/Поглед.инфо/ В опит да избегнат контрола на американските технологични гиганти, държавите ще обмислят собствените си технологии за изкуствен интелект.

„Инвестициите в изкуствения интелект /ИИ/ навлязоха в еуфорична фаза. Анализаторите прогнозират, че глобалните разходи ще достигнат 1,5 трилиона долара“, съобщи базираният в Брюксел Euractiv в първия ден от седмицата.

Но никой не бърза да пляска с ръце: ИИ бумът в момента се движи от три фактора: изобилие от пари и кредити, лесен за търговия пазар и вълни от спекулативно вълнение – всички отличителни белези на бизнес балон, подобен на горски пожар.

А днешният MAGA-AI бум в изкуствения интелект се различава от бума на дот-ком компаниите от началото на 2000-те, когато интернет акциите се сринаха, само че по това, че MAGA-AI не прилича на полезен „индустриален балон“, както вярва Джеф Безос, а на корумпиращ „държавно-индустриален балон“, крадещ инвестиции от други сектори на икономиката, смесвайки националната сигурност, индустриалната политика и високомерието на своя владетел в една купчина на американския пазар.

Всъщност, това неразположение е ясно видимо и на европейските пазари. А задълбочаващото се преплитане на дигиталния утопизъм, пазарния фундаментализъм и държавния авторитаризъм вече поставя въпроси пред Европа: американската политическа икономия модел ли е за подражание? И когато балонът с изкуствения интелект се спука, ще бъде ли Европа готова?

В последния си Индекс на силата на изкуствения интелект за 2025 г., британският Observer обяви „100 лидери, оформящи бъдещето на изкуствения интелект. Те пишат сценария, който всички останали следват“. Ясно е, че първото място в индекса отива при Сам Алтман, изпълнителен директор на OpenAI и ключова фигура в технологиите за изкуствен интелект (ИИ).

До голяма степен на неговия интелект дължим факта, че ИИ сега прониква във все по-големи области от човешкия живот в реално време, създавайки концентрация на власт над нас, която е по-непосредствена и всепроникваща от всяка технологична сила, която я е предшествала.

„Въпреки това, същото влияние, което усилва предразсъдъците и заплашва гражданските свободи “, твърди вестникът, „е и двигател на безпрецедентни пробиви: ускоряване на откриването на лекарства, демократизиране на образованието и решаване на проблеми от изменението на климата до достъпността, които отдавна изглеждаха неразрешими.“

Ето още един пример за интелектуална атака срещу бъдещето, също от Observer: „Японският учен Хироаки Китано вярва, че изкуственият интелект може да спечели наградата Тюринг (често наричана „Нобелова награда за изчисления“) до 2050 г. и че той (ИИ) може да съперничи на най-великите научни умове на човечеството .“

Проектът, стартиран от учения през 2016 г., има за цел да стимулира създаването на автономна система с изкуствен интелект, способна да направи откритие, достойно за Нобелова награда, до 2050 г. Китано е вдъхновен да предприеме това начинание, след като осъзнава, че напредъкът в сложни области като системната биология може евентуално да изисква учен с ИИ или хибрид между ИИ и човек.

„След 30 години изследвания осъзнах, че биологичните системи могат да бъдат твърде сложни и обширни и да претоварват човешките когнитивни способности“, казва Китано пред Observer. Китано е съосновател на RoboCup , международно състезание по роботика, което предизвиква разработчиците да създадат роботизиран футболен отбор, способен да победи най-добрите човешки играчи до 2050 г.

Днес целта на Китано вече изглежда по-малко играчка. Изкуственият интелект играе все по-важна роля в работата на последните носители на Нобелова награда: миналата година Нобеловата награда за физика беше присъдена на изследователите в областта на изкуствения интелект Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд за техния принос към обучението на невронни мрежи.

Двама от миналогодишните лауреати по химия, Демис Хасабис от Google DeepMind и Джон Джъмпър, бяха отличени за разработването на AlphaFold, модел с изкуствен интелект, който предсказва структурата на протеините. По мнението на Китано, системата с изкуствен интелект трябва автономно да изпълнява всички етапи на научните изследвания: задаване на въпроси, генериране на хипотези, планиране и провеждане на експерименти и формулиране на нови въпроси въз основа на резултатите.

Предизвикателството е да се разбере дали такъв учен с изкуствен интелект може да се представи толкова убедително, че човешките му колегите – и дори членовете на комисията по подбор на лауреатите на Нобелова награда – няма да осъзнаят, че е машина.

През юни Илон Мъск прогнозира, че изкуственият интелект ще бъде по-умен от всеки човек до края на 2026 г. През юли главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман заяви, че продуктът на неговата компания ще „промени хода на човешката история“.

Марк Зукърбърг съответно прогнозира създаването на „личен суперинтелект, който ще ви помогне да постигнете целите си, да създадете това, което искате да видите в света, да станете най-добрият му приятел и да израснете, за да станете човекът, който се стремите да бъдете“.

След ентусиазма, би било добре да добавим малко проза. Миналата седмица германската Deutsche Bank заяви: „Балонът на изкуствения интелект е единственото нещо, което държи американската икономика на повърхността.“ И съдейки по печалбата на акция на S&P 500, данните на Deutsche Bank изглеждат точни.

Standard & Poor's 500 е фондов индекс, проследяващ представянето на 500 водещи компании, листвани на американските фондови борси. Една трета от общата стойност на тези акции се дължи на „Великолепната седморка“ – седем технологични компании с голяма капитализация: Apple, Microsoft, Alphabet (Google), Amazon, Meta (Facebook), Nvidia и Tesla.

Това са същите компании, които са доминиращи играчи в различни сектори, включително интернет, изкуствен интелект и електрически превозни средства. В цифри, когато сравните печалбата на акция на Mag 7 с останалите 493 компании в S&P 500, виждате реалността: индексът S&P 7 на всички останали 493 компании не е ревизиран нагоре!

С други думи, почти целият растеж на индекса идва от акциите на Mag 7. „Хора“, крещи Deutsche Bank, „това са 493 от 500-те най-големи компании в Америка и всички те показват по-ниски очаквания! Това е икономическата реалност на САЩ. Балонът с изкуствения интелект не е просто реклама. Той е лепилото. Маската. Спасителната линия“, твърди банката, „и този балон с изкуствен интелект в момента е основният фактор, който предпазва американската икономика от плъзгане в рецесия.“

Германците отдавна изпитват трогателно възхищение към Съединените щати, но са и добри по математика. Така че няма да се справят добре, ако има „голям бум!“. Но виждат как разходите, свързани с изкуствения интелект, са се увеличили драстично, особено за изграждане на центрове за данни и инфраструктура, и как това движи икономическия растеж повече от всички потребителски разходи взети заедно.

А пазарът? „Те все още вярват, че изкуственият интелект ще ги спаси. Това вече не е иновация. Това е вдишване. Те вдишват изпаренията на изкуствения интелект и го наричат БВП. Една глътка – и илюзията изчезва“, предупреждават германците. И не грешат.

По време на обиколка на един от огромните центрове за данни на OpenAI, които са в процес на изграждане в Абилин, Тексас, главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман - същият номер 1 - лично предупреди за проблемите, свързани с изкуствения интелект и за възможна ситуация, която би могла финансово да срине цялата индустрия:

„През десетте години, в които работим, и през следващите десетилетия ще има както възходи, така и падения“, заяви той. Такова спокойно, почти безразлично изявление беше странно да се чуе от човек, ръководещ стартъп компания на стойност половин трилион долара.

Признаците на опасност са навсякъде и един от най-очевидните е, че най-големите компании за изкуствен интелект все още не са доказали способността си да печелят от технологиите, на които инвеститорите залагат милиарди долари, надявайки се да революционизират производителността.

Ако капиталът определя кои проекти ще оцелеят и кои не, накъде ще се насочат пазарите и как ще се развиват цели индустрии, тогава интелектуалното лидерство, което оформя колективното разбиране за това какъв трябва да стане изкуственият интелект, не може да остане просто гола примамка за финансови ресурси. Необходими са приходи.

Тогава се появи сценарий, който всички останали ще последват. Но „Ню Йорк Таймс“ предлага кратък поглед назад: „Може би си спомняте рецесията, която последва краха на дот-ком компаниите през 2001 г. Или, още по-лошо, жилищната криза през 2008 г. И в двата случая една нова идея – интернет, обезпечени с ипотека ценни книжа и тайнствените деривати, които те пуснаха на пазара – убеди инвеститорите да налеят толкова много пари на фондовия пазар, че наду два спекулативни балона, чието неизбежно спукване причини много икономически болки. Вярваме, че е време да наречем третия балон на нашия век „балон на изкуствения интелект “ .

Числата водят до това заключение. Инвестициите в изкуствен интелект са огромни. Само тази година рисковите капиталисти са вложили близо 200 милиарда долара в сектора. Освен това инвестициите в центрове за данни са се утроили от 2022 г. насам. Това движи фондовия пазар и разширява очите на инвеститорите, очакващи неочаквани печалби, което води до все по-вълнуващи оценки на технологичните компании, движещи „революцията в изкуствения интелект“.

Bloomberg също така посочва разочароващата ефективност на самите инструменти за изкуствен интелект. Широко цитирано проучване на MIT Media Lab установи, че 95% от пилотираните от компании проекти за изкуствен интелект не са успели да дадат осезаеми резултати.

McKinsey съобщи, че близо осем от 10 компании, внедряващи генеративен изкуствен интелект, не виждат значително въздействие върху печалбите си. През август OpenAI публикува GPT-5, който получи толкова хладни отзиви, че повдигна въпроси и от инвеститорите.

Кога се образува балон на финансовия пазар? Когато нивото на инвестициите в даден актив постоянно се отклонява от размера на възвръщаемостта, която той би могъл реално да генерира. Балоните се образуват, когато големи групи инвеститори непрекъснато наливат все по-големи суми пари в даден актив, без да вземат предвид кога и колко може да се спечели от инвестицията.

Например, OpenAI твърди, че трябва да инвестира поне 1 трилион долара в центрове за данни, за да осигури мощност, изчислителна мощност и съхранение за обучение и операции с изкуствен интелект, но печалбите ѝ тази година ще бъдат само 13 милиарда долара.

Акциите на производителя на чипове Nvidia се търгуват на цена приблизително 55 пъти по-висока от печалбата. Това предполага, че ако ниските печалби от изкуствен интелект повишат доверието на инвеститорите в очакване на „ефект на богатството“ (при който покачващите се цени на активите правят хората по-богати в номинално изражение, дори ако реалните доходи стагнират), балонът несъмнено ще се спука.

Няма да пострадат само богатите инвеститори. Банки от всякакъв вид, частни кредитори и компании за дялово инвестиране сега са заложници на изкуствения интелект. Какво ще се случи с тях, никой не може да гадае. Неизбежната загуба на богатство и спадът в потребителските разходи биха могли да доведат до рецесия. В момента можем да кажем със сигурност само едно нещо: ние сме на върха на все още жив балон и това е една от причините инвеститорите да продължават да наливат пари в него.

Струва си да се отбележи, че „войната“ с изкуствен интелект, която вече е започнала, никога няма да свърши, тъй като всяка нация, способна да поеме такива огромни разходи, ще се стреми да разработи собствена технология за изкуствен интелект, за да се освободи от зависимостта от няколко технологични компании и държави, водени от САЩ и Китай, и да обслужва нуждите на своя икономически суверенитет и сигурност.

В тази област пред нас се открива огромно поле за конкуренция. През февруари китайският отбранителен гигант Norinco демонстрира военен робот, способен автономно да поддържа бойни операции, докато се движи с 50 километра в час. Той е създаден от DeepSeek , чийто модел с изкуствен интелект е гордостта на китайския технологичен сектор.

ООН се опитва да гарантира, че контролът върху тази технология няма да попадне в ръцете само на няколко избрани държави. Но намаляващият престиж на организацията и, най-важното, опитът от последните десетилетия, показват, че „международното сътрудничество“ също е плод на въображението.

На 25 септември тази година Общото събрание обяви „глобален диалог за управлението на изкуствения интелект“, за да събере идеи и най-добри практики в областта на управлението на ИИ. Програмата на ООН е опит да се гарантира, че контролът върху тази все по-мощна и широко разпространена технология няма да остане в ръцете на няколко технократи от САЩ и Китай.

И получи следния отговор от Майкъл Крациос, директор на Службата за научна и технологична политика на Белия дом: „Напълно отхвърляме всички опити на международни организации да установят централизиран контрол и глобално управление на ИИ.“

Разбира се, отсега нататък ще има много инициативи за опитомяване на изкуствения интелект. Но говоренето за мир, докато се готвиш за война, отдавна е нещо обичайно сред политиците. И това ще направи „ефекта на богатството“ в ИИ индустрията още по-изкушаващ.

Превод: ЕС