/Поглед.инфо/ Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“, председател на президиума на „Съвета по външна и отбранителна политика“, научен директор на Валдайския клуб, говори за това по радио „Комсомолская правда“ .
ТОВА Е РАЗРУШАВАНЕ НА ПОРЯДЪКА
- Току що се върнах от незабравима, може да се каже бомбардировка - командировка в Израел, така че веднага ще задам въпроса - защо Хамас удари точно сега?
- Сега започнаха да излизат наяве всички конфликти, които съществуват в света - дългогодишни, неразрешени. 2020 – война в Южен Кавказ, 22 – специална операция в Украйна. Така че войната в Близкия изток не е последната. Международният ред се разрушава. Той беше не много приятен, основан на страха от взаимно унищожение, но управляем.
И преди са избухвали войни в Близкия изток, но СССР и САЩ се намесват и ги потушават до следващия конфликт. А сега не виждам механизъм дори за временно урегулиране. Мисля, че Хамас, сам или с участието на добри приятели от Иран, избра много точен момент за удар. Израел е в постоянен вътрешен хаос през последната година, а светът е разсеян от други конфликти. И ето го, резултатът.
- Какво постигна Хамас?
- В личен план Хамас, подозирам, не е постигнал нищо хубаво, но не трябва да забравяме - това са религиозни фанатици. За тях падането в битка със злото е почетен дълг. Израелските политици много обичат метафората - "атаката на Хамас е нашият 11 септември". Но грешат.
Не самият удар, нанесен от Ал-Кайда* (терористична организация, забранена в Руската федерация), а реакцията на Америка към него беше разрушителна. САЩ започнаха поредица от войни и подкопаха собственото си влияние. Имам чувството, че съзнателно или инстинктивно Хамас се стремеше да провокира Израел към същите действия, които биха му създали ужасно тежки проблеми в бъдеще.
- Но не е трудно да се изчисли реакцията на Израел. Евреите не искат да се примиряват с атаките на Хамас и действат грубо. В какво грешат?
- Вече не е важно кой е прав. Имаше чудовищен изблик на омраза, натрупан с десетилетия. Абсолютно варварските действия на Хамас – така да се каже, убиваме за показно - естествено предизвикаха подобна реакция от Израел. Но възникват въпроси относно ефективността на тази реакция.
ХАМАС ИМА СВОЯТА ИСТИНА
- Съдейки по социологическите проучвания, 80% от жителите на Газа отричат правото на съществуване на Израел.
Но Израел също никога не е вярвал, че трябва да съществува палестинска държава. Трябва честно да признаем, че Израел никога не е възприемал палестинците като на равни, които също имат право на също такава държава.
- Държавата има право на армия. И тогава бъдещата война, която заплашва Израел, вече няма да бъде със зле въоръжени партизани.
- Позволете ми да ви напомня, че "зле въоръжените партизани" се оказаха по-умели от другите армии на арабските страни, които преди това воюваха с Израел. Хамас има своя истина, която те защитават с цената на собствения си и с цената на всеки друг живот. Впечатлението е, че Хамас като цяло не се интересува колко палестинци умират...
- Искате да кажете, че се прикриват зад цивилните?
- Не се прикриват, а просто вярват, че за една свята кауза си струва да умреш. Основният проблем е какво да правим с тази Газа по-късно? Дори да бъде унищожена и разчистена, дори да се случи това, за което говорят израелските власти, няма да има Хамас...
Но в ивицата Газа има 2,5 милиона души! Какво да правим с тях? Няма къде да ги депортирате, разбира се, невъзможно е да ги унищожите. Това е задънена улица, от която според мен няма излизане. Връщайки се към самото начало на разговора - преди около 35 години имаше илюзия, че големите ще решат въпроса (Щатите и Съветите). Сега никой нищо не може да реши, включително САЩ.
ВЕРИГИ ОТ КОНФЛИКТИ
- Не се ли плъзгаме към Третата световна война?
- Не в Газа се плъзгаме към нея. Въз основа на съвкупността от всички конфликти. Инстинктивно очакваме, че ще започне война като Първата световна война, Втората... Но такива войни вероятно вече няма да се случват - все пак има ядрени оръжия, които все още възпират мнозина.
Ала има верига от конфликти, засягащи целия свят. Всъщност Третата световна война вече е в ход. В този смисъл все още е по-добре от войните, които се случиха през 20-ти век, но има малко радост.
И ИЗОБЩО - ЧУБАЙС Е ТАМ!
- Когато за първи път идвате в Израел, откривате, че страната е... почти руска. Както пее Висоцки, „там една четвърт са нашите хора“. Но защо тогава хората в Русия се тревожат повече за арабите?
- Толкова сложна тема. От тази гледна точка нашата конфронтация с Украйна е нещо напълно изненадващо. И тук, и там говорят на руски, слушат Висоцки... За нашите граждани Израел е част от американския свят, а ние сме във война с Америка, което означава, че те имат нужда от това.
- И изобщо, Чубайс е там.
- Точно така (смее се).
- Русия получава ли геополитически ползи от този конфликт?
- Нека не смятаме чуждата трагедия за облага...
- Политиката е цинична.
- Не съм убеден, че ефектът ще е линеен. Байдън направи интересна реч: той обвърза строго две теми – Украйна и Израел, а от друга страна Русия и Хамас. Такъв финт - създаваме образа на един враг – на „тирани и терористи“ (TT). Познавайки психологията на американската политика, която се нуждае от прости, разбираеми схеми, не изключвам, че това може да проработи. Включително и за отпускане на пари. Сега американските законодатели ще дават пари на Израел, но не и на Украйна. Но ако свържете здраво двата конфликта заедно, те ще ви дадат и за двате.
НАШИТЕ ЩЕ БИЯТ ЛИ?
– Успешна ли е стратегията на Русия в конфликта със Запада – да „се преседи“, да се изчака противника“?
- Мисля, че има шанс за промяна на политическия пейзаж на Запад. Те току-що обявиха създаването на нова партия в Германия, лансирана от Сара Вагенкнехт, бивш ръководител на бившите източногермански комунисти. И почти 20% от германците са готови да подкрепят Сара, защото тя казва: нека се грижим за себе си, а не за конфликта с Русия.
Във Франция сериозно очакват Марин льо Пен да спечели следващите избори през 2027 г. Но не бих очаквал, че всичко ще се промени от това... Стратегията на Москва, ако разбирам правилно, при всякакви повече или по-малко консервативни сценарии, без преход към война Русия-НАТО, изхожда от факта, че нашият ресурс е по-голям от този , който може да бъде даден на Украйна. И така накрая нашите ще победят.
Вярно, възниква друг въпрос - да кажем, че „преседяхме“ твърде дълго. Ала какво ще правим след това? Ето това, по мое мнение, е значително по-трудния въпрос.
- Малък ни е хоризонтът на планиране?
– Той навсякъде не е голям. Но да преместваме хоризонта на планиране далеч в бъдещето днес няма смисъл.
НИЕ ВСЕ ОЩЕ СЕ ОТДАЛЕЧАВАМЕ ОТ СССР
- Но какво строим тогава? Имаме ли план? Или това е поредният експеримент върху държавата?
- Нищо не строим. Ние градихме страстно и разрушително през ХХ век. Имаше наистина обширен експеримент, който завърши неуспешно. Сега, според мен, вместо съзнателно изграждане, има опит за адаптиране към това, което се променя. Все още се отдалечаваме от СССР - на места към по-добро, на други - не е факт...
- Инерционно движение?
- Инерционно и неизбежно - толкова мощен беше експериментът. Оставя много дълъг шлейф след себе си. Дълго време си мислехме, че съветските граници са наши естествени, загубихме ги по ред причини, но като цяло би било желателно да ги възстановим. Сега, струва ми се, това ще изчезне напълно - СВО е точно за това. Ние не възстановяваме СССР, а се определяме в онези граници, които смятаме за изконни и необходими за себе си. До какво ще стигнем - все още не знаем. Но сега целият свят се движи така.
ТРЯБВА ЛИ НИ „СВОЯ КЪЩИЧКА“
- Тоест в общия хаос и ние сме хаотични, и не знаем целта, както всички останали?
- Как човек може да бъде подреден в общия хаос? Това е невъзможно. Друг е въпросът, че можете да се отнасяте правилно към хаоса и, разбирайки всички рискове, да ги избягвате. Днес е прието да се говори за „руската цивилизация“. Можете да си фантазирате колкото искате за връзките, но основното свойство на цивилизацията е, че тя е самодостатъчна. Тя не се оглежда в другите в очакване какво ще кажат за нея. Това са Китай и Индия, но ние не сме. Нашият евроцентризъм, формиран с векове, е свързан с известен комплекс за малоценност.
Това е, от което трябва да се отървем, а не от факта, че ще скъсаме всички връзки и ще живеем тук отделно, в собствената си къщичка. Израел, между другото, също действа както намери за добре и не го е грижа за никого, както виждаме.
- Ако Русия има такъв навик, тя може да се откъсне от Запада, но веднага да се привърже към Китай.
- Няма нужда да се привързваме към Китай, защото никой няма интерес да бъде „не по врат, а по шия“. Съвременната световна политика се отдалечава от блоковете. Никой не иска да бъде обвързан със задължения. В този смисъл западната система е уникална – има строга дисциплина, включително и идеологическа. Но това няма как да се случи никъде другаде. И самият Запад, мисля, тепърва ще се изменя.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.