/Поглед.инфо/ Съгласието за прилагането на „формулата на Щайнмайер“ по отношение на Донбас предизвика буря в чашата на украинската „партия на войната“, към която принадлежат Порошенко и неговите юнаци, куп национални радикали, УГКЦ начело с лидера на униатите Святослав Шевчук, различни политически сили, които събират избиратели отвъд река Збруч, отделни местни власти (главно галичани).

Що се отнася до по-голямата част от населението на Украйна, според многобройни проучвания на общественото мнение, привържениците на продължаването на въоръжения конфликт са около 20% (през септември проучване регистрира 23% желаещите да се бият, но около 15% винаги се отклоняват от отговорите). Така или иначе има абсолютно мнозинство от привържениците на прекратяването на военните действия: от 30 до 38% от анкетираните смятат, че е необходимо конфликтът да се забрани, признавайки територията на Донбас за „временно окупирана“; 22-26% подкрепят автономията в рамките на Украйна; от 5 до 9% са готови да отделят ДНР и ЛНР от украинската граница и да ги пуснат на свобода. Обърнете внимание, че това мнозинство се е формирало в условията на милитаристична ярост. Хората искат мир, въпреки натиска, пропагандата и репресиите.

Изборите в Украйна само потвърдиха раздвоението на украинското общество по линия на „война и мир“. „Европейска солидарност“ на Порошенко, „Баткивщина“ на Тимошенко и новоизлюпеният „Глас“ на Вакарчук събраха около 22%, а нацистите от различни ивици под прикритието на „Свобода“ изобщо не влязоха в парламента.

Припомняме, че украинските избори през 2019 г. бяха признати за демократични, справедливи и прозрачни. Тоест, за това, което гласуваха, те го и получиха.

Зеленски обеща мир, затова хората, които искат мир, го подкрепиха. Както подкрепи и кандидатите на „Слуга на народа“, дори да бяха хора със съмнителна биография.

Подписването на формулата на Щайнмайер, което предполага провеждането на местни избори в Донбас, признаването им от ОССЕ, придаването на региона на специален статут и в края на краищата връщането на границата на Украйна с Руската федерация под контрол, по принцип означава излизане от Минската безизходица с перспективата за прекратяване на войната. Този вариант обаче не подхожда категорично на „партията на войната“. Тя търси начин да нежежи ситуацията в държавата до Майдан, за да си възвърне властта (в най-добрия случай) или поне да принуди Зеленски да се оттегли от подписаното в Минск.

В крайна сметка през 2004 г. тя успя незаконно да вкара Виктор Юшченко в президентството, през 2014 г. - да свали Янукович, да изгорят живи хората в Одеса и да започнат война с Донбас под аплодисментите на западните демокрации. Така че защо да не опита да смажете мнозинството и сега през 2019 г.?

Вярно, че има значителни разлики между предишния Майдан и предстоящия Щайнмайер-Майдан. Някои от тях усложняват задачата на агресивното малцинство, други я опростяват.

Първо, протестите, чиято цел е да се продължи войната в Донбас, не могат да разчитат на откритата подкрепа на Запада. Второ, обаче, безспорно ще има скрита подкрепа за тези, които се възползват от войната. Трето, в миналото и Кучма, и Янукович имаха организации, способни бързо да мобилизират „контрапротести“. Зеленски и „Слугата на народа“ нямат такъв ресурс. Лагерът на "партията на войната" е добре организиран и наточен за безредици. Четвърто, „контрапротестите“ могат да бъдат организирани, например, от Коломойски. Пето, по-рано съществуващата система се защитаваше от силите за сигурност - „Беркут“ и другите специални сили на МВР, вътрешните войски, СБУ. Зеленски няма нищо от това, МВР е изцяло контролирано от Аваков и е невъзможно да се разбере какви задачи изпълнява Службата за безопасност на Украйна.

Формално екипът на Зеленски разполага с лична армия на министъра на вътрешните работи, включително специален полк „Азов“, например. Фюрерът Билецки не принадлежи към „партията на мира“; той е пламенен противник на „формулата на Щайнмайер“. „Всъщност рискуваме напълно да легализираме териториалните проруски анклави на собствената си територия“, каза той. Малко вероятно е добре въоръжените му бойци в случая с Щайнмайер-Майдана да заемат страната на властта. Не се знае дали самият министър ще заеме тази страна.

Зеленски възлага големи надежди на „нормандския формат“ - за него това е възможност да сподели отговорността за решенията за разрешаване на конфликта с чуждестранни партньори, тъй като той е заинтересован от участието на САЩ и Великобритания в преговорите. Москва вече е поставила условие за срещата: изтеглянето на войските в Золотой и Петровски, за което украинската страна се съгласи. „Окончателното одобрение на датата на срещата на върха на Нормандската четворка ще се случи, след като разделението на силите в Петровски и Золотой на практика бъде завършено и потвърдено. При нормално развитие на събитията това ще отнеме около две седмици“, заяви помощникът на президента Владислав Сурков. Това допълнително ще подхрани „партията на войната“ - сърцераздирателните викове за „предаване“ ще се засилят и умножат.

Припомняме, че превратаджиите през 2014 г. не се погрижиха за гаранците, дадени на Янукович от европейците, а просто взеха властта в свои ръце. Сега те са въоръжени много по-добре, стрелят по Донецкия и Луганския фронтове. Сега в десетки офиси тече дискусия за организацията на следващия преврат. „Оставка за Зеленски!“, вече звучи. На 7 октомври е насрочено началото на изтеглянето на войските в Золотой и Петровски, а на 6-ти се обявява „вече“ на площад „Независимост“ с жълти ленти (организаторът е известното „Движение на съпротивата срещу капитулацията“, създадено от общността Defend Ukraine, водена от сина на командира на УПА Юрий Шухевич, Дмитрий Ярош („Украинска доброволческа армия“), Андрей Тарасенко ("Десен сектор"), Владимир Вятрович и други ръководители на националните радикални движения - ОУН, УНА-УНСО, КУН.

„Вече“ е широко обявено от пресата, която по едно време завъртя Евромайдана, а след това „Революцията на гордостта“ - преврата. Участниците в събитието вече са се обявили: „Самозащита на Майдан“ (бойци на Парубий), „Защита на патриотите“ (организация на Уляна Супрун), Вавилон 13, Асоциацията на участниците в АТО, „Автомайдан Тернопол“, „Корпус на защитниците на революцията на властта и много други от този род. И като се има предвид, че регионалните съвети в Лвов, Тернопол и Ивано-Франковск гласуваха против прилагането на „формулата на Щайнмайер“ и изтеглянето на войските от демаркационната линия, както и открито събиране на хора за протести в Киев, сценариите на Майдан от 2004 и 2014 г. се повтарят.

Галиция току-що е опитала властта над Голяма Украйна, планът за отмъщение за разгрома на бандеровското движение през 40-те и 50-те години на ХХ век все още не е завършен, нео-бандеровците и американско-канадската диаспора, която ги подкрепя, трябва да продължат войната. Галицийските националисти не се нуждаят от мир в Донбас – за тях той е неприемлив и опасен. В Лвов, Тернопол, Ивано-Франковск вече „са включили Майдана“. Направо в конферентната зала на Ивано-Франковската областна държавна администрация е създаден Щабът на националната съпротива срещу предаването. Галицийките средства за масова информация уведомяват обществеността за провеждането на „Вече“.

Униатите действат като запалители на новия преврат под мотото „против капитулацията“. Шефът на УГКЦ Святослав Шевчук чете „проповеди“ по темата - „само тези, които спасяват кожата си, са уморени от войната“. Униатите не са доволни от затишието във войната с православието, сега подготвят стадото си за нов преврат.

Не е ясно кой може да спре заплахата, която бързо нараства за екипа на Зеленски. Ситуацията се усложнява от факта, че поради изтеглянето на войските в Петровски и Золотой всякакви провокации са възможни в районите на фронтовата линия. „Партията на войната“ ще изпрати десетки и стотици украински войски в гробовете, за да запали преврат в столицата. Ако си припомним, че всякакъв отпадък има достъп до фронта и има огромно количество оръжие в ръцете си, екипът на Зеленски ще изпита трудности.

Превод: В.Сергеев