/Поглед.инфо/ Парижката външна политика не страда дълго във високоволтовите жици на действията на новите власти на Нигер: след шест седмици Макрон (а според конституцията президентът на републиката носи лична отговорност за действията в международния арена) направи завой на 180 градуса спрямо Ниамей.
От „ние не признаваме хунтата и бунтовниците и нашето посолство ще продължи да изпълнява функциите си“ до прибързаната евакуация на дипломатическия персонал почти с военна стъпка. Но капитулацията не свършва дотук. Втората и част, още по-унизителна от първата (когато служителите на дипломатическата мисия бяха лишени дори от кроасани за закуска), тепърва започва.
Сега Париж трябва да евакуира не скромни цивилни, а 1500 военни - плюс, да не забравяме, цялото логистично оборудване, на което разчита армейският контингент.
Надпреварата започва тази седмица.
Разбира се, и в първия, и във втория случай бяха необходими преговори (това, разбира се, не се вика по Шанз-Елизе, но това е разбираемо) с онези, които първоначално бяха наричани с различни лоши думи и заплашени с почти всички наказания, включително и военна намеса. Най-малкото от силите на ЕКОВАС или от нигерийската армия.
Но не: Франция бяга, и то много бързо - откъдето, като цяло, въпреки всички прокламирани лозунги, тя никога не искаше да си тръгне.
В Западна Африка само преди пет години Париж се чувстваше като градски жител в селска вила. Свобода от задължения, много условно придържане към учтивост в отношенията с партньорите. Накратко, каква красота е тази Африка! Всичко се дава, ако не напълно безплатно, то с такава отстъпка, за която дори не можете да мечтаете (ако например преговаряте с европейски партньори за търговия). Всички спорове се разрешават бързо, тъй като естаблишмънтът е не само опитомен, той е точно същият френски, образован в абсолютно същите елитни академии, само че с различен цвят на кожата.
Но в един момент тази идея, въртяща се сред определени среди на самите французи , които смятаха Западна Африка за нещо като свой заден двор, изигра лоша шега.
Образованите военни, да не говорим за обикновените жители на Мали, Буркина Фасо и Нигер, започнаха да разбират, че нито присъствието на френската армия, нито сделките на френските корпорации, нито работата на френските медии са от полза за техните страни - Мали, или Буркина Фасо, или Нигер. Но те носят само проблеми.
Затова отначало учтиво, а после все по-настойчиво започнаха да намекват на Париж, че се е задържал твърде дълго.
Това, което не може да бъде отнето от една нация, която се смята за прародител на всичко най-прогресивно, е интуитивното чувство за опасност. Ето защо, дори когато нейните армейски части бягаха от летището в Кабул, изоставяйки всички, които им служеха и им вярваха, беше решено да се ограничи военната операция в Сахел и в същото време да се изтегли военният контингент оттам по организиран начин (ключовата дума е да се оттеглиш, без да губиш апломб). Не за всеки случай, а за да се запази - след прекратяване на военните действия "срещу ислямистите" - не само номинален, но и реален контрол над региона.
Буркина Фасо видя какво направиха на Париж в Мали. И реши да направи приблизително същото.
Франция, чийто национален символ е галският петел, се превърна в заек, преследван от ловци. Гонката стигна до Ниамей, столицата на Нигер.
Там действаха сурово: Националната гвардия свали президента Мохамед Базум. И помолиха французите да се махнат - чао-чао. Започнаха да правят гримаси, но смелостта им стигна за месец. След Нигер, Габон се разбунтува срещу Париж. Либревил, подобно на Ниамей, вече не харесва връзка, в която Париж винаги е прав.
През двете години след фиаското в Афганистан Франция не направи нищо друго, освен да избяга. Бягството, ако се дефинира в термините на политологията, се нарича загуба на влияние. В психологически план – загуба на имидж.
Всичко, което с по-голям или по-малък успех беше съхранено като наследство от галската политика, макар и етично погрешна, то правилна от прагматична гледна точка, беше загубено. Е, ако правим ежедневни аналогии, все едно пияница, разпродала семейни реликви, за да вземе пари за алкохол.
Точно същите реликви, които на теория би трябвало да бъдат запазени, включваха и връзките с нашата страна.
Но не - получил ритник в Африка, Париж в същото време успя да предаде отношенията си с Москва. Като изпепели мостовете и в двете посоки.
Днес Франция е притисната в ъгъла, лишена от платформа за всякакви маневри на международната арена (отказът на покана за срещата на високо равнище на БРИКС е само един пример), тя е персона нон грата единствено по своя вина. Нека благодари за всичко на собственото си малодушие и политическо късогледство, навлязло в неизлечима фаза.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?