/Поглед.инфо/ Интернетът на вещите (от англ. Internet of Things или IoT) според замисъла на специалистите дава възможност на електронните устройства да взаимодействат помежду си и с околния свят, организирайки мрежи за самостоятелното изпълнение на определени операции. Това е ново равнище в отношенията между човека и машините, в което нашето влияние отслабва и дори бива изключвано. Ние пристъпваме в джунглата с изкуствена природа, където нещата се случват според заредената програма. А може би те вече не са подвластни никому и се развиват, както им се иска?

Над идеята за самоорганизация на оборудването се работи отдавна – спомням си, че първият тостер, управляван от компютър, беше представен около 1990 год.

Най-общо елементите на IoT се разделят на следните групи:

  1. Преносима електроника: смарт часовници, фитнес гривни и пр. «Умната» техника се свързва към смартфона и оттам обменя информация в Интернет. Тя контролира здравословното състояние и съня, при нужда предупреждава лекаря и т.н.

  2. «Умен дом». Устройствата в него се присъединяват през домашния маршрутизатор към Мрежата и така може да се следят и командват от разстояние. Същевременно те общуват между себе си. Будилникът изпраща сигнал на кафемашината, че е време да приготви разсънваща напитка... Хладилникът напомня, че продуктите са на привършване и даже може да ги поръча от магазина... Хранилката за домашния любимец се пълни при определени условия... Примерите за приложението на технологиите в ежедневието са безбройни. Естествено, ние все още сме способни да се справим и без подобни глезотии, но пък с тях е интересно и удобно.

  3. Междумашинно взаимодействие (терминът е познат и с английската абревиатура М2М (Machine – to – Machine)). Това е общото название на технологиите, позволяващи на машините да обменят директно информация. По този начин безпилотните автомобили и автобуси следват избрания маршрут, отчитайки данните, получавани от другите превозни средства, пътните знаци и навигационните спътници. M2M се прилага в системите за безопасност и охрана, здравеопазването, комуналните услуги, производството и енергетиката, селското стопанство, спорта.

За да функционира Интернетът на вещите, трябва да са изпълнени няколко условия: наличие на единен център, прилагане на общ стандарт и защитена връзка.

Единният център позволява на умното устройство да разпределя командите за изпълнението на определена операция между включените в мрежа уреди. Тук човешката намеса не е потребна.

За обмяната на информация е нужен универсален език, ала той все още не е създаден. Големите компании като «Майкрософт», «Гугъл» или «Ейпъл» разработват собствени алгоритми и поради тази причина засега може да се проектират само локални системи, които трудно биха могли да бъдат обединени даже в пределите на един градски квартал.

Няма спор, че е нужна добра защита за линиите за предаване на информация.

Високите цени също възпрепятстват широкото навлизане на Интернета на вещите, но с увеличаването на конкуренцията и усъвършенстването на технологиите, този проблем ще се реши скоро. Според изследване на «BusinessInsider» към 2020 год. ще бъдат създадени 24 милиарда устройства за IoT, като се предполага, че тогава населението на Земята ще бъде около 7,7 милиарда – т.е. на всеки човек ще се падат по три «умни» уреда. Твърди се, че четиридесет процента от фирмите по целия свят проявяват интерес към новите възможности, а до 2021 год. за задачи, свързани с прилагането им, ще бъдат похарчени почти 6 трилиона долара.

Въпреки проблемите от IoT вече има практическа полза (за разлика от Интернета за хора) – с него се оптимизира производството, процесите биват напълно автоматизирани, намаляват загубите на ресурси и време.

Бог ни е създал несъвършени и вероятно затова често нещата, които измисляме, си имат добри и лоши страни.

Навлизането на Интернета на вещите води до изчезването на личния живот. Заплащаме получаваното удобство с информация за нашето поведение, вкусове, местоположение, физическо и здравословно състояние. Ставаме по-податливи на чужди внушения.

Многото свободно време и безделието като че ли изменят хората – правят ги инертни и по-големи егоисти.

Заради автоматизацията се прекроява трудовият пазар. Сътрудникът има работа, докато успява да учи и да се справя в бързо развиващата се среда. После той бива изхвърлян.

Под натиска на технологичната революция човечеството бързо се разделя на групи: тези, които владеят финансите, средствата за производство и информацията за всичко и всички, и онези от ненужната маса. Може би разслоението някой ден ще доведе до появата на нова раса и до изчезването на милиарди други индивиди. Сякаш прекалено бързо крачим напред. Залагаме на компютрите, без да сме готови морално за промените. Доброволно ставаме роби на нашите по човешки несъвършени изобретения. Дали изобщо сме поели в правилната посока? Но ще бъде това, което ще бъде - ние вече пристъпваме в джунглата на Интернета на вещите.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели