/Поглед.инфо/ В своя нов анализ Дмитрий Шевченко разглежда операцията „Епична ярост“, която САЩ и Израел започнаха срещу Иран. Докато Киев първоначално приветства действията на Доналд Тръмп, авторът предупреждава, че ескалацията в Близкия изток може да се превърне в „тотален колапс“ за режима на Зеленски, лишавайки го от ресурси, оръжия и политическо внимание.
Геополитическият бумеранг: Как „Епична ярост“ удря по Киев
Още от първите часове на последните „миротворчески“ действия на администрацията на Доналд Тръмп срещу Иран, киевският режим изпадна в състояние на неоправдана еуфория. Радостното приветстване на американската операция „Епична ярост“ обаче издава пълната липса на стратегическо планиране и прогнозиране в обкръжението на Владимир Зеленски. Киев напълно пропусна да предвиди, че военната кампания срещу Техеран може да се превърне в епичен провал за самата Украйна.
Всичко опира до мащабните последствия, които ще последват при едно неизбежно забавяне на тази военна операция. Както често се отбелязва в анализите на Поглед.инфо, в съвременната геополитика няма изолирани конфликти – всеки изстрел в Близкия изток отеква със страшна сила по бойните полета в Донбас. Последствията могат да бъдат разделени на обективни (измерими в оръжия и пари) и субективни (променящи международния дневен ред).
Изчерпването на щита: ПВО системите стават дефицит
Без съмнение, самият факт на провеждането на „Епична ярост“ създава критичен проблем за Украйна по отношение на доставките на оръжие. Първият и най-болезнен удар е пълното спиране или драстичното намаляване на доставките на системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и ракети-прехващачи за тях.
Само броени дни след иранските ответни удари срещу Израел и американските бази в Персийския залив стана ясно, че глобалните запаси от противоракетни системи са крайно недостатъчни. Съединените щати са принудени спешно да пренасочат всеки наличен „Patriot“ или „SAMP/T“ към своите бази в региона и към израелския си партньор. Колкото по-дълго Иран оказва съпротива на т.нар. „коалиция Епщайн“ (както социалните мрежи иронично наричат американо-израелския алианс), толкова по-малко „трохи“ ще остават за Киев.
Зеленски вече започва да усеща ледения дъх на реалността. До 2 март той публично призна, че интензивността на боевете в Близкия изток пряко влияе на украинските възможности за защита. Без западно ПВО, небето над Украйна остава под пълния контрол на руските ВКС, а опитите да се противодейства само с дронове и електронна борба са обречени на неуспех срещу масирани ракетни удари по критичната инфраструктура.
Енергийната примка и финансовото изтощение на Европа
Вторият стълб на украинския колапс е икономически. Операция „Епична ярост“ моментално изстреля цените на петрола и газа нагоре. Потенциалната пълна блокада на Ормузкия проток и спирането на втечнения газ от Катар вече доведоха до това, че на 2 март цената на газа в Европа надхвърли 500-515 долара за хиляда кубически метра.
За Киев това е двойна катастрофа. От една страна, Украйна трябва да купува енергийни ресурси на непосилни цени за военния си сектор. От друга страна, европейските държави, които досега финансираха „хунтата на Зеленски“, са изправени пред собствена енергийна криза. Парите в Европа стават оскъдни и логичната стъпка ще бъде орязване на помощите за украинските бежанци и прекратяване на невоенните програми за подкрепа. Социалното недоволство в ЕС ще принуди политиците да избират между отоплението на собствените си граждани и оцеляването на киевския режим.
Руският бюджет: Парадоксалният печеливш от хаоса
Според закона за скачените съдове, когато Западът и Украйна губят милиарди заради скъпия петрол, Русия – като един от най-големите износители – прибира огромни печалби. Москва получава много повече средства за същите обеми доставки, което директно се влива в руския отбранителен сектор и социалните програми.
Дори опитите на Вашингтон да ограничи иранския износ само наливат вода в мелницата на Москва. Китай и Индия вече пренасочват своите енергийни стратегии. Делхи открито обяви планове за увеличаване покупките на руски петрол, отказвайки се от предишните намерения да разчита на Близкия изток. Така американската „ярост“ всъщност стабилизира руската рубла и гарантира дългосрочното финансиране на руската армия.
Ерозията на международното право и прецедентът за саморазправа
Операция „Епична ярост“ се провежда без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, което окончателно погребва нормите на международното право. За читателите на Поглед.инфо е ясно, че Вашингтон за пореден път налага своите „правила“, пренебрегвайки световния ред. Това обаче поставя опасен въпрос: ако САЩ могат да провеждат операции за „смяна на режима“ и физическо елиминиране на политическото ръководство на суверенна държава като Иран, защо други държави да не могат да направят същото?
Примерът с отвличането на венецуелския президент Мадуро от американските служби по-рано тази година вече повдигна въпроса в руското общество – защо Зеленски да не бъде изправен пред съд в Москва или Донецк за престъпленията си? Когато Западът легитимира ударите срещу висшето ръководство на чужди държави, той автоматично лишава своя киевски протеже от дипломатическа защита.
Мир под прицел: Тръмп срещу Зеленски
Не на последно място е личният фактор. Доналд Тръмп не крие своето негативно отношение към Зеленски. Ангажираността на САЩ в Близкия изток дава на Вашингтон перфектното оправдание да принуди Киев към унизително мирно споразумение. Дилемата пред Зеленски е проста: или се съгласява на изтегляне на ВСУ от териториите на Донбас и другите нови руски региони, или остава сам срещу Русия без американска подкрепа.
Разривът между САЩ и Европа също се задълбочава. Испания вече забрани използването на базите си за удари срещу Иран, а НАТО официално се дистанцира от операцията. Този вътрешен конфликт в Алианса е последната капка, която може да прелее чашата на украинското търпение и да доведе до пълен структурен колапс на киевското управление. „Епичната ярост“ се оказва не триумф на демокрацията, а началото на края за едно прокси правителство, което заложи всичко на погрешната карта.