/Поглед.инфо/ Двудневната среща на високо равнище на Г-20 в Осака, която вече беше наречена „саммит на двустранните срещи”, приключи. Най-важните от тях бяха срещите на руския президент Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп, както и на китайския президент Си Цзинпин с президента на САЩ. Общият брой на двустранните срещи не може да се преброи. Достатъчно е да се каже, че руският президент имаше доста подробни срещи с японския премиер Шиндзо Абе, с канцлера на Германия Ангела Меркел, с премиера на Великобритания Тереза ​​Мей, с президента на Франция Еманюел Макрон, с този на Южна Корея Мун Джей-ин. Да не споменаваме многобройните разговори „на крак”, които не бяха планирани по официален протокол.

Позволете ми да ви напомня, че Г-20 е родена в края на 90-те години и накрая се оформи след финансовата криза от 2008 г. като форум за многостранно сътрудничество. Днес срещата на високо равнище наподобява платформа, на която се разглеждат въпроси от предимно двустранните отношения. С многостранното сътрудничество в рамките на Г-20 през последните години се появяват все повече проблеми. Те започнаха още на срещата на високо равнище на Г-20 в Брисбейн (Австралия) през ноември 2014 г. на фона на рязкото влошени отношения между Запада и Русия. И след като Тръмп започна да пренарежда отношенията си с Китай и Европа, общото съгласие на всички страни от Г-20 стана просто невъзможно. Подписаните на срещите на високо равнище в Хамбург (юли 2017 г.) и в Буенос Айрес (ноември-декември 2018 г.) заключителни комюникета бяха много неясни, без никакви специфични задължения на участващите страни.

Това напълно се прояви на срещата в Осака. Основните въпроси, обсъждани на форума, бяха международната търговия, дигитализацията на обществото, миграцията, екологията. На пленарните заседания на срещата на високо равнище световната търговия застана на първо място. Отбелязани са негативни аспекти, свързани с повишения протекционизъм. В същото време участниците в срещата предпочитаха да избягват израза „търговска война”. Думите „реформа на СТО“ се превърнаха в един от ключовите термини на заключителните документи на срещата, въпреки че не е много ясно какво стои зад това. Америка едва се споменава в контекста на темата на СТО, но именно тя е главният нарушител на устава ѝ, като едностранно започва рязко увеличаване на вносните мита върху китайските стоки. И Тръмп няколко пъти по време на престоя си в Белия дом изрази съмнения относно целесъобразността на членството на САЩ в СТО и целесъобразността на съществуването на самата организация. Може би за администрацията на Тръмп „реформата на СТО“ означава ликвидиране на СТО.

Дискусията по темата за дигитализацията беше още по-малко специфична. Разговорите за „цифровизацията” се превърнаха в удобен спасителен пояс, за да се запълни времето в многото срещи и форуми, когато участниците искаха да се разминат от чувствителните въпроси. Въпреки това, в рамките на темата „цифровизация“, все пак беше повдигнат един конкретен въпрос. Става въпрос за създаване на по-ефективна данъчна система за големите дигитални корпорации – „Фейсбук”, „Гугъл”, „Амазон”, „Епъл” . Участниците във форума се съгласиха, че данъчното облагане на дигиталните корпорации трябва да се основава на страните, в които те получават основната печалба, а не на мястото, където се намират техните главни офиси. Това предложение беше подготвено на среща на двадесетицата финансови министри, проведена в японския град Фукуока три седмици преди срещата на високо равнище в Осака.

„Финансовата” двадесетица подготви друго предложение, което беше включено в заключителното комюнике, относно необходимостта от завършване на преструктурирането на Международния валутен фонд. Става дума за преразглеждане на квотите на страните-членки на Фонда в съответствие с решенията от 2010 и 2015 година. За да влязат в сила тези решения, те трябва да бъдат ратифицирани от държавите-членки. Единствената страна, която не е ратифицирала прегледа на квотите, е САЩ. Те не искат да правят това, поради страх от загуба на контрол над МВФ. Мисля, че приетата в Осака резолюция няма да принуди Вашингтон да ратифицира.

Темата за миграцията и бежанците не беше централна за срещата на върха, но беше отразена в съвместното комюнике. Лидерите на страните от Г-20 подчертаха необходимостта от съвместни действия за разрешаване на проблема с масовата миграция. Нямаше, за жалост, нищо конкретно обаче.

Освен темата „цифровизация” и екологията се превърна в спасителен форум за такива политически коректни форуми. Темата е изгодна, тъй като повечето екологични проблеми са дългосрочни. Тези екологични проблеми се различават, например от проблемите на икономическата и финансова криза, когато трябва да действате незабавно. На срещите на високо равнище на Г-20 през 2008 г. във Вашингтон и през 2009 г. в Лондон нямаше време за екология, по света бушуваше финансова криза. И трябва да отдадем почит на тези срещи, техните решения за преодоляване на кризата бяха изключително конкретни и единодушни.

Но в Осака целият втори ден от срещата беше посветен на екологията. Те говориха с жар за такава екологична заплаха като пластмасовите отпадъци. Всички се съгласиха, че до 2050 г. трябва да се намалят емисиите на пластмасови отпадъци до нула.

Темата за климата вече е почти ритуална. През декември 2015 г. в Париж бе постигнато споразумение за изменението на климата на международна конференция по въпросите на климата. Тя предвижда рязко намаляване на емисиите на парникови газове (най-вече CO2). Тръмп, идващ от Белия дом, веднага обяви, че споразумението за климата е „несправедливо“ и „твърде тежко“ за Америка. Затова САЩ няма да участват в споразумението. След това на срещите на високо равнище на Г-20 в Хамбург, Буенос Айрес и Осака лидерите на някои страни (предимно европейски) започнаха да се оплакват от факта, че Парижкото споразумение трябва да бъде изпълнено. Тръмп не реагира на това хленчене. Френският президент Еманюел Макрон заяви в Осака, че няма да подпише окончателното комюнике, ако Парижкото споразумение за климата (което влезе в сила през 2016 г.) няма да бъде споменато в него. Споразумението бе споменато, Макрон подписа комюникето, но Тръмп е непоклатим като скала. От себе си бих добавил, че Парижкото споразумение без Америка напълно губи смисъла си, тъй като на САЩ се падат 25-30% от емисиите на парникови газове.

Ясно се вижда, че наборът от въпроси, обсъждани в Осака, е много различен от реалните предизвикателства и заплахи, пред които е изправен светът. Такива са експлозивната ситуация в Близкия изток, засилената надпревара във въоръжаването и увеличената заплаха от използване на ядрени оръжия, Украйна като източник на нестабилност в Европа и американските санкции срещу други държави. И накрая, такава е заплахата от втора вълна на световната финансова криза. Да, тези въпроси бяха обсъдени по време на двустранните преговори, но те почти не звучаха на пленарните сесии. А това означава, че Г-20 губи своята ефективност. Някои саркастично посочват, че за да се съживи Г-20, следва да настъпи следващата световна финансова криза.

Превод: В.Сергеев