/Поглед.инфо/ На фона на продължаващата военна операция в ивицата Газа в страната вече се проведоха няколко масови митинга срещу премиера Бенямин Нетаняху .

Трябва да се отбележи, че митингите не бяха за спиране на операцията в Газа, а конкретно за оставката на сегашния премиер, който е виновен за провала на първия ден от войната.

В същото време, разбира се, има известна връзка между настоящите действия и последните антиправителствени протести в Израел, свързани със съдебната реформа. Прави впечатление обаче, че недоволството от Нетаняху сега се изразява не само от членове на опозицията, но и от собствения му електорат.

Всъщност основата на жалбата срещу Нетаняху и редица други израелски политици е изначално погрешната концепция за това как се възприема Хамас.

Факт е, че през последните години в израелския елит се формира мнението, че Хамас е в известен смисъл полезен за Израел.

В общи линии идеята беше следната.

Смяташе се, че самият Хамас не представлява заплаха за съществуването на Израел, а също така не разполага с достатъчно ресурси, за да причини значителна вреда на страната.

В същото време самото съществуване на Хамас, от една страна, предотврати появата на нови радикални палестински групировки (Хамас унищожи всички конкуренти, които не са под негов контрол), а от друга, - балансира и противодейства на официалните власти на Палестинската автономия в лицето на Фатах и Махмуд Абас и им попречи да станат прекомерно по-силни .

Важно е да се отбележи, че когато казват: „Израел сам създаде и издигна Хамас“, това не е вярно. Просто в някакъв момент израелските политици сметнаха Хамас за „приемливо и удобно зло“, което може да бъде контролирано.

Всъщност те се опитаха да го контролират с моркови и тояги: разрешиха парични преводи от Катар и в същото време получаваше „решителни“ военни отговори, когато Хамас периодично започна да обстрелва израелска територия.

В същото време ръководството на Израел и ЦАХАЛ напълно игнорираха доклада на генерал Ицхак Брик , който още преди събитията от 7 октомври всъщност предсказа какво ще се случи. Ето откъс от изявленията на Брик през седмиците, предхождащи нападението на Хамас:

„Смятаме, че всичко е наред и няма опасност, но на обществеността не се казва, че до нас има мощна сила от добре оборудвани, обучени воини, чиято задача е да пресекат границата и да окупират няколко израелски селища. Освен това вероятността за това е много голяма: те ще влязат в нашите села, ще хвърлят гранати по тях и ще извършат клане. Ще трябва сам да защитиш селището си, защото там няма да има армия .

Същността на доклада на Брик беше, че поради слаба организация, корупция, измами и хаос, израелската армия може да не е подготвена за внезапна вражеска инвазия.

В същото време в анализа беше поставен специален акцент върху заблудата да се намалява числеността на сухопътните сили и да се разчита предимно на ВВС. Брик особено критикува концепцията за „малка, но високотехнологична армия“, която в последно време е станала популярна в израелското общество .

В крайна сметка Брик се оказа прав и израелското ръководство призна провала на стратегията за флирт с Хамас и неговото умилостивяване.

Това означава ли, че Нетаняху, както и ръководството на ЦАХАЛ, ще бъдат изправени пред неминуема оставка?

Най-вероятно, поне до края на войната, не. Защото „ не се сменят конете, когато каруцата е по средата на реката“.

След края на боевете обаче Нетаняху най-вероятно ще бъде принуден да напусне и тогава основният въпрос ще бъде кой ще го замести.

Все още няма отговор. Факт е, че основните опозиционни политици - Бени Ганц и Яир Лапид - като цяло провеждаха политика спрямо Хамас, подобна на описаната по-горе, за което Нетаняху всъщност е остро критикуван днес.

В тази връзка прави впечатление, че рейтингите на двама политици в Израел се повишиха значително.

Първият е бившият министър-председател Нафтали Бенет . Ръстът на популярността му е повлиян както от факта, че сега той е един от най-известните израелски говорители, представящи страната в англоезичните медии, така и от факта, че Бенет е доброволец в армията веднага след избухването на военните действия.

Вторият лидер по ръст на рейтингите е Авигдор Либерман , човек, който може да се нарече основният рускоговорящ политик в Израел.

Либерман е може би единственият израелски политик, който последователно се е застъпвал за непримирима борба срещу Хамас (за разлика от привържениците на Realpolitik) и винаги е изразявал публично това. И сега, на фона на болезнения провал на предишната стратегия, акциите му рязко поскъпнаха.

Такъв е парадоксът на съдбата: до вчера и двамата бяха на практика „политически трупове“, а днес се издигат все по-високо в анкетите, имайки шанса да застанат начело на държавата.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.