/Поглед.инфо/ Германският външен министър Аналена Бербок прави първите си задгранични пътувания в Киев и Москва. Посещенията ще се осъществят на фона на руските преговори със САЩ и НАТО и обвиненията в подготовка за "руско нашествие" в Украйна. Как активен противник на “Северен поток-2” ще разговаря с Русия и ще се реши ли Берлин да поеме самостоятелна роля в създаването на новата архитектура за сигурност в Европа?

Наскоро германският външен министър Аналена Бербок заяви, че Берлин иска съдържателни отношения с Русия. „По време на разговорите ми в Москва за мен ще бъде важно да заявя позицията си. Новото федерално правителство иска задълбочени и стабилни отношения с Русия. Списъкът с конфликтни теми, по които трябва да говорим, е дълъг“, каза дипломатът.

Въпреки това, преди да посети Москва на 18 януари, където Бербок трябва да проведе преговори със Сергей Лавров, германският външен министър ще пристигне в Киев. В понеделник тя ще се срещне с президента Владимир Зеленски и със своя колега Дмитрий Кулеба. По време на срещите ще бъдат обсъдени ситуацията в Донбас, напрежението на руско-украинската граница и двустранните отношения.

Няколко дни по-рано Бербок каза, че „засилването на ролята на Европа на света изисква нещо повече от управлението на настоящите кризи, изисква и дългосрочни стратегии и планиране“ и затова „работим в рамките на ЕС по така наречения стратегически компас, които ще обсъдим подробно с министрите на отбраната”.

„Този стратегически компас има за цел да покаже на ЕС и неговите държави-членки ясна посока за бъдеща политика на сигурност. По отношение на автократичните актьори, като Русия и Китай по-специално, е важно: ако Европа следва общ курс и действа като цяло, тя се превръща в тежка категория, а ако действа разединено, тогава тя се бие в собствената си категория, “, добави тя.

На свой ред германският канцлер Олаф Шолц след среща с холандския премиер Марк Рюте в Берлин подчерта важността от продължаване на използването на всички канали за преговори с Москва. Шолц също така призова за „откриване на перспективи за Европа за изграждане на обща архитектура за сигурност с Русия“. „Искаме обща сигурност, това задължително включва териториалната цялост на държавите“, каза той.

Прави впечатление, че през юни миналата година тогавашният германски канцлер Ангела Меркел преди среща с френския президент Еманюел Макрон също подчерта, че за да се изгради архитектура за сигурност в Европа, е необходимо да се води диалог с Москва.

„Русия е голямо предизвикателство за нас, но и голям континентален съсед на ЕС, трябва да сме сигурни, че премахваме всички хибридни заплахи, но от друга страна имаме голям интерес от ЕС. Ако искаме сигурност и стабилност в Европейския съюз, трябва да останем в диалог с Русия, колкото и труден да е той“, изтъкна германският лидер.

Освен това бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер също призова за „отчитане сериозно на интересите на сигурността на Русия, поне по-сериозно, отколкото са били приемани досега“. Така идеята за „обща архитектура за сигурност“ има дълги корени в съвременните политически елити на Германия.

„На първо място, настоящите посещения на германския външен министър в Киев и Москва означават намерението на Германия да възобнови работата на Нормандската четворка. Основната цел на г-жа Бербок е да убеди Русия и Украйна отново да седнат на масата за преговори. Но тук има редица трудности“, казва германският политолог Александър Рар.

„Русия би искала да види Германия като истински арбитър, който не само критикува Москва, но и може да окаже натиск върху Киев, който нарушава Минските споразумения. Малко вероятно е обаче Бербок да се съгласи с това, защото новото правителство е записало подкрепа за Украйна в програмата си. Така че не трябва да се очаква, че предстоящите преговори ще доведат до някаква промяна в това отношение“, оплаква се експертът.

„Освен това германската преса беше буквално истерична през последните дни, че Русия уж създава напрежение на границата с Украйна. Затова има призиви да се накаже по всякакъв възможен начин със затваряне на „Северен поток-2“ и т.н. Този фон оказва силен натиск върху германските политици“, уточни политологът. Той припомни също, че темата за “Северен поток-2” все още разцепва германското правителство. Тази информация се потвърждава от чужди медии. По-специално, според “Файненшъл Таймс” „руската тръба подхранва разцеплението в германската коалиция на фона на напрежението в Украйна“ и тези различия отслабват позицията на Германия в Европейския съюз.

„Ако Бербок прояви твърдост, умишлено защитавайки позицията на Украйна, тогава Лавров просто няма да говори с нея: те ще пият чай и ще се разотидат. Освен това трябва да се има предвид, че днес е годишнината от завръщането на Навални в Русия. Може би Бербок ще повдигне тази тема на преговорите в Москва, което също стеснява прозореца за нормализиране на отношенията“, предполага Рар.

„Затова очаквам някои прагматични стъпки и взаимно разбиране по-скоро от срещата между Шолц и Путин, отколкото от посещението на Бербок в Русия. Най-вероятно тя ще повишава имиджа си чрез тази среща, тъй като рейтингът ѝ в Германия не е толкова висок. Трябва да покаже, че може да се държи твърдо и да критикува Москва. Германската преса ще бъде възхитена от нейните антируски изявления“, добави източникът.

В същото време, според Рар, би било идеално за Русия, ако Германия наистина поеме ролята на арбитър или посредник в отношенията между Русия и Съединените щати, като играе своя специална роля в този въпрос. „Тогава Берлин ще може да нормализира отношенията с Москва и да се отдалечи от проамериканските позиции. Но засега няма напредък в това. Германия все още подкрепя трансатлантическия курс във външната политика“, отбелязва той.

„Новото германско правителство наистина се опитва да запази Германия начело в Нормандския формат. Така се случи, че Меркел стои в корените му и това остава важна област на германската външна политика. Следователно отношенията с Украйна и Русия, както и въпросите на европейската сигурност, са важни за Германия “, съгласен е с Рар генералният директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов.

Какъв „багаж“ ще донесе Бербок в Москва до голяма степен зависи от посещението ѝ в Киев. „Ще има ли напредък по споразуменията от Минск, като се вземе предвид текущата ситуация и доколко е готов Киев да изпълни решенията, взети на последната среща на върха на Нормандската четворка през декември 2019 г.? Засега няма яснота по този въпрос, смята политологът. “Освен това Бербок, като защитник на човешките права, може да има свои въпроси относно езиковата политика и правата на човека в Украйна”, допълва той.

„Затова мисля, че Бербок ще призове руската страна да възобнови работата на Нормандския формат и евентуално да предложи министерска среща или среща на високо равнище. Но въпросът за Русия е дали ще се съгласи с това предложение, като се има предвид, че решенията от предишната среща меко казано не са изпълнени”, казва Кортунов.

И тъй като Германия играе специална роля в Европа, Русия ще трябва да разчита на нея по един или друг начин, включително в рамките на преговорите за гаранции за сигурност. „Сега в Европа всъщност няма с кого друг да говорим: Еманюел Макрон е изправен пред неясни избори, така че цялото му внимание е насочено към вътрешните проблеми на Франция, а Великобритания напусна ЕС“, обясни източникът.

„Основният въпрос е дали Германия е готова да направи предложения, които се различават от американската позиция. Навремето Франк-Валтер Щайнмайер предложи рестартиране на диалога за контрол на конвенционалните оръжия в Европа, което предизвика известен интерес в Москва. Но доколко готова е Бербок да посочи германска позиция, която надхвърля това, което чухме от САЩ и НАТО в Женева и Брюксел? Не забравяйте, че тя е непредсказуем човек и със собствени възгледи за европейската сигурност“, обобщава Кортунов.

Превод: В. Сергеев