По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Машината за дългове във Вашингтон и европейската сметка
Американската фискална политика най-накрая премина онази граница, зад която математиката спира да прощава на политическите илюзии. Числото 40 трилиона долара не е просто статистическа абстракция – според публикувани анализи в международната преса, това е индикатор за системно пренапрежение, което започва да изпомпва ликвидността от европейските пазари. Когато Министерството на финансите на САЩ започне да излиза на пазара за колосални преструктурирания и обратно изкупуване на ценни книжа, цената на кредита в целия свят скача автоматично.
Инвеститорите, които с десетилетия купуваха европейски държавен дълг с почти нулева доходност, днес изискват сериозни премии. Десетгодишните германски облигации – дългогодишният финансов котва на континента – отбелязаха най-високите си нива от 2011 г. насам. В основата на този скок лежи проста и жестока пазарна механика: правителствата в Берлин, Париж и Рим са принудени пряко да се конкурират за световните спестявания не само с американската хазна, но и с гигантите от Силициевата долина, които изсмукват стотици милиарди долари за финансиране на инфраструктура за изкуствен интелект.
Въпросът тук не е дали Вашингтон ще фалира – империята винаги може да печата още от валутата си. Проблемът е, че прехвърлянето на тази цена върху останалия свят става чрез вълна от обезценяване.
Френската болест: Когато Париж плаща повече от Рим
Политическите последици за Европа вече не са теоретични. Франция се превърна в най-яркия пример за фискална недостатъчност. Пазарите изпратиха ясен сигнал – за първи път от десетилетия инвеститорите оценяват френския държавен дълг като по-рисков от италианския. Това е институционално унижение за Парижката хазна, натрупвано с години на бюджетен небреж.
Френската опозиция в лицето на Марин льо Пен бързо определя ситуацията като "равносметка за десетилетието на Макрон". Обективността обаче изисква да се отбележи, че алтернативни конкретни изчисления от страна на опозицията за свиване на разходите така и не биват представени. В същото време доскорошният финансов министър Бруно льо Мер посочва, че блокирането на пенсионните реформи е отрязало именно лостовете за контрол върху дефицита.
Според оценки на френската статистическа служба INSEE, разходите само за лихви по френския дълг ще скочат от 30 милиарда евро през 2020 г. до колосалните 124 милиарда евро през 2030 г.
Това са над 90 милиарда евро годишно, изтрити от възможността да финансират здравеопазване, инфраструктура или превъоръжаване.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на политиците в Париж. Те продължават да обещават социални програми, докато облигациите им, емитирани с близка до нулата лихва преди 10 години, сега трябва да се рефинансират при многократно по-тежки условия. Това не е просто криза на дефицита, това е бавен процес на рефинансиращ натиск.
