/Поглед.инфо/ Наскоро в Баку се проведе международна конференция „Неоколониализмът: нарушаването на човешките права и несправедливостта“. В обръщението си към участниците президентът на Азербайджан Илхам Алиев отправи остри критики към Франция. Обвиненията са в няколко посоки, като повечето от тях са свързани с колониалния период. Париж е обвинен по няколко обвинения едновременно.

Президентът на Азербайджан обвини Франция за геополитически интриги и злоупотреба с постоянното място в Съвета за сигурност на ООН; за престъпления срещу човечеството; за убийството на 1,5 милиона алжирци; за кражба на богатства от страни от третия свят; за провеждането на 200 ядрени опита във Френска Полинезия, 17 в Алжир; за расизма и ислямофобията в съвременна Франция.

По думите на азербайджанския президент, борбата с колониализма все още не е приключила. Последиците от него са очевидни и днес. Мароко, Алжир, Тунис, Мали, Джибути, Нигерия, Чад, Сенегал, Виетнам, Коморските острови, Хаити, народите на Полинезия все още усещат последиците от френската колонизация, включително резултатите от ядрените опити.

„ Франция, която трябва да се срамува от колониалната си история, богата на кървави престъпления, вместо да се извини за извършените зверства, говори за фиктивно етническо прочистване в други страни “, отбеляза Алиев.

Като цяло провеждането на конференция с участието на страните от Движението на необвързаните изглежда доста работещо. Все пак Баку е един от неговите участници и лидери.

Но целият фокус на речта на Алиев е върху Франция, а не върху Великобритания, Белгия и други европейски колониални бивши империи, които също са отговорни за не по-малко зверства и престъпления. Белгия, например, все още е отговорна за мащабния геноцид, който отне животите на между половин милион и 1 милион членове на етническата група тутси в нейната бивша колония Руанда.

Какво предизвика яростта на Алиев? Наистина ли Франция беше виновна само за това, че притежаваше колонии? Не точно.

Атаките срещу Париж се оправдават преди всичко с политиката, която тази страна провежда срещу Баку от поне 30 години. Според различни оценки във Франция живеят около 350-500 хиляди арменци. Арменската диаспора непрекъснато работи, за да гарантира, че Париж защитава интересите на Армения на международните платформи. Франция има право на вето и инициатива в Съвета за сигурност на ООН и доскоро се смяташе за постоянен член на Минската група на ОССЕ заедно с Русия и САЩ.

Преди 44-дневната война французите не трябваше да се потят много за своите съюзници в региона. Все пак Армения беше страната - победителка. Карабах и седем региона наоколо бяха контролирани от арменците.

Всичко се промени на 27 септември 2020 г., когато Алиев започна операция срещу Карабах, Париж застана на страната на арменците. В Съвета за сигурност френският представител настоя за прекратяване на огъня. Съответната резолюция обаче беше блокирана от Великобритания, с която Азербайджан има специални отношения поради участието на британски нефтени структури (BP) в разработването на каспийски находища и транспортирането на въглеводороди през Турция за Европа (TANAP).

Във формата на ОССЕ Франция също се опита да призове за спиране на кръвопролитията. На 5 октомври, заедно със САЩ и Русия, тя успя да договори съответно изявление. Действията на Париж обаче не доведоха до резултат.

Азербайджанската армия настъпи и успя да окупира четири района около бившата автономна област Нагорни Карабах и част от регионите в него - Хадрут, Шуша и др. Най-обидното за амбициозния френски президент Еманюел Макрон беше, че в крайна сметка примирието настъпи, но заобикаляйки Елисейския дворец.

Окончателният мир е установен от Русия в координация с Турция. На 9-10 ноември 2020 г. президентът на Русия Владимир Путин , министър-председателят на Армения Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписаха тристранна декларация за прекратяване на войната.

Същото изявление съдържаше и редица точки (коридорът Лачин, деблокирането на транспортните пътища, изтегляне на арменската армия от Карабах и връщането на още три региона на Азербайджан), които де факто превърнаха документа в прототип на мирно споразумение. Успоредно с това Русия и Турция създадоха център за наблюдение в Агдам. И там, и там Франция я няма, но го има мразеният от Макрон Реджеп Тайип Ердоган и геополитическият враг в Украйна - Путин.

Конфликтът на Макрон с Ердоган стигна дори по-далеч, отколкото с Путин. Ердоган обвини Макрон в ислямофобия, „рак на мозъка“, а Париж беше бесен, защото турските военни изхвърлиха Франция от Либия и отблъснаха съюзниците им в Гърция и Кипър от газовите находища.

Настоящото поражение на Армения в случая означава и поражение на Франция в Южен Кавказ. Единственият инструмент за геополитическо влияние в лицето на Минската група на ОССЕ се оказа „мъртъв“, както се изрази Алиев. И това е истина.

Франция не се успокои по този въпрос. Отначало тя пое по пътя на обострянето.

На 25 ноември 2020 г., тоест веднага след 44-дневната война, френският Сенат призна Нагорни Карабах за независима държава. Макрон се отрече от тази инициатива, но Баку я запомни.

По-късно французинът се опита да пробие чрез дипломация. През есента на 2022 г. той организира среща между Алиев и Пашинян в Прага. Там беше поканен и Ердоган. Преговорите станаха пробивни, защото тогава Пашинян за първи път призна териториалната цялост на Азербайджан, или де факто – призна Карабах като азербайджански.

Пътьом Макрон се опита да отблъсне Русия, обвинявайки я в ескалация на конфликта между Армения и Азербайджан. Алиев не оцени този „комплимент“. При по-нататъшните преговори с Пашинян той постави условие - Макрон да не присъства.

Въпреки усилията на Париж да се интегрира в мироопазването, шансовете му стават все по-малки. Алиев прие само посредничеството на Брюксел, където гласът на Франция беше изравнен от останалите три дузини страни от ЕС.

Френските политици продължиха да дразнят Баку. Последният не забрави не само резолюцията на Сената, но и пътуванията на френските кандидати за президент в Армения и Карабах, по-специално на ръководителя на провинция Ил дьо Франс Валери Пекрес, придружена от сенатор Бруно Ретайло и бившия министър на външните работи на Франция и бившия еврокомисар Мишел Барние.

Когато азербайджанските военни поеха контрола над Лачинския коридор, официален Париж обвини Азербайджан в „блокада на Карабах“. Кметът на Париж Ан Идалго пътува до Армения и участва в изпращането на хуманитарна помощ за Карабах. Тя нарече "геноцид" ограничаването на влизането от азербайджанските граничари.

Последният акорд на антиазербайджанския курс на Франция беше последната „контратерористична операция“ в Карабах.

На 19 септември Париж поиска да се свика извънредно заседание на Съвета за сигурност и да се осъди военната операция на Азербайджан „с използване на тежки оръжия“. На 21 септември, когато всичко вече беше готово и азербайджанските въоръжени сили поеха контрола над региона, Макрон се ограничи до телефонен разговор с Алиев и го помоли да даде гаранции за сигурността на арменците.

Но тази стъпка само влоши ситуацията за Франция. Европейците са насрочили преговори в Гранада между Пашинян и Алиев за 5 октомври за финализиране на мирното разединяване. Алиев обаче отказа да отиде там заради присъствието на Макрон.

Горното описва само действията на администрацията на Макрон и политиците по време на неговото управление.

Преди това френските власти също провеждаха проарменска линия, но тя се прояви много по-ясно през последните три години - в момента на ескалацията на конфликта. Подкрепата е свързана не само с факта, че Армения започна да губи, но и с политическите промени в Ереван.

До 2018 г. съюзът на Ереван с Москва изглеждаше непоклатим, но след началото на премиерството на Пашинян Армения започна да се движи към Запада. Въпреки че Карабах е загубен за Армения, Франция продължава да го подкрепя. Новината, че Армения може да получи френски системи за противовъздушна отбрана, се появява в унисон с обвиненията на Пашинян за „ненадеждността“ на Москва и негативната роля на Русия в Южен Кавказ. Понякога изглежда, че речите на Макрон и Пашинян са писани с една и съща писалка.

Критиката на Франция от Русия и Азербайджан преследва различни цели. Кремъл е раздразнен от доставките на оръжие и пари за Киев, Алиев от подкрепата на Париж за арменския сепаратизъм. Въпреки това и Путин, и Алиев в крайна сметка уцелиха една и съща цел. Сега Алиев възпроизвежда антиколониална реторика, която звучи все по-ясно в последните речи на Путин. Въпреки че Кремъл, разбира се, не се ограничава до Франция, критикува неоколониалната политика на САЩ и Великобритания.

По един или друг начин геополитиката на Южен Кавказ след 2020 г. се изгражда по нов начин. Пашинян вече е нетърпелив да се присъедини към Европейския съюз, отправя една антируска атака след друга, а Алиев, опитвайки се да поддържа многовекторна политика, все още не може да се разбере с един от лидерите на ЕС и НАТО.

Ще видим до какво ще доведат тези диаметрално противоположни движения. Но спорът между Баку и Париж, от гледна точка на интересите на Москва, частично компенсира дрейфа на Ереван към ЕС.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?