъне във водите на Егейско море. Напливът на бежанци по бреговете на Стария континент се превърна в проблем номер едно за европейските столици.
“Екзистенциално предизвикателство”,
според председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Колкото и крехко да беше, споразумението работеше. Срещу финансова помощ от 3 млрд. евро, съживяване на процеса по присъединяване и премахване на визовите ограничения Анкара се ангажира “да приеме обратно” мигрантите, преминали в Гърция през нейна земя. Споразумението позволи да спре за кратко време бежанският поток към Европа. За голямо облекчение на Евросъюза.
Но ето че днес Анкара заплашва да преразгледа тази спогодба. От няколко дни миграционният кран отново е пуснат, предупреждава Гърция. От опита за военен преврат насам споразумението вече не се прилага от турска страна, чиито фрегати, които осигуряваха контрола над миграцията, изчезнаха безследно, без да е ясно на какво се дължи това -
дезорганизация на армията или политически жест към ЕС.
В Европа вече се надигат гласове с искане за “преразглеждане” на споразумението за мигрантите с Турция, както и за “план Б”.
От опита за преврат насам турските лидери съзнателно шантажират европейските страни. Те заплашват да отворят широко вратите, ако въпросът за либерализация на визите не бъде решен в следващите седмици. Тя беше спряна през юли от Европейската комисия, която изисква като предварително условие по-добро управление и зачитане на европейските ценности.
Докато в Европа не спира да расте броят на терористичните атентати, ЕС повече от всякога има нужда от Турция, за да ограничи мигрантския поток. Той се опасява от проникването на джихадисти през мигрантските пътища.
Реджеп Тайип Ердоган е в позиция на силата и се възползва от това.
Той знае освен това, че европейските страни имат нужда от Турция, южния стълб на НАТО и стратегически партньор, за да се борят срещу тероризма и кризите в Близкия изток. Военната база Инджирлик в южната част на страната се използва всекидневно от самолетите на международната коалиция за удари срещу “Ислямска държава” в Сирия. Следователно не стои като въпрос прекратяване на връзките с Турция.
От началото на седмицата отношенията между Анкара и нейните западни партньори се влошиха. Между Ердоган и Меркел, двамата главни актьори в мигрантската криза, цари ледена атмосфера. Турският президент обвинява Запада, че подкрепя метежниците. На Анкара не й хареса, че Берлин отказа на президента Ердоган правото да се обърне чрез директна видеовръзка към турските симпатизанти, които му засвидетелстваха подкрепата си миналата неделя в Кьолн.
Брюксел заплашва да замрази преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
Австрия направо поиска от своите партньори да сложат край на тази “дипломатическа фантастика”.
Докато преговорите за членство напредват със скоростта на охлюв от 2005 г. насам, Евросъюзът вече не е мечта за Анкара. Напротив, турските лидери избраха да се сближат през лятото с
другия немирен съсед на Европа, Русия.
Допреди няколко седмици двете страни бяха на ръба на война. Днес техните лидери преживяват истински меден месец.
Опитът за преврат беше шок, силно подценен на Запад, чиито вълни се усещат далеч извън границите. Стратегическите последствия от неуспешния държавен преврат предизвикват сътресения чак в Европа и САЩ. Дори и да е прекалено рано да се разбере истинската им природа.
Превод от френски: Галя Дачкова