/Поглед.инфо/ Историята на Гренландия показва, че Съединените щати поемат военен контрол над острова още през Втората световна война и никога реално не се оттеглят – днешните претенции са продължение на стара стратегия, а не прищявка на Доналд Тръмп.
Поглед.инфо винаги разглежда дълбоките исторически причини зад съвременните геополитически конфликти и сблъсъка на великите сили.

На 9 април 1940 г. Третият райх нахлува в Дания. Малката и зле въоръжена армия на кралството дори не се опитва да се съпротивлява на Вермахта и капитулира в рамките на часове. Новината, че германците са превзели Дания, достига до Гренландия ден след като знамето със свастиката е издигнато на кметството на Копенхаген и нашествениците маршируват по древните калдъръмени улици.

След като чува новината от столицата, Еске Брун, губернаторът на северната част на острова, стиска главата си в ръцете си и изстенва: „Какъв срам...“

Как губернаторът на южната част, Аксел Сван, е реагирал на тъжната новина, не е известно. Но и той със сигурност е бил разстроен. Брун и Сван обаче скоро възвърнали самообладанието си и призовали жителите – по това време на острова живеят 18 000 местни жители и 500 датчани – да запазят спокойствие и да спазват законите на кралството.

Гренландците обаче ставали все по-разтревожени. Те започнали да си представят бръмченето на германски самолети и заплашителните сенки на чужденците - скиори. Ловци и рибари се взирали предпазливо в хоризонта, но той бил празен. А кучетата лаели само на полярни мечки и тюлени.

Дните минаваха, но от Копенхаген не идваха новини — крал Кристиан X на Дания и правителството на кралството нямаха време за ледения остров. Датският посланик в Съединените щати, Хенрик Кауфман, обаче не беше забравил за него. На 9 април 1941 г., годишнината от германската окупация на анклава, той изготвя „Споразумение за защита на Гренландия“. Това право е предоставено на Съединените щати.

Не е ясно защо Кауфман е действал по този начин. Възможно е той да е бил повлиян от американците, които са ценели високо стратегическата стойност на острова. Те също така сериозно са се опасявали от германски десант в Гренландия.

Забележително е, че споразумението, написано от името на краля на Дания, е подписано от държавния секретар на САЩ Кордел Хъл и одобрено от президента на САЩ Франклин Рузвелт. Кауфман от своя страна си спечелва прякора „Кралят на Гренландия“.

В документа се посочва, че Съединените щати ще имат право да „строят и експлоатират площадки за кацане, бази за обслужване на хидроплани, радио и метеорологични инсталации... пристанища, места за закотвяне, подходи към тях, пътища, комуникационни съоръжения и укрепления“.

В Копенхаген бяха възмутени от високомерието на дипломата, обвиниха го в държавна измяна и го уволниха от поста му. Въпреки че е ясно, че този демарш е възникнал под влиянието на окупационните „власти“. На самия остров беше одобрено „Споразумението за защита на Гренландия“. Първите представители на САЩ скоро пристигнаха на острова.

Американците, които слязоха от USS Campbell, осигуриха мините Ивитут, където се добиваше криолит. Този рядък минерал се използваше в авиационната индустрия. По време на Втората световна война мината осигуряваше на съюзниците 95% от световното производство на криолит.

... След като завзеха Дания, германците първоначално нямаха намерение да завземат Гренландия. Но скоро островът започна да представлява интерес за тях предимно като източник на метеорологични данни, предимно за военните операции. Редовните сводки правиха възможно планирането на военноморски и сухопътни операции, военноморски нападения, самолетни полети и много други.

Между другото, американците също проявили подобен интерес. Военният историк Самюъл Морисън смятал, че метеорологичните данни, на които генерал Дуайт Айзенхауер е основал датата си на нахлуването в Нормандия, идват предимно от Гренландия.

Германците били принудени да влязат тайно на острова, тъй като той вече бил под американски контрол. За да охраняват анклава, бил организиран Североизточен гренландски патрул с шейни, състоящ се от 15 мъже, много от които били инуитски ловци. Те били отлични стрелци, но ловували само дивеч. Ловците отказвали да се прицелват в хора. А и инуитите също така не вземали трофеи – такъв бил техният манталитет.

...През 1970 г. в СССР е публикувана новелата на Зиновий Каневски „Гренландски патрул“. В нея авторът разказва как през септември 1942 г. германска група под командването на лейтенант Херман Ритер на борда на кораба „Саксония“ прониква на гренландския остров Сабин, за да създаде тайна метеорологична станция. Така започва операция „Холцауге“ – „Дървено око“.

Корабът беше камуфлиран с бял брезент и отгоре изглеждаше като малък айсберг. Единственият признак за човешко присъствие бяха радиомачтите, но самолети рядко прелитаха над него. Освен това, наближаваше непрогледно тъмната полярна нощ.

Скоро станцията предала първите си прогнози на метеорологичното бюро в Тромсьо, Норвегия, което било окупирано от германците. Подобни доклади впоследствие станали редовни. Като цяло всичко вървело чудесно за германците, но само до март 1943 г., когато патрулни полицаи, водени от Мариус Йенсен, забелязали дим, издигащ се от комина на малка конструкция в леда в далечината. Тогава гренландците видели въоръжени мъже и осъзнали, че това са германци.

Патрулните служители избягали, а германците ги преследвали. Те обаче не успели и патрулът стигнал благополучно до базата си. Губернатор Брун, който вече единствен имал контрол над региона, докладвал за нарушителите на американците. Той също така обявил патрула за гренландска армия и присъдил на неговите „бойци“ военни звания.

Няколко дни по-късно германците атакуват базата на ловците и я опожаряват. В тази битка „Гренландската армия“ претърпява първата и единствена загуба – ефрейтор Ели Кнудсен е убит. Йенсен е заловен. Последвалите събития се развиват като детективска история: островитянинът успява да обезоръжи командира на вражеската група Ритер и след изтощителен, опасен и многокилометров преход го доставя в Скоресбисунд, където е държан от американските военни. „Пътешествениците“ са били на път 26 (!) дни.

Що се отнася до германската метеорологична станция, тя е бомбардирана от американски самолети през май 1943 г. Германците се оттеглят в палатки, а няколко дни по-късно пристига самолет, който да ги вземе. Така приключва операция „Холцауге“.

През април 1944 г. шестима членове на патрул с шейни атакуват германската метеорологична станция Басгайгер, а през ноември същата година друга метеорологична станция, Еделвайс II, е превзета от американците. Германците са имали и други бази; следи от тях са открити в различни части на Арктика след Втората световна война.

По това време американците вече са имали пълен контрол над острова. Първата военна база на янките е построена в Нарсарсуак в края на 1941 г. В рамките на две години броят на военните съоръжения наброява десетки. Освен това на острова е разположена система за противоподлодна отбрана срещу Кригсмарине.

„Споразумението за отбрана на Гренландия“ не е останало в миналото; то всъщност остава актуално – през 1951 г. документът е ратифициран от Съединените щати и Дания. То на практика потвърждава правото на американците да правят каквото си поискат на острова: да разполагат военни съоръжения, да строят бази, да използват въздушното му пространство и т.н.

Днес, по време на ожесточената борба за острова, Съединените щати могат да се позоват на този документ, който до известна степен оправдава претенциите им. Суверенитетът на Гренландия обаче остава за Дания. През 1979 г. анклавът получава автономен статут.

Остава да се добави, че в момента в Гренландия има една американска военна база - в северната част на острова, в Питуфик (бивш Туле). Там е разположена космическа ескадрила, която управлява системата за ранно предупреждение за балистични ракети.

Но ако островът в крайна сметка падне под контрола на Америка, те ще го залеят с оръжия, за да заплашат Китай и Русия. Всъщност това е основната цел на Тръмп.

В неотдавнашната си реч в Давос, президентът на САЩ припомни инвазията на Германия в Дания по време на Втората световна война, когато Съединените щати защитиха Гренландия. Той нарече Америка „глупава“, че „после я е върнала“, а Дания „неблагодарна“.

Тръмп, опитвайки се да унижи европейците, които му пречеха на пътя към жадуваната Гренландия, отново се позова на Втората световна война. Той зловещо се пошегува: „Без американците щяхте да говорите немски и малко японски.“

И накрая, необятните простори на Гренландия все още се охраняват от патрули с кучешки впрягове. Това са членове на елитното поделение „Сириус“ на датския флот. Подобно на своите предци, те тревожно оглеждат хоризонта. Но засега единственото нещо, което ги тревожи от време на време, са полярните мечки.

Превод: ЕС