/Поглед.инфо/ Стотици ракети бяха изстреляни през последните часове по Израел от ивицата Газа, има загинали и ранени. В самия Израел се провеждат най-големите сблъсъци с палестинците през последните години и силите за самоотбрана съобщават за въздушни удари срещу врага. Защо традиционният конфликт в страната внезапно ескалира до такава степен? Причината за това бяха няколко съвпадения едновременно.
Ако четете медиите, може да изглежда, че в Израел сега се водят почти пълни военни действия. Тълпи от размирни палестински араби (които просто се наричат палестинци, въпреки че евреите са обидени и казват, че и те са палестинци) нападат полицаи и еврейски жители, замеряйки с всичко, което им попадне под ръка. Според последните данни около 700 палестинци и тридесетина израелски служители на реда са ранени. И ако в Йерусалим тези сблъсъци доведоха само до улични бунтове, то например в град Лод (на 20 км от Тел Авив) местните власти обявиха пълна загуба на контрол над ситуацията и поискаха от правителството да изпрати войски.
Израелските араби са подкрепени от техните братя от ивицата Газа, откъдето „Хамас“ изстрелва ракети по Израел - според самите бойци те са успели да изстрелят 130 броя само по Тел Авив. Да, повечето палестински ракети са или свалени от израелската система за противовъздушна отбрана „Железен купол“, или (поради факта, че тези ракети са сглобени в гаражи) не причиняват много вреда, но всеки път, когато бъдат изстреляни в израелски градове , се обявява въздушна атака.
На свой ред израелският кабинет не може да възстанови реда в тази ситуация - нито да успокои арабите на своя територия, нито да реши да проведе мащабна операция в ивицата Газа (т.е. да не реагира с ракети на ракетите, унищожавайки, заедно с полевите командири, мирни палестинци, но за организиране на войски за физическо елиминиране на част от ръководството на „Хамас“ и военната инфраструктура на организацията).
Израел обаче вече обяви някои ответни мерки - по-специално, обяви елиминирането на редица разузнавателни лидери на „Хамас“. Според израелските отбранителни сили това е направено „с помощта на нашите бойци, както и службите за сигурност. Освен това беше забелязано, че Израел прехвърля танкове към границите на автономията.
„Изселване“ по еврейски
Ако продължите да четете тези медии, можете да разберете, че всичко това се е случило единствено по вина на израелските власти, решили да изгонят арабски семейства от домовете им в палестинския квартал „Шейх Джара“ в Източен Йерусалим. Къщите, в които тези семейства живеят поколения наред. Съответно редица държави - както арабски, така и западни - настояват от израелските власти да оставят бедните палестинци на мира и да не създават конфликтна ситуация.
Всъщност всичко е много по-сложно. И по въпроса за „изселването“, и по отношение на причините за началото на ескалацията.
Не е тайна, че израелските власти смятат Израел за еврейска държава и биха искали да не виждат палестински араби на територията на тази държава. По пътя към реализирането на тази идея обаче има сериозен проблем под формата на собствеността на самите араби върху земя и недвижими имоти. Нещо повече, както на Западния бряг, така и в Източен Йерусалим (който се нарича още Стария град), който е столица на тяхната държава за евреите. Така че израелците излязоха с много ефективен и - най-важното - легален начин за решаване на този проблем.
„В Израел има обществени организации с нестопанска цел, които изкупуват арабски къщи в Йерусалим. И колкото по-близо са тези къщи до Стария град, толкова по-добре. Палестинската администрация се опитва да предотврати това - по-специално, тя прие закон, според който арабите, продаващи земя на евреи, ще бъдат изправени пред смъртно наказание, обяснява Алек Епщайн, научен директор на Йерусалимския център за изследвания на Израел и диаспора, водещ експерт в Московският институт от Близкия изток. „Резултатът е следната схема. Арабите рекламират къща за продажба. Израелците виждат тази реклама и предлагат на продавача цена много по-висока от пазарната - уж от името на някой богат французин, американец или руснак. Арабите разбират всичко перфектно, но продават къщата, получавайки всички пари за нея. Тогава, когато става известно, че купувачите са евреи, арабите от страх започват да негодуват. Твърди се, че нищо не е продадено, и се отказва да се прехвърли къщата на новите собственици“, допълва той.
Точно същата схема се използва за решаване на въпроса със земята в Западния бряг. Когато авторът беше в Израел преди няколко години, му беше казано, че с някои от палестинските собственици се отнасят още по-леко. Тези собственици продадоха земята директно на израелците (с всички верни документи), след което новите и бившите собственици изиграват цял спектакъл за отказ на бившите да напуснат, хвърляйки се под булдозери и т.н. В крайна сметка всичко се представя за експулсиране на арабски собственици принудително, докато за настоящия правен спор израелските собственици винаги са имали всички необходими документи, подписани от арабите.
И самото „експулсиране със сила“ се формира, ако е необходимо, чрез дълга и сложна процедура. „Никой не ги изселва дори при тези условия, делата се разглеждат от Върховния съд и едва след като той проучи всички обстоятелства, договори и ведомости, тези, които са продали собствеността си безплатно, ще получат заповед за предаване на ключовете на нови законни собственици. Никога не е имало изселване от държавните или общинските власти и всички, включително Палестинската администрация и „Хамас“, са наясно с това “, казва Алек Епщайн. Всъщност тази процедура е проведена по отношение на семейства, „изселени“ от квартал „Шейх Джара“. По-конкретно делото сега се разглежда от израелския върховен съд.
Надежда, пиар, проверка за въшки и подкопаване
Тогава защо поради този обикновен, всъщност случай, имаше такъв необикновен бунт? Причините за това са няколко - и всички те съвпаднаха, създавайки настоящата идеална палестинска буря.
Едната от тях е, че цялата тази история е паднала върху т.нар. Ден на Ал-Кудс - датата на свещения мюсюлмански празник Рамадан, когато си спомнят загубата на Йерусалим. Дата, която - по-широко - символизира за мюсюлманите тяхното унижение от евреи и „кръстоносци“.
Освен това настоящият ден на Ал-Кудс е различен от миналата година. Ако през 2020 г. това се случи на фона на общо чувство на безнадеждност за арабите поради решението на Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и да спонсорира мирни споразумения между Тел Авив и арабските страни, то тази година имаше надежда - в края на краищата Джоу Байдън, който замени Тръмп, изостави политиката „Израел е преди всичко“. В резултат на 7 май, денят на Ал-Кудс, палестинците, дошли да се помолят на Храмовата планина започнаха да хвърлят бутилки и други импровизирани средства в полицията, отцепена и защитаваща същите мюсюлмани. В резултат на това полицията влезе в Храмовата планина и разпръсна всички, като нанесе наранявания с различна степен на тежест на двеста палестинци.
Официално именно тези сблъсъци разгневиха „Хамас“. Групата поиска до 18 часа на 10 май да изтегли полицията и военните от района на „Шейх Джара“ и от Храмовата планина а след изтичането на ултиматума терористите изстреляха стотици ракети до Израел.
В действителност обаче „Хамас“ имаше различен мотив - политически. На 22 май трябва да се проведат първите парламентарни избори от 15 години в Палестина (т.е. както в ивицата Газа, така и на Западния бряг). И Хамас разбра, че подкрепяйки арабите в Йерусалим, той рязко увеличава шансовете си за победа - не само в сектора, изцяло под негов контрол, но и на Западния бряг, където управлява групата на „Фатах“ на Махмуд Абас.
На свой ред „Фатах“ беше изправен пред задачата да набира бързо популярност. Репутацията на Абас беше сериозно опетнена от твърде слабата (според арабите) и капитулантска позиция към еврейската държава. Той не е подпомогнал с ракети арабските семейства в Йерусалим, но в същото време е имал възможността да се идентифицира с тях чрез организацията на бунтове. Което той най-вероятно е направил - и сега възнамерява да води преговори с Израел. Ако резултатът от тези преговори е запазването на собствеността им за арабите, продали домовете им, както и изтеглянето на израелските войски от Храмовия хълм, тогава Абас ще излезе победител от ситуацията. Да, изборите бяха отложени от края на май за неопределен период поради вълненията, но с голяма степен на вероятност те ще се проведат в близко бъдеще.
И накрая, друга причина за настоящите вълнения бяха поредните избори - за израелския Кнесет, които се състояха в края на март, но до днес политическите партии не успяха да сформират правителство. И сега има голяма вероятност това правителство да бъде съставено на принципа „всички срещу Нетаняху“, когато леви, центристи, десноцентристки и дори арабски депутати сключат коалиционно споразумение за изгонването на премиера, неговата партия „Ликуд“ и еврейските религиозни партии от правителството.
Сега бъдещите партньори са на последния етап от споразуменията (т.е. те разделят министерските портфейли). Вече обаче е ясно, че такава коалиция ще бъде изключително разхлабена. Между членовете му има колосален брой разногласия и те вече са се договорили, че първо ще заобиколят тези разногласия и ще вземат решения колективно.
Съответно арабските терористи от „Фатах“ и „Хамас“ може да имат желание да проверят силата на тази коалиция, а самият Нетаняху може да иска да наруши нейното формиране. В крайна сметка, рязкото нарастване на напрежението принуждава еврейските му участници да критикуват остро палестинските бунтовници, след което за арабските депутати става изключително трудно официално да се присъединят към тази коалиция. И без тези депутати силите, които се противопоставят на Нетаняху, няма да имат достатъчно гласове, за да формират мнозинство и съответно да свалят настоящия премиер от трона, който той заема 12 години подред.