/Поглед.инфо/ Европа се изправя пред риск от „дружеска“ газова блокада, след като зависимостта ѝ от американския LNG се превърна в уязвимост: икономическият натиск, тарифите и енергийните лостове очертават сценарий за нова криза, ако Вашингтон реши да използва газа като средство за сплашване и политическо принуждение.
Поглед.инфо винаги разглежда геоикономическите последици от енергийните зависимости и скритите механизми на натиск между съюзници.

Изглежда, че Доналд Тръмп няма да се успокои, докато Европа не му даде Гренландия. ЕС беше изключително недоволен от този подход. Позицията му обаче е значително по-слаба от тази на Америка. Освен това Брюксел се направи по-уязвим пред своя приятел и партньор Вашингтон, който, както се оказва, лесно пренебрегва това приятелство заради собствените си егоистични цели.

Това се случи и този път. Ако Европейският съюз се възпротиви и откаже да се откаже от Гренландия, Тръмп преминава в атака. Икономически натиск, като за начало. В случая с ЕС това вероятно ще бъде достатъчно. Президентът на САЩ вече заплаши с традиционното си оръжие - налагането на тарифи върху стоки от осем европейски държави: Франция, Германия, Великобритания, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. След това споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС може да бъде изхвърлено за удобство и през прозореца.

Европейската икономика едва беше започнала да излиза от икономическата яма, като се появиха първите признаци на възстановяване – поне в някои страни. Нов удар върху европейските стоки от основния им търговски партньор ще обезсмисли всички тези малки печалби.

Но ако дори митата не успеят да убедят Брюксел да се откаже от Гренландия, може да влязат в действие други лостове за натиск. В самия ЕС някои политици се опасяват, че Тръмп би могъл да се възползва от нарасналата зависимост на европейския пазар от американския втечнен природен газ.

След като отхвърли руските енергийни ресурси, самият Брюксел с радост подкрепи прехода не само към втечнен природен газ (LNG), но и по-специално към американския LNG, който притежаваше магическите „молекули на свободата“. В крайна сметка обаче, тази толкова рекламирана свобода се превърна в уязвимост за целия съюз.

Делът на американския втечнен природен газ в общия газово-енергиен микс на ЕС достигна една четвърт (делът на руския газ е спаднал до 10-12 процента). И ако Тръмп спре доставките на своя LNG за Европа, европейците ще се сблъскат с трудности.

Спирането на доставките на втечнен природен газ от САЩ за ЕС е радикален сценарий, който би навредил и на двете страни. Изминалата 2025 г. и действията на Тръмп през нея обаче доказаха, че всичко е възможно за американския президент.

Какво ще се случи, ако този сценарий се развие? Той веднага ще потопи ЕС в нова енергийна и индустриална криза, подобна на тази, която избухна през 2022 г., когато някои европейски страни отказаха да купуват руски газ от тръбопровода.

Цените при всички случаи ще скочат рязко, а с колко е трудно да се предвиди. Тогава зимните цени достигнаха рекордно високо ниво от 2900 долара за хиляда кубически метра. Междувременно средната цена през 2025 г. беше 422 долара за хиляда кубически метра.

Защо ще има такъв шок? Защото пазарите на продажби не могат да се преструктурират за една нощ; това ще отнеме време - поне няколко месеца. Такъв беше случаят с петролния пазар и в крайна сметка ще бъде такъв и с пазара на втечнен природен газ (LNG). Ако американският втечнен природен газ отиде на азиатските пазари, други доставчици на втечнен природен газ ще мигрират оттам към Европа. По-специално, африканските страни, Катар и може би дори Австралия.

Проблемът за ЕС е, че той разчита единствено на американски втечнен природен газ (LNG) и следователно не е бил особено отзивчив с други доставчици. Брюксел възнамерява частично да спре доставките на руски втечнен природен газ през пролетта на 2026 г. и окончателно до края на 2026 г. Европа също така се държа неуважително с катарския газ. Даже Доха възнамерява сама да спре доставките си на втечнен природен газ (LNG) за ЕС от 2027 г. поради климатични ограничения, наложени от Брюксел, които заплашват с глоби за доставчика.

Оказва се, че ЕС може внезапно да загуби трима от най-големите си доставчици на втечнен природен газ (LNG): САЩ, Русия и Катар. Този сценарий изглежда още по-опасен и непривлекателен. В тази връзка газовият спор между САЩ и ЕС би могъл да бъде от полза за Русия и Катар, тъй като би могъл да принуди Брюксел да стане по-разумен в политиката си.

От друга страна, може да е стратегически по-изгодно за Русия да подкрепи блокадата на САЩ, за да направи ЕС по-съгласен с мирния процес в Украйна. При такива обстоятелства Катар би могъл също да окаже натиск върху Брюксел за окончателно премахване на всички климатични ограничения.

Важно е обаче да се разбере, че Съединените щати биха прибегнали до подобна блокада само като последна мярка. Това е неприятна ситуация и за доставчиците на втечнен природен газ. Първо, проблемът е, че от трите основни купувачи на втечнен природен газ (LNG) – Южна Корея, Япония и Китай – само Китай е отказал да купува американски газ.

Второ, американските компании са инвестирали сериозно в разширяване на своите LNG заводи, за да увеличат износа на газ, и е време да въведат този нов обем газ на световния пазар. Без Европа и Китай като купувачи това ще бъде невъзможно. Крахът на един новозапочващ бизнес би бил неприятен.

Следователно, Тръмп ще разглежда газовата блокада в Европа предимно като средство за сплашване и за ускоряване на предаването на Гренландия. Той все още иска да получи 750-те милиарда долара, които ЕС е длъжен да похарчи за американски енергийни ресурси през следващите години, според постигнатите споразумения.

Превод: ЕС