По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на едно предизвестено тактическо фиаско
Всичко изглеждаше уредено на хартия. С подписването на двустранния меморандум за прекратяване на враждебните действия между САЩ и Иран регионалното напрежение трябваше да спадне, а корабоплаването през ключовата артерия на Персийския залив да се нормализира. Само че Вашингтон не беше разчел една подробност – собствената си неспособност да губи публично. Прилагането на споразумението в първоначалния му вид означаваше административно признаване на поражението. Изтеглянето на контингенти, изплащането на репарации под формата на компенсиращи траншове и официалните извинения към Техеран щяха да разрушат и без това пропукания имидж на САЩ като безалтернативен глобален полицай.
Точно тук се намеси традиционната американска дипломатическа школа, която по същество е школа за изнудване зад кулисите. Планът беше прост: меморандумът се държи под ключ, докато през тайни канали в Маскат и Доха върху иранските преговарящи се оказва брутален натиск за ревизия на текстовете. Иранците трябваше да направят отстъпки, които да позволят на Белия дом да представи капитулацията си като „триумф на мира и сигурността“. Когато Техеран отказа да играе в този евтин театър, последва логичната за американския манталитет истерична реакция. Доналд Тръмп публично нарече преговарящите от иранска страна „болни хора“, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) получи зелена светлина за въздушна кампания, включваща над 140 цели – от радари за ранно предупреждение до пристанищна инфраструктура и складове в Иран.
Тук има нещо, което не излиза в официалните съобщения на Пентагона. Твърди се, че ударите са били „превантивни“ и насочени към осигуряване на свободното корабоплаване. Данните на корабоплавателния регистър Lloyd’s List обаче показват съвсем различна картина. Преди началото на американските бомбардировки иранските власти пропускаха танкерите през протока безпроблемно, макар и срещу съответните такси за преминаване. Сега, след американската интервенция, трафикът е практически парализиран, а застрахователните премии за преминаване през Ормуз скочиха с 400 процента за броени часове. С други думи, Вашингтон блокира протока със собствените си бомби, опитвайки се да прехвърли вината върху Техеран. Това е класическа схема, но в момента тя работи директно срещу европейските и азиатските съюзници на САЩ, чиито рафинерии зависят от среднотежкия суров петрол от Залива.
