/Поглед.инфо/ Проблемите, които са си създали, трябва да бъдат решени от самите тях - така заяви Владимир Путин на пресконференцията си за ситуацията с високите цени на газа в Европа. Но със същите думи президентът би могъл да коментира най-горещата тема в последно време: оттеглянето на Запада от „заплахата“ от руска атака срещу Украйна и реципрочното искане на Русия да предостави гаранции за нашата сигурност в западна посока (включително изоставяне на планове за атлантизиране на Незалежната).

В крайна сметка кризата, по време на която постоянно се чува думата „война“, е създадена от Запада, което означава, че той и трябва да я разреши. Те мислеха, че оказват натиск върху Русия, но всъщност сами се забиха в ъгъла. И сега Русия поставя условия – първо като ги формулира в проектоспоразуменията, а сега и в суровата формулировка на Путин, дадена в отговор на въпроса на английската журналистка.

Репортер на Sky News попита Путин дали Русия може да даде гаранции за неагресия срещу Украйна и която и да е друга европейска държава - и изведнъж чу в отговор не просто "ние не заплашваме никого", а много конкретно искане.

Припомняйки, че бяхме „просто нагло измамени“, като се проведоха пет вълни на разширяване на НАТО на изток и поставяни на ракети на прага на нашата къща, Путин каза, че „нашите действия ще зависят не от хода на преговорите, а от безусловното предоставяне на гаранции за сигурността на Русия днес и в историческа перспектива“. По-нататъшното движение на НАТО на изток е неприемливо, каза президентът:

„Ние не заплашваме някого. <...> И вие изисквате от мен някакви гаранции. Трябва на нас да ни дадат гаранции. Вие! И веднага. Сега. И да не бърборим за това десетилетия и с толкова хлъзгави приказки за необходимостта за да гарантираме сигурността на всеки, докато правите това, което планирахте."

От друга страна, Русия напълно преобръща дневния ред, наложен от Запада: не вие сте обезпокоени от руската заплаха, просто ние наистина няма да търпим повече вашата офанзива - и изискваме незабавни гаранции за сигурност, т.е. , ние искаме Запада да се оттегли от Украйна и постсъветското пространство. Да отстъпят военно – но атлантистите са наясно, че стратегически говорим за геополитическата принадлежност на региона като цяло. Какво могат да отговорят на Путин?

Няма да правим компромис по въпроса за влизането на Украйна в алианса? Но подобен отговор вече не е възможен за самите атлантисти – защото в комбинация с вече изреченото от техните уста „няма да се бием за Украйна“ е равносилно на пълно развързване на ръцете на Москва в украинска посока. Ето защо Путин постави атлантистите в цугцванг - всеки следващ ход, който те направят, влошава ситуацията и човек трябва да избира между две лоши възможности.

Отказвате да преговаряте с Русия, като по този начин й дава картбланш за Украйна? Отивате на преговори, съгласявайки се да дадете гаранции за сигурност, тоест обещавайки да не приемете Киев в НАТО - и по този начин да избиете табуретката изпод краката на сегашния украински елит, чието битие е несъвместимо с никое друго бъдеще на Украйна, освен атлантическото?

Путин настоява за незабавен отговор – в превод от дипломатическия език, това означава бързо започване на преговори по много конкретна тема. Западът вече е готов за преговори и те може да започнат през януари. Остава да сме сигурни, че те там разбират: дългото обсъждането на нашите предложения за тях, тоест месеците на безплодни дискусии, ще се разглеждат от Москва като фактически отказ от желанието да се договорим.

Преди месец, когато Путин за първи път заговори за необходимостта да се търси от Запада предоставянето за Русия на сериозни дългосрочни гаранции за гарантиране на нашата сигурност, той обясни това с факта, че „Русия не може да съществува и постоянно да мисли какво може да се случи там утре"

Тоест, имаме нужда от стратегическо доверие. На голямата пресконференция Путин говори и за необходимостта от дългосрочен хоризонт на планиране – но всъщност във връзка с тема, която формално не е свързана с отношенията със Запада. Но всъщност тази тема е пряко обвързана с въпросите за войната и мира, а също и с отношенията с глобалисткия проект.

Президентът беше попитан как да се гарантира, че Русия, която е забравила как да изгради семейство и „не иска да ражда“, отново да стане голяма, с акцент върху духовните, нематериални начини за изтегляне на страната от демографската (и всъщност ценностна) дупка.

И точно тогава Путин си спомни за два удара по демографията, които страната ни претърпя в миналото: по време на Великата отечествена война и през 90-те години, когато „хоризонтът ни на планиране стана минимален“. Ясно е защо – не само заради материални проблеми, а заради краха на държавата и обществото, заради рухването на идеалите и ценностите.

Излязохме от този срив, вече я няма тази безнадеждност - освен това от първите години на власт Путин се опитва да обърне демографската ситуация с помощта на цяла система от мерки за подкрепа на семействата с деца.

Но все пак Русия се свива - след няколко години нарастване на раждаемостта започна временен спад, защото малките деца от поколението на 90-те е израснало. Да, и то вече има различен набор от приоритети: в постиндустриалното урбанистично общество, семейните ценности вече са се оттеглили пред кариерно-хедонистичните, а тук през последните години има и „джендърната чума“ от Запада , и "мракобесието", както го нарече Путин, има размиване на самото понятие за мъжко и женско.

И точно тази битка за семейството и децата е основната за Русия, тя ще реши не само въпроса за ценностите на нашия народ, но и за правото му на живот в ерата на постхуманизма, настъпващ в съседния ни Запад.

Ето защо е толкова важно, че Путин каза, че „разбирането, че щастието на майчинството и семейството е по-високо от материалното благополучие, трябва постепенно и спокойно да се вкоренява в съзнанието на нашите хора“. Няма защо да се учудваме на фразата „да се вкоренява“ – защото конфронтацията протича на такова ниво и с такава интензивност, че без съзнателна обща съпротива сме обречени на поражение.

Именно затова всъщност имаме нужда от дългосрочен хоризонт на планиране - както на най-важното, вътрешно поле, така и на външния фронт. Получаването на гаранции за относително спокойствие и сигурност във външния контур ще ни предостави големи възможности за спасяване и умножаване на хората – нашата главна национална задача.

Превод: ЕС