/Поглед.инфо/ Много хора дълги години подред очакват, че всеки момент паразитният модел е на път да се срине и ще дойде нещо ново и добро. Четейки критиката на Подолински, се натъкнах на любопитното изявление на най-близкия съратник на Карл Маркс, направено преди един век и половина:
... не трябва да се отрича "аморалността" и измамничеството на борсата. Можем ... да ги представим като крайна проява на капиталистическа печалба, при която собствеността директно преминава в кражба. Изобщо не е в интерес на пролетариата да разруши този връх на сегашната икономика. Необходимо е да му се позволи да се развива свободно, за да може и последният глупак да разбере до какво води съвременната икономика. И когато обменът и "солидният делови свят" се хванат един друг за косите и когато земевладелецът, който също се опитва да спекулира с хартия и неизбежно излезе от тези спекулации обран до шушка, стане третият във взаимната борба на тези три основни части на експлоатационния клас, тогава ние ще бъдем четвъртата страна: тази, която се смее.
Вярвам, че Фридрих ще бъде малко изненадан, ако разбере, че след почти век и половина все още е рано да се смеем.
Енгелс греши в това, че „изобщо не е в интерес на пролетариата да разруши този връх на сегашната икономика. Необходимо е да му се позволи да се развива свободно, за да може и последният глупак да разбере до какво води съвременната икономика.“ Не последните глупаци и изобщо не глупаците разбраха вредността на „борсовата индустрия“ в сегашната ѝ спекулативна форма. И какво? Промени ли се нещо?
Енгелс също е направил грешка, твърдейки другаде, че „борсата променя само разпределението на излишната стойност, която вече е открадната от работниците“. Съратникът на Маркс не осъзнават, че борсата осъществява ”преход към кражбата” далеч зад своите предели, преодолявайки индустрията и дори националните граници. Енгелс не трябва да бъде обвиняван, тъй като през втората половина на XIX век преразпределителният (така наречените „крадлив“) аспект на обмена все още не е проучен.
И накрая, не се вижда как „експлоататорите“ се хващат един-друг за косите. Спорът продължава, но по някаква причина не е дошло времето да се „смеем“. Кризата. Какво? От кризата ще излязат, за да влязат отново в криза. Да не би да им е за първи път?
Тези, които живеем днес, рискуваме да останем “Фридрих-Енгелсовци” на днешния ден, които очакват нещо в духа на героите от пиесата на Бекет „В очакване на Годо“. За да не се чакат още 150 години, е необходима активна позиция - разработването на алтернатива.
Или да изчакаме. Може би ... то ще се разреши само... Можете дори да се посмеете. В очакване на истинския смях.
Превод: В. Сергеев
