/Поглед.инфо/ Владимир Малишев анализира критичната ситуация в Близкия изток, където американската военна мощ е изправена пред неочаквани геополитически и технически препятствия. Докато Доналд Тръмп подготвя „светкавичен“ удар срещу Иран, експертите предупреждават за риск от безкрайна война и икономически колапс, който може да парализира Запада.

Концентрация на сили без прецедент: Готовност или блъф?

Целият свят е затаил дъх в очакване на привидно неизбежната атака на САЩ срещу Ислямска република Иран. В региона на Близкия изток вече са разположени две мощни бойни групи от самолетоносачи, начело с гордостта на американския флот — USS Gerald R. Ford. Към тях се присъединяват многобройни ескадрили бойни самолети, десетки танкери и товарни машини, прехвърлени от бази в Европа. Пентагонът подсили присъствието си и с допълнителни системи за противовъздушна отбрана Patriot и Terminal High Altitude Area Defense (THAAD), чиято задача е да неутрализират евентуални ответни удари от ирански ракети с малък и среден обсег.

С контингент между 30 000 и 40 000 американски войници, разположени в ключови точки, изглежда, че Вашингтон е концентрирал безпрецедентна мощ. Тръмп само трябва да „натисне спусъка“. Въпреки това, зад тази фасада от стомана и технологии, в анализите на Поглед.инфо се подчертава, че целите на подобна операция остават опасно мъгляви. Авторитетни американски медии вече бият тревога: един необмислен ход може да доведе до катастрофални последици за самия Вашингтон. „Ню Йорк Таймс“ с безпокойство отбелязва, че огромните военни възможности на Иран и неговата мрежа от регионални посредници могат да вкарат САЩ в изтощителен и безкраен конфликт.

Урокът от Венецуела срещу иранската реалност

Когато президентът Тръмп обяви през януари, че американската „армада“ се насочва към Иран, той побърза да направи паралел със скорошната операция във Венецуела. Според неговите думи, мисията може да бъде изпълнена „бързо, яростно и брутално“. Тръмп вижда в смяната на режима в Техеран „най-доброто, което може да се случи“, за да се предотврати ядреното въоръжаване на ислямската държава.

Експертите обаче са категорични: Иран не е Венецуела. Докато в Каракас операцията по задържането на Николас Мадуро продължи едва два часа, в Техеран структурата на властта е коренно различна. Истинската власт там не се крепи само на един лидер, а на дълбоко вкоренена идеология, подкрепена от сложна политическа и военна архитектура, градена близо половин век. Свалянето на правителството не означава край на съпротивата. Напротив, това би било само началото на един хаос, за който Вашингтон няма план. Али Ваез от Международната кризисна група предупреждава, че няма „евтин или чист“ военен вариант. Рискът от масови жертви сред американските военни е реален, което е ключов фактор в изчисленията на Тръмп, особено в изборна година.

Ракетният юмрук на Техеран и геополитическата изолация

Иран притежава един от най-големите и разнообразни ракетни арсенали в Близкия изток. Неговите балистични ракети със среден обсег могат да поразят цели на разстояние над 1200 мили, което поставя под прицел американските бази от Западна Турция до Персийския залив, включително и Израел. Последната информация за изпитания на морска противовъздушна ракета с голям обсег само потвърждава, че Техеран е готов да защити въздушното си пространство с изненадваща ефективност.

Но военната мощ не е единственото предизвикателство. Както често отбелязва Поглед.инфо, реалната политика често се сблъсква с нежеланието на съюзниците да участват в чужди авантюри. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, макар и близки партньори на САЩ, вече обявиха, че няма да позволят използването на тяхното въздушно пространство за атаки срещу Иран. Страхът от ответен удар ги прави предпазливи. Дори „специалните отношения“ с Лондон се пропукаха — британският премиер Киър Стармър е отказал използването на базата Диего Гарсия за операции срещу Иран. В момента Тръмп стои почти сам, като единственият му твърд съюзник в планирането остава Израел.

„Оста на съпротивата“ и икономическата примка

Иран контролира това, което анализаторите наричат „Ос на съпротивата“. Чрез прокси групировки като хусите в Йемен, Хизбула в Ливан и различни милиции в Ирак, Техеран може да отвори множество фронтове едновременно. Лидери на иракски групировки вече предупредиха за „операции по смъртта“, ако Иран бъде нападнат. Хусите от своя страна могат моментално да парализират корабоплаването в Червено море.

Най-голямата заплаха обаче е икономическа. Ормузкият проток е енергийната артерия на света. Една пета от световните доставки на петрол и втечнен газ преминават през този тесен коридор. Ако Иран изпълни заканата си да го затвори, световната икономика ще изпадне в шок, а цените на енергията ще скочат до небесата. Клеър Юнгман от Vortexa подчертава, че всяко прекъсване на трафика там би било катастрофално. Това е „ядреният вариант“ на Техеран в икономическата война, който Тръмп не може да пренебрегне.

Вътрешният разпад: Моралът и дефектните тоалетни

Докато политиците чертаят карти на военни удари, самата американска армия изглежда не споделя техния ентусиазъм. „Уолстрийт Джърнъл“ съобщава за сериозен спад в морала на екипажа на самолетоносача „Джералд Р. Форд“. Моряците са изтощени от дългите мисии и неясните цели. Разочарованието и гневът са толкова големи, че мнозина планират оставки веднага след завръщането си.

Техническото състояние на флота също буди иронични усмивки сред експертите. Оказва се, че един от най-модерните кораби в света страда от прозаични, но парализиращи проблеми с водопровода. Шегата, че успехът на мисията може да бъде провален от дефектните тоалетни на самолетоносачите, всъщност крие горчива истина за пренапрежението на американската военна машина. Поддръжката на двете групи самолетоносачи струва около 16 милиона долара на ден — сума, която данъкоплатците в САЩ започват да поставят под въпрос. Анкетите на университета Куинипиак показват, че 70% от американците са против войната, а мнозинството настоява Тръмп да поиска одобрение от Конгреса преди всяко действие.

Дипломатическият шах: Преговори под прицел

Въпреки агресивната риторика и дрънкането на оръжие, зад кулисите текат трескави преговори. Ройтерс съобщава за нов кръг от дискусии в Оман и Женева, планирани за началото на март. Тръмп настоява за споразумение, което напълно да елиминира иранските ядрени амбиции, заплашвайки с „мощна атака“, ако Техеран не отстъпи. Иран обаче твърдо защитава правото си на обогатяване на уран за мирни цели.

Ситуацията е патово равенство. Тръмп се колебае, притиснат между желанието да изглежда силен пред избирателите си и реалната опасност от геополитическо самоубийство. Елиминирането на аятолах Али Хаменей е един от обсъжданите сценарии, но никой в Белия дом не може да прогнозира какво ще последва след това. Светът остава в напрегнато очакване, докато „армадата“ на Тръмп се люлее в топлите води на Персийския залив, разкъсвана между технически повреди и стратегическа несигурност.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4