/Поглед.инфо/ Официален Иран изразява недоволство от съдържанието на декларацията, която засяга няколко острова в Персийския залив и е подписана от руски представители заедно с редица арабски държави. За какво става въпрос и какво иска Иран от Русия?

От началото на СВО в Украйна руско-иранските отношения преживяват ренесанс. И преди специалната операция Москва и Техеран вече бяха важни партньори (по-специално провеждаха заедно антитерористична кампания в Сирия), а сега се смятат за съюзници, активно инвестиращи в сигурността на другия.

Официално беше заявено, че военно-техническото сътрудничество между Русия и Иран "се развива успешно". Иран се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество (с което ускори превръщането си от системата за колективна сигурност на евразийското пространство, на практика в антиамерикански и антинатовски блок).

Обида от ритуал

На фона на тези взаимноизгодни отношения на 10 юли възникна дипломатически инцидент между Москва и Техеран. Външният министър Сергей Лавров, който участва в шестия кръг от преговорите с колегите си от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, подписа съвместно изявление с тях. И в това изявление беше следният параграф:

„Министрите потвърдиха подкрепата си за всички мирни усилия, включително инициативата и усилията на Обединените арабски емирства за постигане на мирно решение на спора относно трите острова Голям Тунб, Малък Тунб и Абу Муса, чрез преговори на двустранна основа или чрез обжалване пред Международния съд в съответствие с нормите на международното право и Устава на ООН, както и решаването на този въпрос в съответствие с принципите на международната легитимност.”

Техеран беше възмутен. Факт е, че Иран (който контролира островите) не признава спорния характер на тези територии, те не са предмет на преговори. Затова руският посланик Алексей Дедов беше извикан в иранското МВнР, където му беше казано, че тези острови „завинаги принадлежат на Иран“, а също така поиска Русия „да промени позицията си по този въпрос“.

На пръв поглед нищо сериозно. За всички е очевидно, че подписването на съвместно изявление, в което се призовава всички въпроси да се решават мирно, е изключително ритуална стъпка. Включването на въпроса за островите, който е важен за страните от Персийския залив, е израз на дипломатическо уважение към арабските лидери, които са ценни партньори за Русия.

„Икономически тези страни са много важен инструмент за заобикаляне и минимизиране на последствията от санкциите. Изключително важен партньор в ОПЕК+. Политически Саудитска Арабия и други арабски се превръщат във важни партньори в сирийското направление – например без Саудитска Арабия и ОАЕ Сирия едва ли би се върнала в Лигата на арабските държави“, каза заместник-директорът на Центъра. за цялостни европейски и международни изследвания Дмитрий Суслов.

Москва показа такова уважение, както и Китай, който през 2022 г. подписа подобна теза в т. нар. Декларация от Рияд. В същото време Русия винаги е признавала и продължава да признава териториалната цялост на Иран. А Иран, между другото, все още официално смята Крим, Донбас и Черноморския регион за собственост на киевския режим. Затова Москва подписа ритуалното изявление, Иран изрази задължителен протест, руският посланик обяви пълното признаване на териториалната цялост на Иран - и изглежда темата трябва да бъде затворена.

Иранците обаче не останаха доволни от руските обяснения. „Ние не считаме тези обяснения за достатъчни и не приемаме каквото и да е повторение на подобни стъпки и всякакви изявления, които оспорват териториалната цялост на Иран“, каза иранският външен министър Хосеин Амир-Абдолахян.

Емоции и хитруване

Логиката на иранската страна се основава на три стълба. Първо, има просто емоционален фактор. За разлика от Москва, която приема отказа на Запада да признае новите й територии за даденост и не чу обръща особено внимание, за Техеран, който е унижаван от векове от чужди сили, това е въпрос на уважение и признаване на статута му на голяма регионална сила. Затова Иран е изключително чувствителен дори към реторика, която поставя под въпрос териториалния му суверенитет. „Не сме в XIX век, когато руснаците и британците можеха да се месят в нашите работи, възмути се от това Ахмед Надери, депутат от парламента на страната, „Трябва да бъдем възможно най-внимателни, знаейки колко важно е това. е за иранците. В тази ситуация Русия трябва да се дистанцира максимално от конфликта. Ние сме за всичко добро, против всичко лошо и споровете между Ислямската република и арабския свят трябва да се разрешават без външна намеса“, каза Абас Джума, политологот Близкия изток.

Второ, островите са от голямо военно и политическо значение. Те се намират точно на входа на Ормузкия пролив, покрай най-важните търговски пътища за целия свят. Ако върху тях се изградят съоръжения от военна инфраструктура, тогава собственикът на тези острови може да блокира цялото корабоплаване в Персийския залив. Затова всяко оспорване на иранския контрол над тях се възприема изключително болезнено в Техеран.

Трето, чрез ескалация на конфликта Техеран се опитва да принуди Москва да коригира политиката си в региона. Факт е, че Руската федерация е изградила много ефективен и полезен модел на комуникация с местните сили в Близкия изток: да бъдем приятели с всички, а не срещу никого. Благодарение на тази политика на ненамеса, Русия беше оставена настрана от множество регионални конфликти и също така успя да развие отношения с всички регионални сили. Което ѝ донесе дивиденти по време на сегашната СВО - в сътрудничество и с Иран, и с арабските монархии.

Техеран не харесва много този подход. Въпреки сегашния си курс на помирение с арабските страни, иранците биха искали Москва да бъде изцяло на тяхна страна по всички въпроси. Затова е възможно иранците да се опитват да се възползват от съвместното руско-арабско изявление, за да повлияят максимално на Москва. Да я принудят да се откаже от сегашния широк диалог със страните от региона в полза на, ако не пълна подкрепа за Иран навсякъде и във всичко, то максимално зачитане на иранските интереси, дори в някои ритуални изказвания.

Но в този случай нашите арабски партньори могат да разглеждат подобна демонстрация като завой към Иран. И изграждането на многовекторния подход, който Москва изгражда от години, в този случай може да бъде застрашено.

А това може да лиши Москва от свобода на маневриране в региона. „Изгодното предимство на руската политика и колосалният недостатък на американската е, че САЩ направиха стратегически избор навремето. Америка няма възможност да изгради сътрудничество с Иран – и на фона на влошаването на американско-саудитските, а сега и американско-израелските отношения позициите на САЩ в региона бързо отслабват“, обяснява Суслов. Ето защо, според експерта, Москва не трябва да прави еднозначен избор. Особено в ситуация, в която Иран не го прави (като не признава, както беше отбелязано по-горе, новите руски територии).

„Въпреки опитите на Иран да принуди Русия да направи стратегически избор в своя полза, Москва непременно трябва да продължи своята многовекторна политика. Трябва да поддържа добри отношения с арабските страни, Иран, както и с Турция и Израел (доколкото е възможно). Иранските дипломатически демарши трябва да се приемат с разбиране, но в същото време да продължим да се движим по същия курс“, обобщава Дмитрий Суслов.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?