/Поглед.инфо/ Бедата на Израел, от която повява на смърт
От Газа отново дойде смъртта за стотици граждани на еврейската държава под маската на безмилостните терористи от Хамас. Фанатиците хладнокръвно убиваха невъоръжени хора, наводняваха с кръв пътища, градове и селища. За първи път от Втората световна война толкова много евреи бяха убити миналата събота. Миришеше на дим от Бухенвалд, Аушвиц, Равенсбрюк...
Там, където израелци и палестинци живееха рамо до рамо, никога не е имало мир. Винаги има война, само от време на време примирие, когато безпокойството не ви напуска през деня, а безсънието ви измъчва през нощта. А в тъмнината блести заредена картечница. Със сигурност ще стреля. Ако не днес, то утре. И сега времето дойде - за пореден път.
Подробностите за случващото се в Израел са ужасяващи - броят на убитите непрекъснато расте, броят на ранените се умножава. Върху страната падат ракети и бомби, а Ивицата Газа е атакувана в отговор. Но трябва да помним, че войната беше започната от нечовешкия Хамас.
Членовете на това движение твърдят, че защитават народа на Палестина.
Но това е лъжа - те са бандити и убийци и палестинците само страдат от тях. Хамас провокира войната, като изби израелски цивилни. Отмъщението на Израел отнема живота на други цивилни – от автономията. Беззащитни са, нямат бомбоубежища. Но терористите ги имат. Те се надяват да се скрият в дълбоките си дупки, за да могат да изпълзят отново и да тръгнат на нов кървав лов.
...Непоклатима скала от противоречия е разделяла двете страни в продължение на много десетилетия. Първият е исторически: палестинците отдавна са вярвали, че еврейските имигранти, които са се заселили наблизо, са превзели земите на техните предци. Възникнаха недоволства, започнаха раздори, пламна вражда...
След Втората световна война ООН е изправена пред въпроса за създаване на държава. И не една, а две – еврейски и палестински. Първата се появява през 1948 г., втората така и не се появява. И омразата пламна...
Бойци на Организацията за освобождение на Палестина, водени от Ясер Арафат, редовно извършваха нападения срещу Израел от Йордания. Отекваха изстрели, гърмяха експлозии, загинаха хора.
След като палестинците превзеха страната, кралят на Йордания Хюсеин ги прогони в Ливан. Тогава те нападнаха еврейската държава оттам. И израелски снаряди и ракети летяха там в отговор. Смъртта на хора и от двете страни беше често срещано явление.
Но изведнъж лъч светлина проблесна в дългия тъмен тунел. Арафат, който мразеше Израел и се бореше срещу него, омекна през годините - безпрецедентен терористичен феномен! - той свали зловещата маска на радикал и започна да говори за преговори с евреите. На стари години палестинският лидер искаше да стане уважаван, легитимен политик...
Оттогава изминаха 30 години, когато изглеждаше, че враждата на двата близкоизточни народа остава в миналото. През септември 1993 г. в писмо до израелския министър-председател Ицхак Рабин, Арафат пише, че неговата организация признава правото на съществуване на еврейската държава и се отказва от използването на терор и други насилствени действия. Никой никога не е чувал нещо подобно от палестински лидери!
Скоро представители на Израел и Палестина във Вашингтон подписаха Декларация за принципите за организация на временно палестинско самоуправление. След това Арафат и Рабин - и двамата лауреати на Нобелова награда за мир през 1993 г. - си стиснаха ръцете. Беше сензация!
„Горещият“ Близък изток започна да охлажда. Изглеждаше, че палестинците и израелците са намерили коварен път към мира. Уви, това беше илюзия. Отново, като зейнали рани, се появиха различия, по-специално, двете страни бяха блокирани по въпроса за статута на Йерусалим. Палестинците отхвърлиха предложението за съвместно управление с израелците, считайки историческия град със светилища на три религии за своя територия.
Въпреки това, до голяма степен благодарение на Арафат, връзките между палестинците и израелците не се скъсаха и остана надеждата за тяхното укрепване. Но през 2004 г. палестинският лидер внезапно се разболя. Той е откаран в болницата Percy de Clamart в Париж , където бавно умира. И никой не знаеше защо...
Няколко години след смъртта на Арафат се оказа, че той, който преживя много опити за убийство, е бил отровен. От кого? Може би онези, които не искаха мир между Израел и Палестина...
Дойде времето за Хамас. Неговите лидери от деня на основаването на движението призоваха за унищожаването на еврейската държава. В Хартата на организацията е записано: „Нека хвърлим Израел в морето“.
Бойци на Хамас постоянно атакуваха израелски цивилни и военни цели. Имаше много терористични атаки – със стрелба, взривове, отвличания. Разбира се, имаше отговори на действията на бойците. Но най-вече пострадаха обикновените палестинци, които бяха далеч от политиката - старци, жени, деца, загинали от израелски обстрел. И тази държава, както планираха терористите, беше обвинена във варварство...
През юни 2006 г. членове на Хамас нападнаха израелски контролно-пропускателен пункт и отведоха 19-годишния войник Гилад Шалит в Газа. Търсят го, опитват се да го освободят с военни средства и преговарят с бойците. Лидерите на много страни, включително руският президент Дмитрий Медведев, призоваха за освобождаването на Шалит. Но всичко беше напразно.
Само повече от пет години по-късно, през октомври 2011 г., Израел и Хамас постигнаха споразумение за връщането на Шалит. Израел загуби тази битка със съкрушителен резултат. В замяна на освобождаването му Тел Авив трябваше да освободи повече от 1000 (!) затворници и сред тях бяха около 400 (!!) известни терористи, излежаващи доживотни присъди, които бяха убили общо около шестстотин (!!!) израелци.
Това решение предизвика радост в Палестина. Стотици жители на автономията, развяващи знамена на Хамас, скандираха: „Започнахме с Шалит и той няма да бъде последният“.
Всичко това е уместно да си спомним днес, след като терористите заловиха около стотина израелци - цивилни и военни - по време на кървавата им атака на израелска територия миналата събота. Можете ли да си представите каква висока цена ще трябва да плати сега Тел Авив за освобождаването им?..
И изобщо как Израел ще излезе от тази най-остра конфронтация с Палестина в историята? Освен това страната е „уморена“ от постоянни икономически и политически проблеми, обществото е разделено след приемането на противоречив закон, ограничаващ правата на Върховния съд. Лидерите на страната бяха твърде увлечени от вътрешните разправии и не забелязаха как силен и безмилостен враг се промъкна през границите.
Духът на предишната несломима израелска армия значително отслабна, а всевиждащата и всезнаеща разузнавателна служба Мосад може би губи високия си престиж и статус. Тя буквално „проспа“ атаката на Хамас, която доведе до огромни жертви.
По ирония на съдбата това се случи на фона на 50-годишнината от началото на войната Йом Кипур между Израел и арабските страни. През октомври 1973 г. еврейската държава не беше подготвена за нашествие и това почти доведе до национална катастрофа. Оказа се, че историята не е научила на нищо сегашните лидери на държавата.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща в скорошно обръщение към нацията, че "с Божията помощ и с помощта на обединението на всички сили, с помощта на нашата вяра във вечността на Израел, ние ще победим". Но ще бъде невероятно трудно да се направи това - Хамас вече е много силен, има модерни оръжия, укрепи инфраструктурата си. Освен това движението се подкрепя от Иран и Сирия. Ливанската шиитска организация Хизбула, която вече стреля по Израел, също се включи доброволно в помощ на палестинската групировка.
Може би коалицията от врагове на еврейската държава ще стане още по-голяма. Jerusalem Post съобщи, че афганистанските талибани са поискали от иранските, иракските и йорданските власти да им осигурят коридор, за да тръгнат към Израел, тъй като искат да се присъединят към битките и да „завладеят Йерусалим“.
Събитията в Близкия изток разтревожиха много страни. Лидерите на Украйна, начело с Владимир Зеленски, също са объркани. Израел поиска оръжие от Съединените щати и за да помогне на своя съюзник, Вашингтон ще трябва да бръкне в „кошницата“, предназначена за Незалежната. Това означава, че бандеровците ще трябва да почакат. Как тогава украинските въоръжени сили ще се преборят с руската армия, която непрекъснато увеличава своя натиск?
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?