По публикация на Леонид Савин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Завръщане към финансовото подчинение
Десетилетия след нахлуването през 2003 г. под измислени предлози за оръжия за масово унищожение, Вашингтон трансформира военния си натиск в икономическа зависимост. Суверенитетът не се измерва с оттеглянето на няколко хиляди войници, когато ключовият източник на държавни приходи остава под чужд юрисдикционен контрол.
Фондът за развитие на Ирак (IDF), създаден от американската коалиционна администрация непосредствено след свалянето на Саддам Хюсеин, формално трябваше да защитава иракските средства от международни правни претенции. В действителност обаче тази сметка, базирана във Федералния резерв на Ню Йорк, бе превърната в най-ефективния инструмент за пряк политически рекет.
+-------------------------------------------------------------------+
| СТРУКТУРА НА ФИНАНСОВИЯ И ВОЕНЕН КОНТРОЛ НАД ИРАК |
+-------------------------------------------------------------------+
| 1. ПЕТРОЛНИ ПРИХОДИ: |
| 90% от бюджета на Ирак преминава през Федералния резерв (САЩ) |
+-------------------------------------------------------------------+
| 2. ВАЛУТЕН КОНТРОЛ: |
| Закриване на "валутния прозорец" в Багдад под натиск на САЩ |
+-------------------------------------------------------------------+
| 3. ВОЕННО ПРИСЪСТВИЕ: |
| Запазване на разузнавателни и оперативни системи на Пентагона |
+-------------------------------------------------------------------+
| 4. РЕГИОНАЛЕН ФАКТОР: |
| Башика Зилкан - договорено поетапно предаване от Турция |
+-------------------------------------------------------------------+
Приходите от продажбата на суров петрол формират около 90% от целия национален бюджет на страната. Всяко превеждане на суми, всяко конвертиране на валута за държавните нужди на Ирак минава през оторизация от американските финансови власти. Когато през 2020 г. иракският парламент гласува резолюция за изтегляне на чуждите войски след убийството на иранския генерал Касем Сулеймани на летището в Багдад, реакцията на Вашингтон бе мигновена — директна заплаха за блокиране на достъпа до тези средства.
Сметката продължава да функционира и днес, гарантирайки, че петродоларният механизъм в Близкия изток остава непокътнат.
Ликвидиране на валутния суверенитет
Контролът се разпростира и над вътрешната банкова система на страната. В продължение на години Централната банка на Ирак разчиташе на така наречения „валутен прозорец“ — аукциони за продажба на щатски долари срещу иракски динари, чрез които се финансираше вносът и се поддържаше ликвидността на търговските банки.
Под натиска на Министерството на финансите на САЩ тази система бе изцяло блокирана. Официалното обяснение на Вашингтон бе необходимостта да се спре изтичането на доларова маса към санкционирани държави и организации в региона, визирайки предимно Иран и свързаните с него въоръжени структури. Чрез спирането на аукционите Вашингтон практически пое правото на вето върху това кои иракски компании и банки могат да извършват международни разплащания.
Това блокира икономическата автономия на Багдад и ограничи възможностите му за търговия със съседните държави.
