/Поглед.инфо/ Буркина Фасо е страна в Западна Африка. Граничи с Мали, Нигер, Бенин, Того, Гана и Кот д’Ивоар. Страната е една от най-бедните в света. Няма излаз на море. Столицата на страната е Уагадугу.

Буркина Фасо, известна преди като Горна Волта придобива независимост от Франция на 5 август 1960 г. С цел подчертаване на местната идентичност, името на страната е променено на Буркина Фасо през 1984г. На местен език името се превежда като „Земя на честните хора“.

След получаване на самостоятелност първи президент на страната става лидерът на движението за независимост Морис Ямеого. Неговото управление трае 6 години, след което е свален чрез военен преврат. Формалният повод, изтъкван от военните е тежкото икономическо състояние на страната, но всъщност преврата е предизвикан под натиска на бившата метрополия поради стремежа на Ямеого за независима външна политика и постепенно овладяване на собствеността на природните богатства на страната.

От 1966 г. до 2015 г. страната е управлявана само от военни, дошли на власт чрез военни преврати. В болшинството от случаите те са били подкрепяни от Франция, Обединеното кралство и васалните им държави в региона. Не всички ръководители на страната, обаче, бяха лоялни на подкрепящите ги външни сили. Поелият властта през 1983 г. капитан Томас Санкара се опита да осъществи прогресивни социални и икономически реформи. Неговото правителство се фокусира към самостоятелна аграрна политика, борба с корупцията и частична национализация на природните ресурси. Това негово поведение не беше простено и той беше убит при поредния военен преврат през 1987г. Последваха редица „послушни“ правителства, при които бедността в страната се увеличи, а действията на джихадистки групировки, филиали на Ал Кайда и Ислямска Държава доведоха до масово вътрешно разселване и практическа загуба на влияние на правителството в северните региони на страната.

Желанието на гражданите и натиска от вън доведоха до провеждането на президентски избори през 2015 г., спечелени от Рок Марк Каборе. Неговото управление символизираше връщането към гражданско управление. Фокусира се върху заздравяване на демократичните институции. В областта на икономиката се обърна особено внимание върху подобряване на инфраструктурата и енергетиката. Каборе се опита да привлече чуждестранни инвеститори чрез подобряване на бизнес климата. Подкрепяше ключови сектори като селското стопанство и минната индустрия (страната е един от големите производители на злато). Направени бяха значими инвестиции в областта на здравеопазването и образованието. Въпреки тези успехи, управлението на Каборе се сблъска с предизвикателства, основното от които беше нарастващите атаки от джихадистките групи, идващи от съседните Мали и Нигер. Политиката му в това отношение се оказа неефективна и правителството загуби контрол върху обширни региони в северната и източната част от страната.

Това доведе до военния преврат на 24 януари 2022 г. Властта беше поета от Пол Анри Дамиба. За него е характерно, че се явява страстен поддръжник на задълбочаване на връзките с Франция. Самият Дамиба е завършил Парижката военна академия през 2017 г., а от 2010 до 2020 г. е прекарал множество обучения с въоръжените сили на САЩ.

Дамиба беше свален чрез военен преврат на 30 септември 1922 г. Властта се пое от капитан Ибрахим Траоре. В началото на неговото управление всеобщото мнение беше, че това е поредния авторитарен властелин и че политиката и икономиката на страната няма да се променят. Тези очаквания не се оправдаха тотално. Първото нещо, което 38 годишния капитан направи, беше да изгони французите. Военните им части и експертите бяха принудени да напуснат страната. В този момент болшинството анализатори предполагаха, че поради неопитността на Траоре и радикалния му подход, държавата бързо ще фалира и французите ще се върнат и ще поемат отново водещите позиции. Това не се случи.

Едно от първите неща, които капитан Траоре направи, беше да изкупи обратно златните мини Boungou и Washington от британската EndeavourMining за $80 милиона, въпреки че те първоначално искаха $300 милиона, за да се махнат.

Освен това, вече завърши изграждането на рафинерия и сега вместо да изнася руда за центове на килограм, Буркина Фасо ще продава до 150 тона рафинирано злато годишно.

Отворена беше държавна банка (Пощенска банка), която да гарантира разплащанията на населението. Подпомогната беше текстилната индустрия. Отвори се втора държавна фабрика за памук (Буркина Фасо е най-големият производител на памук в Африка и на 10то място в света) Държавата закупи и дари над 400 модерни трактора, както и голям брой друго оборудване, семена и торове на земеделските производители. Започна асфалтирането на черните пътища в държавата. Закупени бяха самолети, за да възродят държавната авиокомпания.

В следствие на тези промени БВП на Буркина Фасо нарасна от приблизително $18.8 милиарда на $22.1 милиарда, което е ръст от около 17%. Държавата все още е една от най-бедните в Африка, но разликата започва да се стопява. Заплатите на министрите и депутатите бяха намалени с 30%, а тези на държавните служители – увеличи с 50%. Вътрешният държавен дълг беше изцяло изплатен. Френските медии бяха забранени, а статутът на френския език като официален – отменен.

Буркина Фасо беше член на Икономическата организация на Западна Африка ECOWAS, която е под силно влияние на Франция, САЩ и Обединеното кралство. След преврата част от останалите страни от организацията, предимно бивши колонии на Великобритания заплашиха с военна интервенция и прекъсната икономическите връзки със страната. Траоре отговори, като покани в страната групировката „Вагнер“, а след разпадането и – редовни военни руски структури като „Африканския корпус“. Според различни данни в страната има между 1300 и 1500 руски военни. Продължаващите враждебни действия от страна на ECOWAS доведоха до излизане на страната от организацията и създаване заедно с Нигер и Мали на регионален съюз – Алианс на страните от Сахел (AES).

Тези действия предизвикаха ответна, бих казал истерична реакция от бившите и настоящи колониални сили. На 6 юли Свободна Европа обяви Траоре за трол на Кремъл. Според медията страната се е превърнала в открит съюзник на Русия и враг на Запада. Ибрахим Траоре е обвиняван, че е направил страната си център на световния тероризъм, изпреварвайки Афганистан и Ирак. Обявен е за „панафрикански марксист“. Тези нападки към Траоре станаха особено активни и агресивни след присъствието му на Парада на победата през 2025 г. в Москва. Особено дразнещо медиите в бившите метрополии е популярността на президента. С нескрита злоба Свободна Европа пише: „Неграмотните телевизионни зрители на Буркина Фасо искрено боготворят Ибрахим Траоре за щедростта.“

Очаквано, тези действия на правителството на Буркина Фасо не можеха да останат без отговор. Последната щриха в него беше опитът за убийство на Траоре в 23,00 ч. в събота, 03.01.2026 г. Заговорът е бил организиран от сваления от Траоре през 2022 г. Пол Анри Дамиба, а е финансиран от Кот д’Ивоар със 12500 долара. Заговорниците са планирали да убият президента с взривно устройство в резиденцията му, а след това да атакуват правителствени и военни обекти. Опитът за преврат е осуетен, проведени са арести на участниците, които ще бъдат съдени. Армията застана твърдо в подкрепа на властта.

Ибрахим Траоре оцеля при този опит за преврат. Това осигурява ли му спокойствие? Историята на Буркина Фасо, където всеки опит за отклоняване от колониалната зависимост е ликвидиран безпощадно, отговаря отрицателно на въпроса. Примерът с Николас Мадуро още веднаж подчертава това твърдение.