Три знака за края на международния ред
За да разберем мащаба на промяната в глобалната политика, трябва да свържем три наглед несъвместими новини, които илюстрират новата реалност. Първият пример ни отвежда към дипломатическия скандал с аржентинския посланик във Франция Иън Селецки. Той отказа да говори пред карта, на която Фолкландските острови са отбелязани като британски, сравнявайки ситуацията с претенциите към украинския Крим. Този акт на „залепване на картата с тиксо“ е метафора за съвременните опити на Запада да прикрива реалните териториални и правни конфликти, когато те не обслужват неговия дневен ред.
Вторият сигнал идва от индустриалното сърце на Украйна. Най-големият производител на стомана „ArcelorMittal“ затваря ключови подразделения. Причината е иронична: екологичните политики на ЕС на практика блокират украинския износ, за който някога Юлия Тимошенко твърдеше, че ще бъде спасението на страната чрез преориентация от руския към западните пазари. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че това е класически пример за икономически колониализъм, при който „партньорът“ бива пожертван заради вътрешните регулации на центъра.
Третият елемент е изявлението на грузинския премиер Ираклий Кобахидзе, който търпеливо чака Вашингтон да благоволи да започне „стратегическо партньорство“. Това очакване на милост от страна на администрацията в Белия дом подчертава новата йерархия, в която суверенни държави се поставят в позицията на молители.
Васали вместо съюзници: Логиката на Доналд Тръмп
В материал за Поглед.инфо се посочва, че създаването на „Съвета за мир“ от 24 държави повдига фундаменталния въпрос: осъзнават ли тези лидери, че се присъединяват към проекта на Тръмп не като съюзници, а като неофициални васали? Тук не става дума за равноправно сътрудничество, а за придаване на геополитическа тежест на една волунтаристична политика, която напълно игнорира международното право.
Руската позиция, изразена чрез Дмитрий Песков, е ясна: Тръмп налага решения „през коляно“. Този силов подход цели пречупване на волята на по-слабите участници. Докато Русия разполага с ядрен арсенал като гарант за своето уважение, държави като Албания, Аржентина, Армения, България и Казахстан остават без реални лостове за влияние. В момента, в който интересите на Вашингтон изискат жертва, тези „нови приятели“ ще бъдат първите, които ще усетят тежестта на имперския ботуш.
Гренландия като прецедент и васализацията на Европа
Днес примерът с Гренландия преобърна представите за суверенитет в рамките на колективния Запад. Европейските съюзници на САЩ се превърнаха в безсилни наблюдатели на собствената си съдба. Ако Вашингтон се отнася по този начин със своите исторически партньори, какви са шансовете за страните от „Третия свят“? Според геополитическите наблюдатели на Поглед.инфо, тези шансове са нищожни.
Китайският историк Дзян Сюецин, използвайки теорията на игрите, обяснява, че САЩ вече не ценят консенсуса. Новата стратегия за национална сигурност на Америка е ясна: империята няма да бъде изоставена, но ще се управлява чрез пряк контрол върху ресурсите и богатството на съюзниците. Всички държавни облигации, държани от Европа и Япония, по същество принадлежат на Америка. Това е „ефективна васализация“, при която мултилатерализмът е заменен от строг фокус върху американския национален интерес.
БРИКС като алтернатива на силовия диктат
В този контекст се появява единствената алтернатива за „средните сили“ – промяна на международния ред. Дзян Сюецин прогнозира, че дори Европа може да потърси близост с БРИКС. Причината е проста: БРИКС предлага форма на сътрудничество, при която всички са равни и няма доминираща сила, която да налага волята си „над коляното“.
Светът трябва да разбере, че една империя, която живее по закона на силния, разбира само от езика на силата. Всеки опит за изграждане на равноправни отношения с днешните Съединени щати е обречен на провал, докато Вашингтон гледа на международната сцена като на шахматна дъска със свои пешки, а не като на общност от суверенни държави.
Споделете вашето мнение в коментарите: Възможно ли е равноправно партньорство със САЩ днес или единственият път е към многополюсен свят?
