/Поглед.инфо/ Новото правителство в Дамаск безпрекословно следва всички инструкции на САЩ

Доскоро изглеждаше, че мирът най-накрая се е завърнал в многострадалната Сирия. Американските представители обещаваха невероятни политически изненади, уверяваха света, че страната, разкъсвана от години война, скоро ще започне да се възражда в Дамаск. Избухването на конфликт между бедуинските милиции и въоръжените групировки на друзите и намесата на Израел обаче разбиха тези надежди.

Изключително трудно е да се оцени и да се направят изводи от ситуацията в провинция Ас-Сувейда, която е обзета от жега и омраза. Има стрелба, после тишина. Правителствените войски понякога се намесват в противопоставянето, след което се отказват от тези опити. Що се отнася до изпълняващия длъжността президент на Сирия Ахмед ал-Шараа, той вероятно няма представа как да успокои враждуващите страни.

Същото важи и за командването на сирийската армия, изпратено в бунтовническата провинция, за да елиминира междурелигиозните сблъсъци. Военните нямаха ясен план и повече се суетяха, отколкото действаха. Освен това в сирийската армия има много хора от радикални сунитски групировки, които отдавна са врагове на друзите. Следователно е ясно на чия страна са в конфликта.

...Само преди две-три седмици Ал-Шараа беше в центъра на вниманието, срещайки се с Доналд Тръмп, Илхам Алиев, Реджеп Ердоган. Наричаха го спасителят на Сирия, нейната надежда. И наистина, изглеждаше, че Ал-Шараа се превръща във влиятелен политик, който уверено поема лостовете на управление в свои ръце.

Сега обаче трябва да се съмняваме в това. Дали той и неговите сътрудници контролират ситуацията в други региони на Сирия или само Дамаск е под техен контрол? И кой може да гарантира, че правителството контролира напълно столицата? Особено след като престъпността там са се разбушували криминалните елементи, които демонстрираха силата си дори при Башар Асад.

И така, настоящата ситуация е следната: и двете страни, които не са успокоили гнева си, не са разрешили разногласията си, а само си поемат дъх и може би се готвят за нова битка, която централното правителство едва ли ще може да предотврати.

Израел следи отблизо тази ситуация. Тел Авив винаги е основавал политиката си спрямо тази страна на подкрепа на сили, враждебни на Дамаск. Това бяха най-различни опозиционни и джихадистки групировки. В крайна сметка те и подкопаха и свалиха режима на Асад.

Днес новото правителство, водено от Ал-Шараа, не заплашва Израел. Но ръководството на еврейската държава продължава да подкрепя нестабилността в Сирия. В случая, като помага на третата по големина етноконфесионална група араби в Сирия – друзите.

Те, меко казано, не са приятели на сегашното правителство поради наличието на радикални ислямисти в миналото (?), но уважават Израел. В самата еврейска държава също има друзи, които се считат за лоялно малцинство и служат в армията.

Характерно е, че Тел Авив се опита ясно да покаже на Сирия кой е шефът. Армията на отбраната на Израел /ЦАХАЛ/ не само мощно бомбардира войските, изпратени от Ал-Шараа, за да разделят конфликтуващите страни, но и нанесе мощен удар по правителствени сгради в Дамаск.

Що се отнася до бедуините, при Асад те не изразяваха особени оплаквания от режима. Все още не бяха решили какво ще бъде новото правителство, но не възнамеряват да толерират посегателства върху правата им. Освен това бедуините, подобно на друзите, са горди и войнствени. Затова се скараха до степен на дива ярост, потоци от кръв, както често се случва в разгорещения Близък изток.

Между другото, друзите и бедуините не са единствените сили, които тревожат Ал-Шараа и неговите поддръжници. Има и алауити, кюрди, арменци, християнски араби, исмаилити... Те говорят различни езици, но правителството трябва да намери общ език с тях. Задачата е трудна, няма друг изход. В противен случай – отново война, разрушения, отново смърт...

Ситуацията в Сирия подкопава авторитета на Съединените щати като сила, способна да върне спокойствието в региона, и дискредитира Тръмп като миротворец. В тези въпроси обаче той има много повече помпозност и апломб, отколкото успехи. А последните, като цяло, липсват - само смътни намеци.

Въпреки това САЩ искат да убедят света, че в Сирия всичко е спокойно и техният протеже ал-Шараа държи ситуацията под контрол. Според специалния пратеник на президента на САЩ за Сирия Томас Барак, сирийските войски не са влизали в Ес-Сувейда и не са участвали в боевете.

Тогава кой е бил? Според американския дипломат, в безредиците са участвали бойци от забранената в Русия „Ислямска държава“, които са използвали униформи на сирийската армия за провокации.

Така че, няма от какво да се тревожим по отношение на Барак, трябва да се заемем с големите неща. И те идват – наскоро Саудитска Арабия подписа големи инвестиционни и партньорски споразумения със Сирия на стойност близо шест милиарда долара, които би трябвало да отидат за възстановяване на страната и най-важните ѝ индустрии.

Това означава, че мирише на големи пари и компании от Саудитска Арабия, Катар, САЩ и Турция... Всички те са нетърпеливи да участват в разделянето на изобилния сирийски „пай“.

Междувременно американците, игнорирайки трудностите на сирийското правителство, изискват то да реорганизира армията възможно най-бързо, да помири националните малцинства, да сближи позициите на различни политически групи и да сложи край на екстремистите. Тоест, в къща, където царят разруха и мръсотия, набързо да се почистят някои неща за видимост и да се заметат боклуците под луксозния килим, постлан от Тръмп.

В противен случай, заплаши Барак, Дамаск ще загуби международна подкрепа – което означава спиране на финансовата помощ от САЩ и шейховете от Близкия изток. Подобен обрат на събитията може да доведе до нови тъжни времена.

Специалният пратеник на Тръмп заяви, че залозите в Сирия са опасно високи, съобщи „Таймс ъф Израел“, защото няма план за наследяване или жизнеспособна алтернатива на новото правителство на страната. На въпроса дали Сирия може да завърши като Либия и Афганистан, Барак отговори: „Да, или даже още по-лошо“.

Той също така поиска Дамаск да си осигури нови съюзници в региона и на първо място, разбира се, имаше предвид Израел. При сегашните обстоятелства, когато войските му не само държат част от сирийската територия, но и са напреднали дълбоко в страната, атакувайки армията на Ал-Шараа, когато си поискат, това изглежда парадоксално.

Въпреки това, израелски и сирийски представители се срещнаха в Париж онзи ден. Не се съобщава кой е участвал в разговора, но според новинарския сайт Axios , от израелска страна е присъствал министърът по стратегическите въпроси Рон Дермър, а от сирийска страна - министърът на външните работи Асаад ал-Шейбани.

И двете страни възнамеряват да продължат преговорите, но едновременно с това – още един парадокс! – Израел не възнамерява да спре да нанася удари по Сирия и изисква създаването на демилитаризирана зона по границата и постоянно присъствие в буферната зона, която ЦАХАЛ превзе след падането на режима на Асад.

Въпреки това, Сирия, под силен натиск от страна на САЩ, е принудена да се съгласи. Послушното изпълнение на всички искания на Вашингтон обаче вече се превръща в постоянен ритуал за Дамаск.