/Поглед.инфо/ В интервю за Westdeutsche Allgemeine Zeitung генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира текущото положение в света в частта, свързана със задълженията му, следващи от висотата на заемания от него пост.
По негово мнение ситуацията в света и в Европа е все по-сложна, рочти като в стихотворението - „Слухове страховити, ужасни, напредват бандите красни“, тоест:
„Русия продължава да се въоръжава, поради възхода на Китай балансът на силите в света се променя. Трябва да продължим да инвестираме повече. Русия трябва да разбере, че не може да спечели чрез конфронтация. Вярвам в диалога, сътрудничеството и контрола надвъоръженията. Но единственият начин да постигнем всичко това с Русия е твърдата и последователна позиция на НАТО. "
Изобщо, кога ситуацията в света, от гледна точка на служител на НАТО, не е била трудна и кога не са били необходими нови усилия за отбрана, за да се принуди СССР - Русия към коректен диалог? Дори не можете да възразите срещу подобна позиция на генералния секретар, защото неговата работа е винаги да се въоръжава и то в рамките на действащата атлантическа конфигурация.
Генералният секретар подчертава това, възразявайки срещу всякакви съмнителни нововъведения по отношение на автономната отбрана на Европа. „Факт е, че Европейският съюз не може да защитава Европа. След Брекзит 80% от отбранителния бюджет на НАТО се финансира от страни, нечленуващи в ЕС. Гаранцията за сигурност от страна на САЩ, ядреното възпиране и присъствието на американски войски в Европа са абсолютно необходими ”
Това очевидно е дебело подчертан намек към Париж, който повече от половин век редовно повдига въпроса за създаването на автономна европейска армия, която да защитава самата Европа. Столтенберг посъветва парижките (и не само парижки) политици да се откажат от безсмислените мечти. Само US Army, само хард кор.
Освен това подобни мечти не са безобидни. „И ако се преструваме, че ЕС може еднолично да защити Европа, има друг риск. Политическите сили в САЩ, които се противопоставят на трансатлантическото сътрудничество, използват това като оправдание за намаляване на ангажиментите си към Европа. Остава само едно - да си сътрудничим “.
В противен случай, в отговор на европейските приказки от типа „чакайте бе, че ние самите не сме ли мъже, и ние мустаци носим“, американските изолационисти може да отговорят: „Е, добре, лейди, слизайте – на понито ще му е по-леко“. Все пак, няма да има нужда да се дават пари и войници.
Освен това, при движение в тази посока, е много неясно какво ще стане не само с НАТО , но и и със самия Столтенберг. Хипотетичната европейска армия ще има свои генерали. И дали тогава ще е нужен бивш норвежки министър-председател, чиято основна заслуга е способността му лоялно да служи на американците?
Европейска отбранителна автономия - независимо дали агресивна или капитуланткща, главното е –независима - е дългогодишен кошмар на НАТО, а по време на президентството на Тръмп кошмарът заплашваше да се сбъдне.
Действащият президент на САЩ не скриваше презрението си както към европейците, така и към НАТО. Докато поддържаше и задълбочаваше това си отношение, движението към европейската армия изглеждаше неизбежно – а това означаваше "А аз какво ще ям?"
Но ужасен е кошмарът, ала Бог е милостив. Вместо тиранинът Тръмп, изглежда, че в Белия дом ще влезеистински демократ и атлантист, при когото „всичко ще бъде като при баба“, тоест преди Тръмп.
Изолационизмът ще бъде изпратен на боклука, либералният глобализъм отново ще засияе. Трудно е да се каже дали това напълно ще се сбъдне или все пак от омлета трудно ще стане здраво яйце, но за трансатлантическата общественост сега, в края на есента, отново запяха Великденски птички: „Черните дни отминаха, часът на изкуплението дойде“.
Вероятно с това се обяснява настоящия изключително оптимистичен тон на генералния секретар.И военните разходи ще вдигнем (вярно, че Тръмп настоявяше за това, ама карай, няма значение), и ще маршируваме в крак така, както казват от Вашингтон, и опустошението, което царува поради COVID-19, не е проблем за нас, - опустошението е опустошение, но заедно с това - "На оръжие, граждани!"
Целият въпрос е в това доколко генералният секретар говори от свое име и доколко изразява войнствените отбранителни нагласи на европейските политици.
Превод: ЕС