/Поглед.инфо/ Във връзка със задържането на СБУ на руския танкер „Ника Спирит”, който украинските тайни служби идентифицираха като бившата „Нейма”, участвала в блокадата на Керченския проток по време на опита украинските бронирани катери и влекач да пробият в Азовско море, веднага възниква въпросът: кой е достатъчно умен, за да изпрати кораба за ремонт в Измаил?

Очевидно танкерът не е потъвал. И дори да е потъвал, наблизо е пълно с руски, български и румънски пристанища. Украйна многократно е извършвала пиратски задържания на кораби и с по-малко богата история от „Ника Спирит”. Отдавна се е разбрало, че е по-добре за руските кораби да заобикалят украинските пристанища, особено след като няма особена нужда от тяхното използване. Пристанищата на Крим и Кавказкия бряг напълно решават проблема с логистиката и са в състояние да осигурят необходимия капацитет за ремонт.

Като цяло, първи извод: въпреки факта, че опасността от навлизане в украински пристанища е очевидна, а няма нужда от това, някои собственици на кораби и капитани демонстрират неразбираемо и неизтриваемо желание да си играят с огъня без никаква нужда.

Вторият извод: Украйна продължава да пиратства в Черно море. Граждански кораб, дори участващ в операция, провеждана от военните на която и да е държава, не може да бъде държан отговорен за това. Екипажът на всеки кораб навсякъде в океаните, и още повече в териториалните води, е длъжен да изпълни всички изисквания на всеки военен кораб или военни власти, натоварени със съответните правомощия. По този начин твърденията, които Украйна отправя срещу Русия във връзка с инцидента в Керченския проток, не могат да бъдат екстраполирани към танкера „Ника Спирит” и неговия екипаж. Действията на Украйна са обичайно пиратство, и тъй като пиратството на Киев в региона е станало системно, Русия, както и другите страни (не само руски търговски кораби страдат от украински задърания), има право на въоръжена защита на морските пътища, на блокада на украинския военен флот в пристанищата му и ограничения на украинските търговски кораби. По същия начин Русия има право да освободи иззетия кораб със сила. Друг е въпросът дали ще се възползва от това право. Саакашвили също през 2008 г. беше убеден, че Москва няма да упражнява правото си на въоръжена закрила на своите миротворци и граждани в Абхазия и Южна Осетия. Той може лично да разкаже на украинския ръководител в детайли случилото се.

Третият и основен извод: Украйна на Зеленски ще повтори политиката на Порошенко не само като цяло, но и в детайли.

Позволете ми да ви напомня, че по време на предизборната си кампания Зеленски остро критикува Порошенко за агресивността на курса му срещу народните републики в Донбас и Русия, подчертавайки неговата безперспективност. Въпреки това, в стратегически план, по-специално по прилагането на Минските споразумения (които Зеленски иска да преразгледа) по отношение на работата на „нормандския формат“ (който Зеленски иска да разшири за сметка на САЩ и Великобритания), новият президент очевидно ще следва пътя на стария.

Въпреки това, дори малки промени в детайлите могат да бъдат началото на пътя към излизане от дългата криза, създадена от киевските власти, както в собствената им страна (където те водят гражданска война), така и в отношенията с Русия. Прекратяването на провокациите по демаркационната линия, прекратяването на обстрела на жилищните райони на ЛНР и ДНР, отвеждането на войските, размяната на затворници във формат всички за всички, освобождаването на политическите затворници - всичко това може драстично да намали температурата на конфликта, да проправи пътя за последвали действия. Например, приемането, в съответствие с изискванията на Минските споразумения, съгласувани с републиките в Донбас, закон за специалния статут на републиките в Украйна, закон за амнистията и др. Зеленски има абсолютно мнозинство в Радата, той може, ако желае, да разреши тези въпроси.

Освен това решаването на тези проблеми е в негов интерес. Само по този начин може първо да намали и след това премахне влиянието на въоръжените нацистки бойци върху украинската политика, да възстанови действието на законите и да започне постепенно да възстановява разрушената държавност. Само по този начин може да бъдат възстановени нормалните отношения с Русия, да се съживи икономическото сътрудничество и търговията, като се осигури поток от външен ресурс, който е от решаващо значение за неговото оцеляване. Може би самият Зеленски не разбира това, но господарят му Коломойски, който многократно се изразяваше по този начин, разбира това.

Въпреки това, украинското правителство не иска да променя нищо. Курсът на Порошенко се определя не от личните му възгледи, а от интересите на украинската олигархия, в която самият Порошенко участва. Курсът на Зеленски не се различава от Порошенковския, не защото „новият млад екип” не осъзнава необходимостта от промяна. Осъзнава я. По време на двете избирателни кампании те проглушиха ушите за нуждата от смяна на курса и получиха абсолютен народен мандат за нов курс. Но Коломойски, както и по-младшите му партньори, Ахметов и Пинчук, е олигарх. Интересите на украинската олигархия са негови интереси. Олигарсите нямат намерение да менят изработения от тях курс на Порошенко, ще го повторят в най-малки детайли.

В тази връзка историята на танкера „Ника Спирит” е повече от показателна. По време на предизборната кампания самият Зеленски и екипът му многократно обвиняват Порошенко във факта, че разходката с лодка до Керченския проток е политическа провокация, чрез която Порошенко иска да наложи военно положение и да отмени изборите. Освен това, украинските служители от правоприлагащите органи дори изучават възможността да обвинят Порошенко в държавна измяна във връзка с неговите действия за организиране на провокацията в Керч.

При тези условия действията на Службата за безопасност на Украйна, която е изцяло контролирана от Зеленски, (тя се оглавява от близкия сътрудник на президента Иван Баканов) по улавянето на руския танкер всъщност оправдава Порошенко. А ако е изменник и е организирал провокацията с цел да узурпира властта в Украйна, то руските граничари и помогналите им моряци трябва да бъдат наградени от Киев за помощта при пресичане на провокацията и за охраната на конституционното устройство на страната от посегателствата на Порошенко. Ако са виновни, тогава Порошенко не е виновен и в този случай обвиненията срещу него са били умишлена клевета, целяща да измами хората и да получи по измамен път държавна власт. Порошенко може да изпие кръвта на Зеленски, обвинявайки го сега, че узурпира властта с измама.

Както виждаме, украинската олигархия като цяло се интересува от изостряне на отношенията с Русия. Тя няма да се спре нито от явната вътрешнополитическа неизгодност на отделните действия в рамките на този курс, нито от катастрофалните щети, които нанасят на Украйна във всички сфери.

Така последният извод е недвусмислен: този абсцес ще трупа гной, докато не бъде хирургично отворен. Украйна принуди Русия да интегрира икономиката на Донбас в руското икономическо пространство, след като Киев блокира всички икономически контакти с ДНР / ЛНР. Финансовата блокада от страна на Украйна принуди Русия да интегрира Донбас в зоната на рублата и всъщност в своята финансова система. Военното нахлуване на Киев в Донбас и опитът за организиране на етническо прочистване в региона принуди Русия да създаде въоръжените сили на ЛНР и ДНР, способни да отблъснат всяка украинска агресия. Политическата и хуманитарна блокада на Донбас (отказът за издаване на украински паспорти, удостоверения, сертификати) доведе първо до появата на паспортите на ЛНР и ДНР и в крайна сметка до руския паспорт в Донбас. Украинските сили за сигурност стрелят в Донбас вече по руски граждани. Денят е близо, когато предимно руснаци ще живеят в Донбас. И на териториите, заети от украинската армия. Путин наскоро разшири указа за опростеното предоставяне на паспорти на цялата територия на Донецка и Луганска области, като по този начин признава фактическите претенции на ДНР / ЛНР за държавност в рамките на целите региони.

Както виждаме, всяка редовна украинска провокация предизвиква по-категорична (макар и не винаги незабавна и не винаги буйна) реакция на Русия. Отношенията се доближиха до ръба, както стана с руско-грузинските отношения през август 2008 г. И, между другото, август е близо, а и Саакашвили дава съвети на украинските власти.

След преврата всеки следващ президент на Украйна (започвайки с изпълняващия длъжността Турчинов) обявява желанието си за мир, но в действителност допринася за засилването на гражданската война. Зеленски е напълно част от тази традиция.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели