/Поглед.инфо/ Американската финансова преса привлича внимание с информация за тайната среща с висши служители на Министерството на финансите на САЩ и Федералния резерв, чиято основна тема е въпросът за „токсичните дългове“, които биха могли да бъдат източник на криза, сравнима с глобалната финансова криза от 2008–2009.

Финансовата публикация The Street съобщава: „Съветът за финансова стабилност, група водещи регулаторни органи на САЩ, отговорни за предотвратяване на бъдещи финансови кризи, се срещна в четвъртък (30 май), за да обсъди сериозно увеличение на корпоративните заеми през последното десетилетие. Ръстът на заемите до голяма степен се дължи на компании с лош кредитен рейтинг. Икономическият спад вероятно ще доведе до вълна от понижаване на кредитните рейтинги и несъстоятелност на корпоративни дългове, които биха могли да засегнат финансовите пазари.“

Проблемът на длъжностните лица, отговорни за предотвратяване на следващата финансова криза е, че според някои показатели ситуацията вече напомня точно на тази от преди кризата, а в случай на започване на вълна от корпоративни фалити ще бъде изключително трудно да се спре и последствията ще бъдат по-лоши, отколкото в миналото. Защото сега под удара няма да са толкова обикновените потребители, колкото корпоративните кредитополучатели, които ще бъдат засегнати. Масовите корпоративни просрочия не са само предвестници на масови корпоративни фалити, но и на нарастваща безработица (компаниите в несъстоятелност не могат да държат служители), както и на проблеми на пенсионните фондове и други небанкови финансови структури, които отпускат заеми на компании с „боклучав рейтинг“ в търсене на по-висока доходност ,

В цифри ситуацията е следната: според флагмана на американската бизнес преса, Wall Street Journal, „към края на миналата година съотношението на корпоративния дълг към брутния вътрешен продукт на САЩ, според Федералния резерв, достигна 73,1%, което е малко под максималния показател от 73,7%, установен през 2009 г. Междувременно сумата на корпоративния дълг на САЩ е с кредитен рейтинг BBB – тоест на най-ниската степен на инвестиционните кредити – и се е удвоил след последната криза“.

Ако разкажете тези статистики в най-грубата и леко преувеличена форма, се оказва, че нивото на дълговете като цяло е достигнало критично и в същото време качеството (тоест броят на кредитите, издадени на компании със съмнителна финансова ситуация и компании като „Рога и копита“) радикално се е влошило. Ако по някаква причина („причината” обикновено се разбира Доналд Тръмп и неговите безкрайни търговски войни), икономиката се чувства малко по-зле, тогава цялата тази къща за дългови карти ще се срине, причинявайки сериозна вреда на икономиката като цяло.

Алармата звучи не само от финансови журналисти, но и от професионални инвеститори. Скот Матер, инвестиционен директор на Pacific Investment Management Company (PIMCO), един от най-големите инвестиционни фондове, специализирани в облигации и други дългови инструменти, излезе с много лоша оценка за рисковете.

Агенцията Bloomberg съобщава за обстоятелствата, които го притесняват: „Ние сме вероятно в най-рисковия пазар на заеми, който някога сме имали“. Maтeр смята, че това е подобно на ситуацията преди кризата. „Виждаме това в увеличаването на корпоративния дългов товар, намаляването на кредитното качество и понижаването на кредитните стандарти - всичко това поведение е присъщо на края на икономическия цикъл, който забелязахме през 2005 и 2006 година“.

Проблемът е, че ситуацията няма прости решения: ако принудите банките, пенсионни фондове, инвестиционни фондове и други потенциални кредитори на сметните компании да повишат спешно своите кредитни стандарти, кризата ще се провокира незабавно, защото тези ненадеждни корпоративни кредитополучатели не могат да продължат да функционират без възможност за постоянно и евтино рефинансиране на дълговете си, а в най-добрия случай те могат със скърцане да плащат лихва, но определено не могат да платят "тялото" на поетите задължения.

Ако ситуацията остане такава, каквато е, тогава нищо добро няма да излезе от това: рано или късно външният шок или естественият край на икономическия цикъл ще доведат до една и съща верижна реакция от фалити, но с още по-лоши последици - защото токсичните рискови дългове постоянно нарастват. Освен това, ако ситуацията остане непроменена, тогава непродуктивните зомбита (т.е. тези „боклучави длъжници“) ще отлагат кредитни ресурси, които при нормални условия ще трябва да отидат в по-ефективни компании. Този проблем е особено изразен в контекста на опитите на администрацията на Доналд Тръмп да предприеме реиндустриализация в САЩ: кой ще отпуска заеми на „скучните“ производители на условни хладилници с ниска възвръщаемост, ако е възможно (в преследване на висока възвръщаемост) да се отпускат заеми на други нерентабилни, но модерни стартъпи, като например компания UBER?

Като допълнителен проблем си струва да се отбележи, че дори да считаме изкуствената кредитна подкрепа на неефективни и рискови компании с „боклучав рейтинг“ като вид социален проект, нейната полза поражда основателни съмнения. Според експертите на Experian, специализирано изследователско дружество, „почти 25% от американците попадат в дълг, опитвайки се да платят за основните си разходи, като закупуване на храна.“ Това показва парадоксална (но предвидима от гледна точка на икономическата теория) ситуация: изпомпването на кредити на неефективен корпоративен сектор, който на пръв поглед би трябвало да допринася за общественото благосъстояние, всъщност не допринася за повишаване на жизнения стандарт на обществото като цяло. Освен това данните, които експертите посочват, подчертават уязвимостта на обикновения американски потребител към икономически шокове.

В този контекст е невъзможно да се отървем от усещането, че бързината, с която Доналд Тръмп води търговска война с Китай, Европейския съюз и дори Индия и Мексико, се дължи на вътрешно-икономически причини: той се нуждае (в строго съответствие с традиционната американска стратегия) американските геополитически конкуренти да се сринат преди всички системни рискове, присъщи на американската икономика, да се разгърнат в пълна степен.

Може би той ще успее в това, но проблемът е, че всички минали американски успехи от този вид бяха възможни само поради съперничеството на американските конкуренти помежду си, но този път всичко върви по друг начин: Доналд Тръмп създаде антиамериканска коалиция от Каракас до Техеран и от Брюксел до Хонконг.

Може би за първи път в американската история Вашингтон няма да има възможност да подпали света, за да реши собствените си проблеми.

Превод: В.Сергеев