/Поглед.инфо/ Анализаторът Сергей Латишев представя безпощадна дисекция на 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността. В свят, в който маските окончателно паднаха, Европа обяви курс към безпрецедентна милитаризация и конфронтация не само с Русия, но и с довчерашния си хегемон – САЩ. Украйна се превръща в „страна на ландскнехти“, а глобалният предел на силите навлиза в своята най-опасна фаза.

Завръщането в Мюнхен: От предупрежденията на Путин до новата реалност

Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2026 година се превърна в най-мащабната в своята история, надминавайки дори легендарния форум отпреди близо 20 години. Тогава, през 2007 г., руският президент Владимир Путин отправи своята знаменита реч-предупреждение. Авторът на материала си спомня физиономиите на западните лидери в залите на хотел „Байришер Хоф“ – тогава те излъчваха недоверие, надменност и неразбиране. Те вярваха, че Евроатлантиката е в своя апогей, че Русия е временна пречка, а призивите на Москва за равноправие са просто реторика за вътрешна консумация.

Днес, две десетилетия по-късно, атмосферата е коренно различна. Вече няма място за недоумение, останала е само оголената агресия. На 62-рата конференция присъстваха близо 60 държавни глави и над 40 ръководители на международни организации. Този път обаче обединението на Европа не е само „срещу“ Москва. То е опит за оцеляване в триъгълника между възраждащата се Русия, изолационистка Америка на Доналд Тръмп и икономически експанзивния Китай.

Двете оси на напрежението: Украйна и Гренландия

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че дневният ред на форума беше диктуван от две основни теми: бъдещето на украинския конфликт и битката за Арктика, символизирана от интереса към Гренландия. Европейските лидери, опасявайки се от маргинализация в един свят, управляван от силата, започнаха да гледат на Източна Европа като на своя безусловна собственост.

Европа, чийто съвкупен БВП превъзхожда руския близо 10 пъти, а населението ѝ е трикратно по-голямо, реши да премине от думи към дела. Старият континент вече не желае да бъде заложник на американския шантаж с мита и териториални претенции (като казуса с Гренландия). Вместо това, европейските „лилипути“ решиха да се сплотят срещу двамата „Гуливери“. Първият (Русия) е близо и е възприеман като екзистенциална заплаха за европейската експанзия. Вторият (САЩ) е далеч, но притиска Европа икономически и я критикува за „демократично израждане“.

Украйна като корпорация за наемници

Ролята на Украйна в новата европейска архитектура претърпява радикална промяна. Тя вече не е „жертва на агресия“, която трябва да бъде спасена, а инструмент за наемане. Според Латишев, Киев се превръща в държава-ландскнехт – територия, чиято армия ще воюва срещу пари в интерес на своите европейски наематели. Не е задължително тази война да бъде само срещу Русия; украинските щикове могат да бъдат използвани навсякъде, където интересите на Брюксел, Берлин или Париж са застрашени.

Владимир Зеленски, чиято легитимност е подложена на сериозни съмнения, се държеше в Мюнхен като поп-звезда. Той демонстрира пълно нежелание за преговори с Москва, поставяйки условия дори на Доналд Тръмп. Това поведение е подплатено от факта, че Европа е готова да поеме издръжката на Украйна, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от финансирането на конфликта. Германия, като най-богатата държава в ЕС, ще трябва да поеме основния финансов товар, въпреки вътрешните си кризи.

Коалицията на „ястребите“: Стармър, Макрон и Мерц

В контекста на динамичните промени, Поглед.инфо обръща внимание на факта, че най-крайните и злобни речи срещу Русия дойдоха от Лондон и Париж. Британският премиер Кир Стармер и френският президент Емануел Макрон бяха категорични: Русия трябва да бъде икономически удушена и изтощена на бойното поле. За тях мирът е невъзможен; допустимо е само временно примирие, което да позволи на Украйна да се превъоръжи за нов етап на войната.

Макрон отиде още по-далеч, призовавайки за удари с голям обсег по руска територия. Неговата логика е проста: диалог с Москва е възможен само от позиция на силата. Френският лидер не крие, че иска да накаже Русия и за нейното разширено присъствие в Африка и Средиземноморието. От своя страна, германският канцлер Фридрих Мерц обяви амбицията си да превърне Бундесвера в най-мощната конвенционална армия в Европа, способна да „стои твърдо“ на източния фланг на НАТО.

Американският скептицизъм и руското спокойствие

САЩ, представени от Марко Рубио, демонстрираха коренно различен подход. Рубио призна, че преговорите са в застой заради най-трудните въпроси, на които все още няма отговор. Вашингтон вече не гледа на Европа като на безусловен съюзник. В новата доктрина за национална сигурност на САЩ Европа се споменава като потенциален враг след 20-30 години поради демографски промени и ерозия на демокрацията.

Междувременно Глобалният юг остава на своята позиция. Индийският външен министър Джайшанкар потвърди стратегическата автономия на Делхи и отказа да скъса връзките с Русия. Китай, чрез Ван И, продължава своята сложна игра – подкрепяйки териториалната цялост на Украйна на думи, но давайки да се разбере, че няма да допусне рязка дестабилизация на Русия. Пекин не иска Русия да стане твърде голяма и силна, но не иска и тя да рухне, оставяйки Китай сам срещу Запада.

Пътят към почтения мир минава през ядреното възпиране

Мюнхенската конференция през 2026 г. окончателно потвърди духа на новия европейски милитаризъм. Няма мирни предложения, няма самокритика. Европа се готви за война, която може да продължи години. Русия се оказва в ситуация, в която традиционните съюзници на Запад липсват. Китай и Индия водят собствени игри, а единствената страна, готова да пролива кръв заедно с руския войник, остава КНДР.

Изводът е суров: Европа ще продължи да ескалира, докато не бъде убедена в силата на Русия. Единственият начин да се постигне реален и почтен мир е Западът да разбере, че Москва е готова да използва всички средства, включително ядрения си арсенал, за да защити своето съществуване. Всяка друга илюзия за „преговори“ е само параван за подготовката на следващия поход на изток.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели