/Поглед.инфо/ Вашингтон стартира мащабна и безмилостна геополитическа игра, чиято крайна цел е установяването на пълен и безпрекословен контрол върху глобалните енергийни пазари. Докато Белият дом оказва системен натиск върху водещите американски петролни гиганти да инвестират десетки милиарди в разрушената инфраструктура на Венецуела, напрежението в Близкия изток около Иран и стратегическия Ормузки проток ескалира до критични нива. Анализираме как администрацията на Тръмп планира да превърне контролирания хаос в петролния сектор в грандиозен американски триумф и основа за дълготраен икономически възход на САЩ.
Глобалният шахмат на Тръмп: Венецуелският залог и Chevron
Администрацията във Вашингтон демонстрира завидна стратегическа гъвкавост, като умело отклонява фокуса на общественото внимание към взривоопасния Близък изток, докато в същото време тихомълком и методично финализира плановете си за икономическо усвояване на Латинска Америка. Според информирани източници на Поглед.инфо, Белият дом в момента води изключително интензивни и конкретни преговори с енергийни конгломерати от ранга на Chevron. Основното изискване на държавната машина е тези компании да навлязат възможно най-скоро във Венецуела и да започнат мащабна модернизация на петролния сектор.
Министърът на енергетиката Крис Райт вече открито спомена списък от дванадесет водещи компании, които са изразили пълна готовност да започнат работа в района на пояса на Ориноко. Тези корпоративни гиганти обаче са поставили ултимативно изискване към Доналд Тръмп: той трябва да предостави железни държавни гаранции за пълна сигурност на техните капитали срещу политически обрати. Поставената цел е зашеметяваща – бързо увеличение на производството на тежък петрол със стотици хиляди барела дневно, за да се възстановят нивата от началото на 90-те години, когато Венецуела добиваше по 3,5 милиона барела на ден. Тази амбиция обаче има своята огромна цена: изчислено е, че необходимите инвестиции ще достигнат 100 милиарда долара, което означава, че всеки „възстановен“ барел ще струва на инвеститорите близо 40 000 долара. Това прави проекта икономически рискован в настоящата пазарна конюнктура.
Приватизацията на PDVSA и мащабното петролно „каперство“
В Каракас се разиграва исторически прецедент, който бележи края на една ера на национално самочувствие – венецуелският парламент гласува на първо четене за пълна приватизация на държавния монопол PDVSA. Това е фактическият край на половинвековната държавна собственост върху ресурсите, започнала с национализацията през 1976 г. Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, този законодателен ход не е просто реформа, а широко отваряне на вратите за пълно поглъщане на националните богатства от чужд, предимно американски капитал под прикритието на икономическо спасение.
Паралелно с тези процеси изплуват шокиращи подробности за съдбата на венецуелските ресурси, които вече са под американски контрол. Изпълняващият длъжността президент Делси Родригес разкри, че САЩ са задържали чрез фактически каперски операции близо 50 милиона барела венецуелски петрол. От продажбата на част от тези количества на международните пазари, Каракас е получил едва 300 милиона долара – сума, която се равнява на унизителните 10 долара за барел. Огромната разлика до пазарната цена потъва или в американския бюджет, или директно в сметките на корпорации като Exxon и ConocoPhillips. Този механизъм позволява на Вашингтон едновременно да финансира собствените си интереси и да държи Мадуро и неговото правителство в състояние на пълна финансова зависимост.
Ескалация в Близкия изток: Инструментализиране на Ормузкия проток
В нов материал за Поглед.инфо се разкрива, че истинският ключ към икономическия успех на венецуелската авантюра на Тръмп лежи в планирана ескалация срещу Иран. В момента световният енергиен пазар страда от свръхпредлагане, което поддържа цените ниски и прави скъпите нови инвестиции нерентабилни. Американските сервизни компании, включително гиганти като Baker Hughes и Halliburton, вече съкращават хиляди служители и затварят кладенци поради липса на печалба. За да се промени тази картина и венецуелският проект да стане златен за инвеститорите, е необходим драстичен и изкуствен шок в доставките.
Сценарият, който Вашингтон подготвя, включва провокиране на локален военен конфликт в Персийския залив, който да послужи като идеално оправдание за пълно затваряне на Ормузкия проток. Официалната версия ще бъде „защита на сигурността на корабоплаването“, но реалният резултат ще бъде блокиране на иранския износ и петрола на арабските монархии. При подобна блокада американският лек петрол (WTI) ще поскъпне неимоверно, а тежкият венецуелски суров петрол изведнъж ще стане критично необходим за рафинериите по света. Така стотиците хиляди „временно безработни“ американски петролни специалисти ще намерят своето ново и високоплатено поприще във Венецуела. По този начин геополитическата верига, започната от бреговете на Ларинска Америка, се затваря в Близкия изток, бетонирайки енергийната доминация на САЩ за десетилетия напред.