/Поглед.инфо/ В условията на драматична геополитическа ситуация, Иран, Китай и Русия официално подписаха днес всеобхватен стратегически пакт, който бележи една от най-значимите промени в международните отношения на ХХІ век. Пълният текст на споразумението се публикува поетапно от трите правителства. Държавните медии в Техеран, Пекин и Москва потвърдиха церемонията и я описаха като крайъгълен камък за нов многополюсен ред.

Пактът идва на фона след десетилетия на нарастващо сътрудничество между тези три държави. По-рано Иран и Русия сключиха 20-годишен договор за всеобхватно стратегическо партньорство, предназначен да задълбочи икономическите, политическите и отбранителните връзки и да смекчи въздействието на западните санкции. Договорът бе подписан през януари 2025 г. и влезе в сила миналата година. Междувременно Иран и Китай се обвързаха с 25-годишно споразумение за сътрудничество, подписано за първи път през 2021 г., чиято цел е разширяване на търговията, инфраструктурата и енергийната интеграция.

Това, което прави днешното подписване значително по-различно и заслужаващо внимание, е, че то изрично обединява трите сили в координирана рамка, съгласува ги по въпроси, вариращи от ядрена суверенност и икономическо сътрудничество до военна координация и дипломатическа стратегия.

Длъжностни лица в Техеран описаха пакта като съвместен ангажимент за „взаимно уважение, суверенна независимост и международна система, основана на такива правила, които отхвърлят едностранната принуда“, повтаряйки изявления, подобни на направените от Пекин и Москва.

Какво представлява пактът

Според първоначално публично обявеното, споразумението не представлява официален договор за взаимна отбрана, подобен на член 5 на НАТО, който задължава едната страна да защитава военно другата. Предишните пактове между Иран и Русия винаги внимателно избягваха да включват обвързваща гаранция за отбрана. Вместо това, пактът изглежда свързва трите велики сили в по-широка геополитическа коалиция, определена от общата им опозиция срещу военното господство и икономическата принуда на Запада.

В центъра на споразумението е единната позиция срещу повторно налагане санкции на Иран, свързани с ядрената му програма по Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. Техеран, Пекин и Москва вече публикуваха съвместни декларации, с които отхвърлят европейските опити да се задействат „връщащи“ санкции и обявиха, че разглеждането на ядреното споразумение от Съвета за сигурност на ООН е приключило.

Следователно този тристранен пакт в еднаква степен визира дипломатическо влияние и стратегическа нагласа, както и конкретни отбранителни или икономически механизми.

Непосредствени регионални и глобални последици

Подписването на пакта съвпада с повишеното напрежение между Съединените щати и Иран. Президентът Доналд Тръмп повтори заплахите си за военни действия срещу Иран, ако не бъде постигнато споразумение по ядрените му дейности, като дори изпрати американска авианосна ударна група в Близкия изток. На този фон новият стратегически пакт служи както на Техеран, така и на неговите партньори като буфер срещу едностранния военен натиск на САЩ. Противопоставяйки единен фронт, трите правителства целят да принудят Вашингтон да преговаря от позицията на сдържане, а не на доминиране.

Балансът на силите в Близкия изток се променя. Дълго изолиран от политиките на Запада, Иран сега разчита на защита от страна на два постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН. Това ще укрепи регионалната позиция на Техеран в райони като Ирак, Сирия и Персийския залив и ще усложни конвенционалните стратегии за възпиране, прилагани от САЩ и техните съюзници от Персийския залив.

Що се отнася до Европа, пактът подкопава амбициите на Брюксел да запази независимо влияние в дипломацията на Близкия изток. Европейските сили многократно са се опитвали да възродят елементи от Joint Comprehensive Plan of Action (JCPOA) – Международното споразумение по ядрената програма на Иран, заплашвайки Техеран с наказателни мерки. Но координацията между Иран, Китай и Русия сега осуетява тези усилия, ограничавайки дипломацията на Европа в един свят, който все по-малко се основава на западния консенсус.

Икономически последици

От икономическа гледна точка споразумението е знак за по-дълбока интеграция между три от най-значимите незападни икономики в света. Русия и Китай вече работят по споразумения за защита на инвестициите и двустранната търговия, предназначени да заобиколят западните финансови системи като SWIFT, които се използват като вектори за санкции. Тристранният пакт потенциално ускорява създаването на алтернативни финансови механизми и търговски маршрути, които допълнително отнемат икономическото влияние на Запада.

Разполагащ с огромни енергийни ресурси, Иран получава по-широк достъп до пазари и инвестиции, особено след като Китай продължава инициативите си „Един пояс, един път“, а Русия търси алтернатива на наложените санкции на европейските пазари. В комбинация, това развитие предвещава увеличени търговски потоци и намалена уязвимост от финансовата система, основана на американския долар.

Въпреки че не е официален съюз, пактът укрепва военното сътрудничество между трите страни. Китай и Русия провеждат редовни съвместни военноморски учения в Индийския океан и водите на Персийския залив, в които участва и Иран, което е знак за оперативна съвместимост и общи интереси в областта на сигурността.

От стратегическа гледна точка пактът вероятно ще доведе до по-координирано планиране на отбраната и обмен на разузнавателна информация, дори и да не се стигне до обвързващ договор, който да налага военна интервенция. За Съединените щати и партньорите им от НАТО обаче пактът повишава залога в много региони: всяка ескалация с Иран сега рискува да разшири стратегическите реакции, включващи Пекин и Москва, което повишава прага на конфликт и намалява ефективността на едностранните заплахи.

Дългосрочно глобално въздействие

В дългосрочен план пактът ускорява многополюсното преструктуриране в международните отношения. Десетилетия наред САЩ и техните съюзници доминираха в архитектурата на глобалното управление – от търговските режими до пактовете за сигурност. Структурираното сближаване на Иран, Китай и Русия означава алтернативна ос, която предизвиква западната хегемония не чрез идеологическа конкуренция, а чрез прагматично равновесие на силите.

Остава да видим дали този пакт ще се превърне в по-задълбочено споразумение за отбрана или ще остане дипломатическа и стратегическа рамка. Безспорно е обаче, че центърът на световната власт се измества – не към проста дихотомия „Изток срещу Запад“, а към по-оспорван, многополюсен световен ред, в който дипломатическото влияние, икономическата устойчивост и военните сигнали се съчетават по нов и непредсказуем начин.

Превод: д-р Радко Ханджиев