По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административният удар срещу свободата на придвижване
Твърдението, че Шенгенското споразумение функционира безупречно, отдавна не отговаря на реалността. Проверките по летищата, въведени от италианските власти от 1 август за пътниците от и за Испания, не бяха просто техническа мярка. На летищата във Фюмичино и Малпенса бяха обособени отделни коридори, в които полицейски екипи с кучета подлагаха на контрол пристигащите от Иберийския полуостров. Формалният повод – информация за увеличен натиск от марокански мигранти в испанския анклав Сеута.
Подобна мярка изглежда логически издържана само на пръв поглед. Италия няма сухопътна граница с Испания. Преминаването на мигранти през континентална Испания, последвано от транзит към Апенините през трети страни, не се спира с контролиране единствено на въздушните линии. Тук прозира политическа калкулация. Партията на Джорджа Мелони се опитва да демонстрира твърдост пред своя електорат с оглед на бъдещите парламентарни избори, но избра мета, която лесно може да отвърне на удара.
Въвеждането на полицейски проверки по границите между държави от ЕС отдавна престана да бъде изключение. От октомври 2023 г. Италия поддържа сухопътен контрол със Словения, а френско-италианската граница край Вентимиля периодично се превръща в тапа за мигранти. Разликата в случая с Испания е липсата на физическа сухопътна граница, което направи италианските действия да изглеждат предимно демонстративни.
Испанският отговор и икономическият натиск
Мадрид не изчака стандартните европейски процедури за медиация. Правителството на Педро Санчес отговори с подобни мерки от 8 август, като разшири проверките не само по летищата, но и на ключови морски пристанища като Барселона, Валенсия, Майорка и Ибиса. Солидарността, за която Мадрид постоянно напомня – включително приемането на мигранти от Лампедуза през 2023 г., – бързо бе заменена от двустранен ултиматум с 24-часов срок за отмяна на restrictions.
Италия бе принудена да съкрати срока на ограниченията от първоначално планирания един месец на две седмици (до 15 август). Според външния министър Антонио Таяни подобен тон от страна на Испания е бил неприемлив, но икономическият факт остава – туризмът и авиокомпаниите започнаха да търпят преки загуби.
Тази таблица показва ясно разминаването в асиметричните мерки, предприети от двете страни. Дали обаче италианското отстъпление се дължи единствено на икономически съображения? Вграденият механизъм за взаимни санкции показа, че Шенгенската система е изключително уязвима, когато държавите започнат да действат едностранно.
