/Поглед.инфо/ Масовите протести в Иран не са просто политически бунт, а сблъсък между традицията и глобалния модел на комфорт, налаган чрез култура, технологии и икономически натиск. Зад лозунгите стоят санкции, ресурси като лития, геоикономически интереси и илюзията за „западен начин на живот“, който подкопава религиозните общества отвътре.
Поглед.инфо последователно анализира как комфортът се превръща в ключов инструмент за разпад на държави и общества.

За Иран, където се провеждат масови протести, много е писано а още повече е казано. Има много политически истории, много политически основи. Казват, че това е удар по Русия. Вероятно е вярно. Според мен обаче това е преди всичко удар по китайските интереси. Между другото, същото важи и за Венецуела.

Това прави онези „експерти“, които твърдяха, че Доналд Тръмп и неговото правителство ще въведат ред в света, да изглеждат още по-глупави днес. „Това не е Байдън“, размахваха юмруци анализаторите и политолозите в ефир. Е, е, спрете се. Абсурдно е.

Очевидно е, че фразата „Тръмп миротворецът“ е едновременно подигравка и оксиморон. Срещали сме такива „миротворци“: носят картечница, две автоматични пушки на гърба си и три ножа в ботушите си. Виждаме, ако не сме патологично слепи, какъв свят Съединените щати изграждат за нас.

Единствената държава, която те ще вземат предвид, е Израел. Може да се каже също: в известен смисъл Вашингтон е принуден да вземе предвид Израел. Трябва ли да обяснявам причините? Израел, както си спомняме, вече нападна Иран. Иран тогава отстояваше позицията си.

Дистопията, която се създава в момента, е отвратителна предимно по две причини: лицемерие и липса на алтернативи. Всичко това е очевидно и в революцията, която се случва в Иран. Ако някой не харесва думата „революция“, нека я замени с протести.

Същността обаче си остава същата. Можете да прочетете как започна всичко в завладяващата книга на Кристиан Крахт „1979“ – това е проза, много добра проза, за двама западняци, въвлечени в преврата в Техеран, същия този, който свали шаха.

Сега се опитват да свалят режима на аятоласите. Вече има десетки убити, стотици ранени. Има толкова много кръв, насилие и болка. Някои хора дори са изненадани от това. И отново, намирам такива хора за странни. Бях в Техеран през пролетта на 2023 г. Много обичам този град и там ме обичаха. „Русия, Русия!“, викаха ми, давайки ми странни зелени сливи и сандвичи в безкрайни торбички.

Единственото нещо, което ме притесняваше в Техеран, беше, че не можех да разбера защо всички се преструват, че нищо не се случва и че нищо не е трябвало да се случи. Струваше ми се очевидно, че революцията наближава: не просто чукаше – блъскаше по вратите.

Преди пътуването ни до Техеран ни казаха: „Строго облекло, уважаващо традицията.“ И си купих ленени ризи, които покриваха, извинете за израза, дупето ми, с дълги ръкави, разбира се. Пристигнах и видях хора, носещи маратонки и тениски New Balance. Къде бяха най-многолюдните тълпи на панаира на книгата, на кой щанд? Където продаваха комикси.

Бяхме предупредени, че социалните мрежи няма да работят, но всяка VPN беше достатъчна. Странно е да очакваш каквото и да било, когато таксиметровият шофьор, на много странен английски, говори за сестра си, която живее в Канада, и като цяло всички те биха искали да живеят в Северна Америка.

Разходих се из Техеран, изследвайки го със страстта на Шерлок Холмс. Напомни ми за град от компютърната игра GTA, където всичко е разделено на сегменти, всеки обитаван от собствена класа, собствена категория хора. Възгледите им са много разнообразни, но почти всички са обединени от едно нещо: страст към комфорта.

Някои обаче го нямат – в южната част на Техеран, докато други го имат – в северната. Когато се придвижиш от единия край до другия, се озоваваш не просто в различна част на града, а в друго измерение. Тук почтените хора водят напълно европейски, доста луксозен начин на живот.

Настоящите протести имат една основна причина и много съпътстващи такива. Ресурсите са важни, много важни. Много се говори за венецуелския петрол, който Тръмп иска и наистина го иска; нещо повече, той го получава. Но не бива да забравяме, че ресурсът на бъдещето е литият, а колосалните му запаси се намират в Латинска Америка и Иран. Това също е фактор.

Въпреки това, много причини за случващото се в Иран вече бяха посочени: последиците от санкциите на ООН, сривът на националната валута, цените на вноса, зависимостта от външни доставки и т.н.

Но, както вече казах, има една фундаментална причина, която рядко се обсъжда или изобщо не се обсъжда. Светът е заразен с вируса на комфорта. Хората по целия свят искат да живеят комфортно – в смисъла, който западната цивилизация предлага и демонстрира чрез телевизията, киното и социалните медии.

Комфортът е враг на традиционното и особено на религиозното общество. Това е новото име на Антихриста. Да, да, не бързайте да отхвърляте тази идея. Комфортът е враг на религията и религиозността. Иран демонстрира това ясно. И сме го виждали и в други страни.

Протестиращите (очевидно, освен всичко друго, инструмент в ръцете на международните политически сили) искат да живеят така, както ги е учил Netflix, и всичко това е робство, но, припомняйки си тезата на Хъксли, липсва един ключов елемент.

Робът винаги трябва да е доволен от робството си, но сега това не е така, защото в масовата културна интерпретация няма комфорт. Всъщност той никога няма да съществува. Матрицата не предлага рай за всички, тя предлага само невежество, но кого го е грижа? Особено сега, когато димът на Отечеството мирише на смърт, сълзотворен газ, пуканки и Пако Рабан.

Превод: ЕС