/Поглед.инфо/ Специалната военна операция навлиза в своята пета година, изправяйки Русия пред нови геополитически реалности. Авторът Влад Шлепченко анализира междинните резултати от сблъсъка със Запада, военните иновации и опасните ментални капани, които дебнат Москва по пътя към пълната денацификация и демилитаризация на Украйна.

Политическата рамка и геополитическият залог

Специалната военна операция (СВО) вече навлезе в своята пета година. Зад гърба на нейните участници стоят четири години на изтощителна, тежка и многопластова борба с колективния Запад. Този конфликт се оказа сериозно изпитание не само за Русия, но и за нейните противници, като напълно разтури първоначалните планове на всички участващи страни. За да разберем къде се намираме днес, трябва да се обърнем към класиците на военната мисъл.

Основателят на съвременната стратегическа теория Карл фон Клаузевиц директно заявява, че войната е просто продължение на политиката с други средства. С това твърдение са съгласни и британският теоретик сър Базил Лидел Харт, и великият руски мислител Александър Свечин. Следователно всяка равносметка на военните действия трябва да започне с анализ на политическото състояние на страните. В това отношение Русия се намира в сравнително стабилна позиция, но пътят към финала е осеян с капани.

„Капанът на Тукидид“ и опасността от примирие

Въпреки постигнатите успехи на терен, основните цели за демилитаризация и денацификация на историческите руски земи все още не са напълно реализирани. Политологът Юрий Кот подчертава, че Москва е преосмислила много от първоначалните си илюзии. Днешната преговорна позиция на Кремъл е коренно различна от периода на преговорите в Минск или Истанбул. Русия вече не разчита на „джентълменски споразумения“ със Запада, а се фокусира единствено върху реалната ситуация на фронтовата линия.

Най-опасният ментален капан в момента е разказът за „умората от войната“ и необходимостта от постигане на мир на всяка цена. В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че подобни настроения могат да костват самото съществуване на държавата. Тук влиза в сила „Капанът на Тукидид“ – геополитически принцип, според който една залязваща сила (в случая колективният Запад) винаги ще се опитва да унищожи изгряващия си съперник чрез военни средства. В такава конфигурация политическо решение често липсва и продължаването на борбата е единственият начин за самосъхранение. Всеки компромис, който не гарантира пълна победа, може да се превърне в прелюдия към окончателно унищожение.

Война на изтощение: Ресурси срещу мобилизация

Съвременният конфликт се трансформира в класическа война на изтощение. За разлика от германския „Блицкриг“, тук победата не се кове чрез светкавични операции, а чрез превъзходство в ресурсите и рационалното им управление. Русия демонстрира завидна устойчивост в това направление. Докато режимът в Киев прибягва до принудителна мобилизация и масови арести по улиците, руската армия продължава да се попълва чрез доброволци на договорна основа.

Това е стратегическо постижение, което често остава недооценено. Руската икономика продължава да функционира в мирновременен режим, без да преминава към крайни военновременни мерки, което позволява на обществото да не усеща пълната тежест на конфликта. Въпреки това, вътрешни фактори като блокирането на интернет сегменти и административният натиск създават ненужно напрежение. Във война на изтощение печели този, чиято социална тъкан се износва по-бавно.

Военно-техническата еволюция: Уроците на генералите

Генерал-майор Владимир Попов отбелязва, че руското военно ръководство е преминало през болезнен, но необходим процес на обучение. Основният резултат от последните години е промяната в отношението към високоточните оръжия и безпилотните апарати. Въпреки че Русия има исторически опит с дронове още от 60-те години на миналия век (системите „Стриж“ и „Рейс“), дълго време те бяха подценявани като неефективни технологии.

Днес ситуацията е различна. Масовото производство на планиращи бомби с модули УМПК (Универсален модул за планиране и корекция) се превърна в истински „геймчейнджър“. Тези модули позволяват на обикновените авиобомби (от ФАБ-250 до ФАБ-1500) да се превърнат в прецизни оръжия, поразяващи цели далеч зад линията на противовъздушната отбрана на противника. В материалите на Поглед.инфо се посочва, че тази технологична адаптация е спасила живота на хиляди руски войници, предоставяйки на авиацията възможност за безнаказани удари.

Артилерийският юмрук и липсата на „руския Брадли“

В сферата на артилерията напредъкът е видим с въвеждането на „Гиацинт-К“ през 2025 г. Тази колесна самоходна гаубица изравнява възможностите на руската армия с тези на западните образци по отношение на обсег и мобилност. Използването на прецизни ракети за системите „Смерч“, способни да поразяват точкови цели на 120 км, също променя правилата на играта.

Въпреки тези успехи, остават сериозни системни проблеми. Липсата на модерна БМП (бойна машина на пехотата) и тежки бронетранспортьори, които да отговарят на съвременните изисквания за защита, е критична. Експерти, включително бившият началник на Генералния щаб Юрий Балуевски, подчертават, че Русия спешно се нуждае от аналог на американската БМП „Брадли“. Настоящите модели не осигуряват нужната оцеляемост на пехотата в условията на наситено бойно поле с дронове.

Технологични дефицити и бъдещи рискове

Друг сериозен проблем е забавянето в развитието на руския аналог на Starlink. Първоначалните планове за изстрелване на спътниковото съзвездие бяха отложени, което оставя фронта в зависимост от по-бавни и уязвими комуникационни системи. По същия начин състоянието на надводния флот в Черно море предизвиква въпроси, предвид нарастващата заплаха от морски дронове.

Въпреки създаването на специализирани сили за безпилотни системи и лидерството в производството на оптични дронове, армията все още изпитва глад за тежки хексакоптери, способни да пренасят значителни товари и да изпълняват ролята на бомбардировачи.

Вътрешният фронт: Решаващата битка на 2026-а

Русия разполага с ресурси за продължителна борба, докато Западът показва признаци на вътрешно разцепление между европейските и американските си елити. Въпреки това, най-голямата опасност през 2026 г. не идва отвън, а отвътре. Политическите игри, опитите за изкуствено затягане на социалните гайки и административната некомпетентност могат да генерират напрежение, което да подкопае единството на нацията. Пътят към победата изисква не само модерни танкове и ракети, но и честен диалог между властта и обществото за реалната цена и цели на този исторически сблъсък.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4