/Поглед.инфо/ Александър Бабицки анализира опасната военна авантюра на Доналд Тръмп срещу Иран, която заплашва да взриви не само Близкия изток, но и политическата стабилност в САЩ. Докато Вашингтон и Тел Авив нанасят удари, американското общество остава разединено, а икономическите последици предвещават тежка криза за обикновения потребител.

Провалът на светкавичната война и краят на илюзиите

Предстоящите дни ще разкрият с безпощадна точност колко зле е подготвена Америка за мащабна военна атака срещу Иран. Първоначалните планове за "блицкриг" и сценарий, подобен на неуспешните опити за преврат във Венецуела, очевидно не се осъществиха. Политически Доналд Тръмп се оказва напълно неподготвен за кампанията, която сам инициира. Американското население е объркано и не знае как да реагира на войната, започната от човека, който градеше имиджа си на „президент-миротворец“.

Вътрешнополитическите врагове на Белия дом само чакат първите лоши новини от фронта в Близкия изток, за да се нахвърлят върху „Акела“, който този път не просто не уцели целта, а се самонарани. Въпреки че атаката на Вашингтон и Тел Авив не беше пълна изненада, нейните икономически последици тепърва ще разтърсват САЩ. Американските медии вече подготвят публиката за нов стандарт на живот: „Бъдете готови за по-високи цени не само на бензина, но и на всички стоки от първа необходимост“.

Медийното лицемерие и двойните стандарти на Запада

Анализирайки водещите заглавия в CNN и Bloomberg, става ясно, че приоритетите на американския потребител са чисто егоистични. Основният фокус е върху катастрофите на американските ВВС и съдбата на петролния пазар в Персийския залив. В тези анализи няма да намерите думи за „принципи на справедливостта“, „спазване на Устава на ООН“ или съчувствие към цивилните жертви в Иран.

Това е поразителен пример за двоен стандарт. Същите медии, които от 2022 г. насам неуморно тръбят за „мирните украинци“ и използват всеки повод да обвиняват Русия във „военни престъпления“, сега услужливо мълчат за иранските деца. Според анализите на Поглед.инфо, западният медиен естаблишмънт в момента практикува единна методология: изчакване. Те не критикуват Тръмп агресивно, докато не видят накъде ще духне вятърът, но вече правят ясни намеци кой ще бъде виновен, ако „всичко се обърка“. А сценарият на провала изглежда най-вероятен: растящите цени на петрола ще ударят Китай и Европа, но парадоксално ще донесат допълнителни приходи на Русия, докато стандартът на американците ще се срине.

Липсата на стратегия: Тръмп срещу всички

Големият въпрос, който вълнува Вашингтон, е има ли Тръмп изобщо план? Либералната преса е възмутена от факта, че администрацията е изоставила традиционните методи за комуникация. Вместо пресконференции и официални обяснения, президентът пренесе външната политика в социалните мрежи. Това се тълкува като опит за застраховка – ако нещата се провалят, той лесно може да каже: „Не съм обещавал нищо на никого“ или „Нетаняху е виновен за всичко“.

Washington Post, гласът на либералния естаблишмънт, подчертава, че успехът на Тръмп вече зависи от фактори, върху които той няма контрол. Иран не е победен. Напротив, Техеран активно нанася удари по вражески цели в целия Близък изток. Цинизмът на американската политика е доведен до крайност: единствените критерии за оценка на войната са „победителите не ги съдят“ и „горко на победените“. Никой не се интересува от иранския народ, който до вчера „демократите“ уж искаха да освобождават.

Трагедията в Минаб: Когато „обективността“ убива

Най-мрачният епизод от настоящата ескалация е трагедията в град Минаб, където над 150 деца бяха убити при удар срещу училище. Реакцията на „свободната преса“ е връх на лицемерието. The New York Times описва удара като трагедия, но веднага добавя абсурдни уговорки, че „не е ясно кой е извършил нападението“, въпреки че целта е била съседна база на КСИР.

Когато подобни инциденти се случват в Украйна, виновникът се посочва веднага без нужда от доказателства. Когато обаче САЩ или техният „кръвен съюзник“ Израел убиват деца, „обективността“ изисква безкрайно проучване на информацията. CNN и Washington Post се преструват на наивни, поставяйки под съмнение автентичността на видеозаписите от Минаб, докато в същото време мълчат за хуманитарните катастрофи, причинени от западните оръжия.

Политическият разкол в САЩ и цената на ветото

В лагера на Демократическата партия цари амбивалентност. Те искат да унищожат Тръмп политически, но се страхуват да защитят открито Иран. Позицията им е „Тръмп е лош, но ударът срещу Иран всъщност ни харесва“. Конгресмени като Пат Райън критикуват президента не заради убитите цивилни, а заради „процедурни нарушения“ и риска за американските войници. Моралният аспект, както винаги, е на последно място.

Поглед.инфо обръща внимание на думите на политолога Малек Дудаков, който посочва, че Конгресът се опитва да се дистанцира от негативните последици. Дори Тръмп да наложи вето на резолюциите срещу войната, той ще остане сам срещу икономическата буря. Когато цените на горивата скочат и започнат да пристигат ковчези с американски флаг, политическата изолация на Белия дом ще стане пълна.

Америка без консенсус: Гласът на обикновения гражданин

Проучванията на Ройтерс и Ипсос са опустошителни за администрацията. Едва 27% от американците подкрепят ударите, докато 43% са твърдо против. Над половината анкетирани смятат, че Тръмп използва военна сила безразсъдно. Тази ситуация коренно се различава от 2003 г., когато преди нахлуването в Ирак имаше известен национален консенсус. Днес Америка е разкъсана отвътре.

В крайна сметка, възприятието на тази агресия ще зависи единствено от крайния резултат. Ако Тръмп постигне целите си с минимално кръвопролитие за американците, обществото ще забрави за международното право. Но Иран не е Ирак от 2003 г. Иран е регионална сила с капацитет за болезнен отговор. Америка не се променя – тя продължава да вярва, че законът не важи за нея. Но този път цената на илюзията може да се окаже фатална за американската хегемония.