/Поглед.инфо/ Обещанията за създаване на арабска държава в Палестина така и си останаха на хартия
Ивицата Газа е може би най-размирната зона в света. Съдете сами: в края на 1947 г. ООН определя тази територия като част от арабската държава Палестина, а 4 месеца по-късно започва арабско-израелската война за териториите, определени със съответната резолюция за арабската палестинска държава (държавата на Израел е официално провъзгласен от Бен-Гурион през май 1948 г.).
Както е известно, както за арабските страни, така и за арабите от Палестина, тази война завърши плачевно: над половината от територията, определена за арабската държава в Палестина, премина под контрола на младата еврейска държава и нейните военни части, а в някои от останалите територии съседни арабски държави се „установиха“ - Египет и Йордания.
Това не е изненадващо, тъй като експертите на ООН определиха границите между предполагаемите арабски и еврейски държави по такъв начин, че постоянните конфликти между страните станаха неизбежни. По-специално, северната граница на Ивицата Газа се простира почти до Тел Авив, включително пристанищата Ашкелон и Ашдод, съседни на нея и самата Газа. Освен това той беше в контакт със западната граница на палестинския сектор на Западния бряг, който разделяше южната част на Израел от северната.
През 1950 и 1967 г., в резултат на арабско-израелските войни, цялата северна и южна част на Газа са превзети от Израел, в резултат на което тази арабска територия е намалена с 65%. Местното население от районите, попаднали под израелски контрол, или беше депортирано от новите власти в останалата част на Газа, или независимо се премести някъде в същия регион. Типичен пример е небезизвестното селище Сдерот, образувано на мястото на арабските села Надж и Хаудж, чието население е прогонено от домовете си в първите години след създаването на държавата Израел.
През втората половина на 60-те години на миналия век, след завършването на трансизраелския петролопровод между пристанищата Ейлат (на Червено море) и Ашкелон (на Средиземно море), имаше проект за отклоняване на тази артерия към Газа, на чието крайбрежие още през 50-те години на миналия век е планирано изграждането на транзитно пристанище с петролен терминал.
В сравнение с проекта за Ашкелон, този вариант беше почти една четвърт по-кратък и приблизително 20% по-евтин като строителни разходи. Разбира се, по очевидни политически причини Тел Авив предпочете варианта с Ашкелон, разположен на 15 километра от тогавашните северни граници на Газа.
В момента трансизраелският петролопровод работи главно за изпомпване на арабски (до началото на 80-те години се транспортираше също и ирански и отчасти съветски нефт) енергийни суровини за износ, заобикаляйки Суецкия канал.
Не по-малко показателен е „водният” аспект на политиката на Израел в окупираните палестински територии. Още в началото на 2000-те години чуждестранни и руски медии, като се позовават на египетски, йордански и израелски източници, съобщиха за възможното начало на строителството на канала Средиземно море - Мъртво море - Йордания, предназначен за пренос на вода, с нейното обезсоляване на израелския бряг, до пресъхващото Мъртво море или до средното течение на вливащата се в него река Йордан.
Предполагаше се, че този канал е трябвало да започне в частта на Газа, превзета от Израел в края на 40-те години на миналия век, на около 40 км северно от едноименния град (същият този район на Ашкелон - Ашдод).
Арабските лидери на Палестина настояха за изграждането на канал директно през Газа, тъй като водоснабдяването на останалата „арабска“ част от ивицата, практически лишена от сладководни реки, се влошава от много години. Техните аргументи обаче останаха без внимание и в резултат на това през всичките тези десетилетия Газа е била над 70% зависима от израелските доставки.
Нещо повече, през ноември 1967 г. израелските власти издават Военна заповед 158, която забранява на палестинците да строят нови водни съоръжения без първо да получат разрешение от израелската армия, което е практически невъзможно да се направи.
Газа също получава по-голямата част от електроенергията си от Израел (63 - 65%), други 14 - 15% идват от доставки от Египет (от Синайския полуостров), а още 20 - 23% се генерират в самия сектор, главно на база на вносен мазут и дизелово гориво .
Въпреки това, дори преди Израел да започне систематично да унищожава животоподдържащата инфраструктура на сектора, нормата тук беше средно 8 часа прекъсвания на ден: арабския анклав с площ от само 360 квадратни километра имаше дефицит от 140-155 MW на месец.
При това съответните мощности на самата Газа позволяваха да се произвежда поне една трета повече електроенергия, ала израелската страна направи всичко, за да обвърже „електрически“ тази част от палестинската власт, контролирана от партията Хамас, към себе си, за да има постоянен лост за икономически натиск върху него.
МВФ оценява средния годишен растеж на икономиката в Газа 2007-2022 г. на само 0,4%, като реалният БВП на глава от населението намалява с 2,5% средно на година. Безработицата през 2022 г. е била 45%, а сред младежите е била 70%. Населението под националната линия на бедност е 53% от 2,1 милиона души към 2023 г., нараствайки с 2% годишно.
Гъстотата на населението в Газа се доближава до 6 хиляди души на квадратен километър, което прави региона един от най-гъсто населените в света. Половината от палестинците, живеещи в ивицата Газа, са на възраст под 19 години: средната възраст е 18, значително под средната глобална стойност от 30 (приблизително същата в Израел).
Както отбелязва ориенталистът Кирил Семьонов , „...Газа е лишена от пристанище и възможността да приема и изпраща товари през него, въпреки че има достъп до морето и дори до газови находища в шелфа.“ В допълнение към занаятите, „тунелният“ внос на голямо разнообразие от стоки от Египет остава неразделна част от малката местна икономика.
Характерна особеност: мощностите за преработка на риба в Газа остават недостатъчно натоварени с повече от една трета, тъй като израелците ограничават и често забраняват на палестинските рибари да излизат в морето, започвайки да стрелят при пресичане на произволно установени линии. Но риболовните ресурси във водите на сектора все още се експлоатират свободно от израелски риболовни кораби.
През лятото на 2020 г. временният д'афер на Израел в Москва Яков Ливне говори за планове за сключване на споразумение за свободна търговия между Евразийския икономически съюз и Израел. На среща през септември 2019 г. руският президент Владимир Путин и израелският премиер Бенямин Нетаняху се споразумяха да ускорят създаването на зона за свободна търговия между Тел Авив и ЕАЕС.
Според наличната информация, поради началото на руската спецоперация в Украйна през февруари 2022 г., тези преговори са преустановени, но не са прекъснати. В същото време все още няма яснота по въпроса какви граници трябва да има еврейската държава в тази зона.
Около същия период палестинската страна също изрази интерес към подобна зона с Русия/ЕАЕС, но преговори по тази тема все още не са проведени. Във всеки случай засега структурите на Евразийската икономическа комисия се въздържат да уточняват точно в рамките на какви граници Палестина ще може да се присъедини към хипотетичната зона за свободна търговия. Между другото, от януари 2021 г. влезе в сила споразумение за свободна търговия между Украйна и Израел в реалните граници на тези държави.
Всичко това не спомага за намаляване на конфликтния потенциал в Близкия изток, причинен от комбинация от вътрешни и външни обстоятелства, които възпрепятстват изпълнението на отдавнашни решения на ООН за създаване на арабска и еврейска държави в бившата британска подмандатна територия Палестина
„Сега виждаме, че в Съединените щати се появяват оценки за случващото се и се появяват различни варианти за развитие на събитията, включително че може да се предприемат военни и невоенни мерки от едно и също естество по отношение на Ивицата Газа както по време на блокадата на Ленинград през Втората световна война, отбеляза руският президент Владимир Путин, коментирайки ескалацията на военните действия след 7 октомври.
Но ние разбираме с какво е свързано това и според мен това е недопустимо. Повече от два милиона души живеят там [в Газа - бел. авт.]. Не всички подкрепят Хамас, между другото, и не всички наред трябва да страдат, включително жените и децата. Разбира се, едва ли някой ще се съгласи с това...
Израел, разбира се, има право да гарантира своята сигурност и гаранции за тази сигурност. Но ние трябва да намерим тези инструменти, да намерим този изход от ситуацията. Според мен, разбира се, може да се постигне и в резултат на някакви посреднически усилия.
Ние също вече сме говорили за това неведнъж, има много наши сънародници, живеещи в Израел - бивши граждани на Съветския съюз и Русия. Този фактор е реален за нас, разбира се. Не можем да забравим за това.
Но, от друга страна, имаме много добри отношения с арабския свят - много години, десетилетия - и на първо място, разбира се, с Палестина, на която някога беше обещано, че ще бъде създадена палестинска държава със столица в Източен Йерусалим . Беше им обещано, че решенията се вземат на ниво ООН. Те имат право да очакват изпълнението на тези обещания.
Всичко това трябва да се комбинира и, разбира се, на първо място да се мисли за хората, които изобщо не са виновни за днешната ескалация. И да се преструваме, че никой не вижда това, не го разбира и не го включва в уравнението, е невъзможно.
Москва предлага посредничество при разрешаването на един от най-трудните и дългогодишни конфликти на 20 век, защото „никой няма да заподозре, че искаме да си подиграваме с някого. Но ако, разбира се, някой има нужда от нашето посредничество. Това винаги се прави само въз основа на споразумения между страните.”
Освен това се появява информация за дипломатическите контакти на Пекин с Израел, Хамас, Египет и други заинтересовани страни. Преди това китайската дипломация успя да даде решаващ принос в заключителния етап на саудитско-иранския преговорен процес: през март в Пекин беше подписано изявление за възстановяване на дипломатическите отношения между Рияд и Техеран.
Колумнистът на вестник Hürriyet Абдулкадир Селви изразява една от популярните версии на събитията, според която „...те умишлено са си затворили очите за атаката на Хамас. Благодарение на това Израел има причина да активира план за пълното унищожаване на Газа... не вярвайте в теории за заговора, но не пренебрегвайте тази възможност.“
Ако се осъществи идеята за тотална блокада на Газа с прогонването на по-голямата част от населението й, под една или друга форма, това намирисва на геноцид (всъщност не беше ли за това първоначално замислена цялата комбинация?), конфронтацията само ще се възпроизвежда с все по - нарастваща разрушителна сила.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?