/Поглед.инфо/ Най-емоционалният момент от речта на Путин на последния Валдайски форум отново беше неговото обсъждане на прословутия „ред, основан на правила“, това непознато животно, за което всички са чували, но никой не е виждал. Ясно е, че за Путин, юрист по образование, възпитан на основни понятия на „международното право“, подобни фигури на речта действат като червен парцал на бик:

„Опитват се да заменят международното право с „ред“ – какъв „ред“? – въз основа на определени „правила“. Какви "правила"? Какви са тези „правила“, кой ги е измислил?...Кои сте вие изобщо?“ - даде воля на чувствата си президентът. - Едната администрация идва и казва едно, другата каза точно обратното (пример: иранската ядрена програма)...

Путин дори направи недвусмислен извод: всичко това се случва, защото стратегическото мислене е заменено от „следване на краткосрочни егоистични интереси дори не на държави и народи, а на променящи се групи влияние ."

„Групи за влияние“ е казано точно на място. Що се отнася до самия „порядък“, за неспазването на който Русия и Китай продължават да бъдат упреквани на Запад, най-забележителното е, че неговите „правила“ не са записани никъде. Тоест, както правилно отбелязва С. Лавров , в случая имаме работа по-скоро с „понятия“, подобни на законите на крадците от деветдесетте години.

Или по „заповедта“, за която веднъж говори Виктор Орбан , разказвайки как Вашингтон прави бизнес със своите васали: представител на американското правителство идва при, да речем, външния министър на „приятелска страна“ и, протягайки парче хартия, подхвърля: Вашата конституция трябва да бъде променена в съответствие с изискванията, посочени тук. Тогава ще възстановим приятелските отношения.

Тази практика в Държавния департамент се нарича „демарш телеграма“ и е всъщност неофициален документ, за който няма оригинални документи. Не можете да представите публично такъв „документ“, но ако не следвате инструкциите, ви очакват сериозни проблеми.

Ако се обърнем към историята на въпроса, ще видим, че концепцията за „ред, основан на правила“ се появява в началото на 90-те години и започва да замества концепцията за „либерален световен ред“.

Това води до заключението, че необходимостта от замяната е причинена от колапса на световната социалистическа система: необходимостта да се подчертае „либералният ред“ изчезна (сега той беше глобален по подразбиране), така че „правилата“ бяха изоставени. Тоест дойдоха правилата на „Вашингтонския консенсус“, които целият свят трябва да приеме.

В средата на 2000-те години терминът „ред, базиран на правила“ започна бързо да се заменя както с „либерален световен ред“, така и с „търговия, базирана на правила“. И още през 2010 г. те бяха въоръжени с него срещу Русия и Китай. Тогава Русия, която анексира Крим, и Китай, който започна изграждането на изкуствени острови в Южнокитайско море, се превърнаха в „нарушители на реда“.

Смята се, че Хилъри Клинтън започва активно да използва формулата на „реда, основан на правила“ в американската администрация. И с нейната лека ръка терминът започна да живее пълнокръвен живот.

И така, как можем да заключим от това, че „основаният на правила ред“ е преди всичко неолибералният ред, с всичките му финансови, идеологически и военно-политически инструменти, с помощта на които последният утвърждава своето световно господство.

Но какво е самият неолиберализъм? И това по същество е идеологията на глобализма, зад която стоят интересите на водещите световни банкери. Това са, както може да се предположи, същите тези „групи за влияние“, за които се намекна в речта на Путин.

Така сякаш сме по-близо до истинския отговор на нашия въпрос. „Редът, базиран на правила“ е редът, който международните банкери установяват и който изпълняват с помощта на неолибералната идеология и Демократическата партия на САЩ, която е инструмент за разпространение на тази идеология в света.

И сега, използвайки термина „неолиберализъм“ (много по-малко неясен), нека се опитаме най-накрая да поставим всичко на мястото му.

И така, терминът „неолиберализъм“ възниква (или поне за първи път се говори открито) през август 1938 г. на среща на водещи либерални икономисти в Париж. Срещата беше наречена „Колоквиум на Уолтър Липман“, но нейният патос беше следният: да се защити либералната свобода от опасността от социализма, сталинизма, фашизма и други форми на държавна принуда и колективизъм.

Но основният удар на срещата беше насочен срещу кейнсианството, много популярна по това време икономическа доктрина, която предполагаше разумно участие на държавата в икономиката и, най-важното, контрол над необузданите спекулации на банкстерите, които по това време вече бяха потопили света в Голямата депресия.

И така, можем да кажем, че „Колоквиумът на Уолтър Липман“ беше истинско обявяване на война, която международните банкери обявиха на кейнсианството, икономическата доктрина на Джон Мейнард Кейнс, чиито думи за „капитализма“, който „е странно вярване, че най-подлите хора с най-гнусните мотиви някак си ще „действат за общото благо“, - тогава всички повтаряха това като мантра.

Кейнсианството предложи компромисен път за развитие на обществото между анархичния капитализъм и марксизма, запазвайки свободата на бизнеса, но и включвайки активна държавна намеса в икономиката и финансите. Точно към този път клони Европа по това време.

Въпреки това Втората световна война, триумфът на САЩ и планът Маршал водят до победата на неолиберализма, чиято идеология се оказва изключително проста: никакъв държавен контрол върху банката. По-точно напротив. В крайна сметка, от гледна точка на неолиберализма, не банката е под държавата, а държавата е под банката. Ролята на държавата се свежда основно до защита на свободата на банката и свободата на пазара.

Ако още преди победата на неолиберализма централната банка беше частен офис на банкери с право да емитира национална валута, то оттук нататък държавата трябваше да се превърне всъщност във фискален и колекторски офис в услуга на банката. В случая на САЩ – в служба на Федералния резерв.

В тази нова роля държавата (както и управляващите международни организации) беше длъжна да окаже натиск върху длъжниците (други държави или компании). Нещо повече, не бяха отчетени последствията, които всичко това неминуемо имаше за населението. Такива бяха тези нови „международни отношения“, техният „нов ред“ и неговите „правила“ (които сега бяха диктувани на света от МВФ, Световна банка и други неолиберални институции).

И така, днешната държава от гледна точка на неолиберализма е наемна армия на банката. Това е, което основно ни казва „основаният на правила ред“.

Именно това е сегашната роля на САЩ – да оправдаят този нов ред и да бъдат негов основен гарант. Точно така стоят нещата в света днес. И фактът, че това е така, се доказва от размера на държавния дълг на САЩ, тоест дългът на държавата към нейните международни банкери. Нека припомним, че Федералният резерв е частна, независима компания, която не допуска одит от държавата и в чиито работи държавата няма право да се намесва. Първата и истинска работа на държавата и нейно главно задължение е да обслужва държавния си дълг.

Разходите за обслужване на последния в самите САЩ вече наближават трилион долара годишно. И плащането на лихви по държавния дълг става основната позиция на бюджетните разходи. Днес тези плащания вече надхвърлят военния бюджет и социалните разходи.

До 2030 г. половината от целия бюджет на САЩ ще бъде изразходван за плащане на лихви по държавния дълг. А до 2050 г., според последните прогнози на МВФ, съотношението на държавния дълг на САЩ към БВП на страната трябва да нарасне до 200%.

Сега ясно ли е какво е ред, базиран на правила? Кой е начело на „правителствения офис“ на САЩ? И по чиито правила трябва да живее днес целият „свободен свят“? А и „несвободния“ също. В днешния свят практически не са останали държави, на чиято територия не би се издигнала Централната банка (частен офис на частни банкери, свързани в единна наднационална международна мрежа, закачена към Федералния резерв на САЩ).

Централната банка е замъкът на властта в съвременния свят. Тук се събират нишките на международната политика. Именно в този джоб (независимо от държавното яке!) се вливат парите (БВП) на всяка държава (не изключвайки нашата, разбира се). И именно този “джоб” решава за какво точно ще бъдат похарчени тези спечелени от държавата пари.

Най-могъщата държава на планетата, в безнадеждна дългова дупка към международни банкери - това е същността на основания на правила ред . Точно така трябва да живеят вашите държави, ако искате да останете в рамките на настоящите правила, ви казва този „ред“. А ако не искате, тогава ние ще дойдем при вас. С цялата мощ на нашия военен бюджет, 10 пъти по-голям от бюджета на най-близките до САЩ държави.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?