/Поглед.инфо/ Всичко, което се случва с еврейската държава, вече не е изключително въпрос на Израел. Дори израелското общество да се обедини за известно време, съдбата му вече не е в неговите ръце.

Драматичните събития, които се случват в момента в Близкия изток, по отношение на тяхното значение за съдбата на Израел вече са сравнени с терористичните атаки от 11 септември 2001 г. или японското нападение срещу американската база Пърл Харбър през декември 1941 г. И в двата случая последствието беше колосален скок в активността на внезапно атакуваната сила и нейната решимост да победи врага на всяка цена. Но по-важното е, че тези събития доведоха до фундаментални промени в световната политика като цяло.

В случая с потапянето на част от американския флот от страна на Япония, последствието е влизането на САЩ във Втората световна война, от която те излизат като световна велика сила. Що се отнася до събитията от 2001 г., те бяха последвани от атака на Вашингтон срещу няколко държави наведнъж, чиято крайна цел беше да ни убеди всички в неизбежността на глобалното американско господство. Те май дори успяха, макар и за кратко. Трябва ли да очакваме събитията от 7 октомври 2023 г. да имат подобен ефект?

Израелски политици и военни служители обявяват решимостта си да сложат край на палестинските си опоненти. В същото време Израел изглежда разполага с достатъчно сили, за да изпепели палестинските бунтовници. В същото време не знаем какви ще бъдат следващите им действия и събития „на земята“.

И още по-трудно е да се досетите за последствията. Има обаче сериозни основания да се смята, че те могат да се окажат по-различни, отколкото ако всичко се беше случило при различни исторически условия. Днес положението на самия Израел, както и на най-близките му съюзници на Запад, може да се окаже по-неблагоприятно от това, на което биха искали да разчитат.

Едно случайно събитие може да доведе до огромни драматични последици, ако е имало обща причина, която е направила тези последствия значими в исторически мащаб. Или, както пише Леон Троцки, „историческият закон се реализира чрез естествения подбор на случаите“.

Този естествен подбор не зависи от конкретни държави и техните способности, неговият двигател е развитието на целия международен живот. С други думи, събитията стават значими единствено в резултат на общите условия, в контекста, при който се случват. През 1941 г. и дори през 2001 г. потенциалът на Съединените щати беше търсен в международната политика, независимо дали ни харесва или не. Сега опитът на Израел да изравни със земята опонентите си не изглежда много навременен. Това може да доведе до неопределеност в съдбата на тази еврейска държава, с която сме свикнали.

Към момента на писане, най-интригуващият въпрос е дали израелското правителство ще предприеме пълномащабно нахлуване в териториите, които остават под контрола на палестинските бунтовници. Тази инвазия ще доведе до сериозни жертви.

Непропорционалното насилие винаги е било характеристика на поведението на Израел спрямо своите съседи. Те обаче също се опитаха да не останат длъжници. Въпреки че разликата в техническите възможности винаги е пречела на арабите да постигнат също толкова впечатляващи резултати. Но дори Ивицата Газа да се превърне в изгорена пустиня, това няма да означава възстановяване на израелската мощ. Вероятно е да се случи точно обратното.

Факт е, че положението на други страни в Близкия изток, както и на великите сили, се промени радикално в сравнение с ерата, когато израелските управляващи можеха да действат изцяло по свое усмотрение.

Първо, центърът на световната политика отдавна се измести в Азия. Предизвикателството от Китай е по-плашещо за Съединените щати от всеки опит на СССР да разшири влиянието си в арабския свят по време на Студената война.

Второ, независимостта на средните регионални сили се увеличи. Турция, Египет, Саудитска Арабия, Иран и дори по-малки държави вече не са готови и съгласни да разчитат на Съединените щати да определят общите условия на регионалния живот.

В известен смисъл самото палестинско нападение беше следствие от качествен спад на реалното влияние на Вашингтон върху развитието на Близкия изток. Призивът на турския президент за уреждане чрез преговори и поведението на Египет са доказателство, че регионалните сили виждат ситуацията по различен начин от разочарованите израелци.

Спадът на американското влияние не заплашва местните режими с възможността един външен диктатор да бъде заменен от друг. СССР отдавна е нещо от историята, Русия не се стреми да си пъха носа в делата на други хора, а Китай по принцип не е склонен да използва сила, за да постига своите икономически интереси.

Причината за намаляването на американското влияние следователно е липсата на алтернатива за него. Но това е много лоша новина за Израел, който по принцип никога не е изхождал от необходимостта да води независими преговори със своите съседи. И накрая, Съединените щати може изобщо да не са подготвени за нов регионален конфликт в момент, когато решимостта на Русия по европейските въпроси става все по-силна.

Така основната интрига е свързана именно с международния контекст - всичко, което се случва с еврейската държава, вече не е изключително израелски въпрос. Дори драмата на мирните жители на Южен Израел да бъде последвана от трагедията на палестинците и израелското общество да се обедини за известно време, съдбата му вече не е в неговите ръце.

Основният покровител - САЩ - вече трябва да се съобразява с фактори, които дори не биха му хрумнали преди 30-40 години. Русия, между другото, разбира контекста по-добре от много други, а последните събития в Южен Кавказ само потвърждават това. Степента, до която Съединените щати и Израел разбират важността на контекста, ще определи бъдещата им позиция. То може да стане катастрофално или да започне постепенно да преминава към по-модерни форми на участие в регионалните дела.

Какво означава всичко това за Русия? Вече имахме възможността да се убедим, че руската политика към региони, разположени извън нашия периметър на сигурност, е продиктувана от два вътрешни фактора. Първо, нашата самодостатъчност и липсата на изразена необходимост да се възползваме от пряк контрол над други държави.

Размерът и целите за развитие на Русия не я принуждават да играе геополитически предизвикателни игри. Второ, огромното значение на вътрешната хармония в многонационалното руско общество. Едва ли на държава-цивилизация, която съдържа много култури и религии, би хрумнало да заеме ясна страна там, където ситуацията не я засяга пряко. Тоест в никакъв случай, когато тя самата не е страна в конфликта.

Но в същото време Русия сега е от правилната страна на историята. Това означава, че отговаря на тези гласове, които призовават за по-демократичен международен ред. За намаляване на всякакви признаци на авторитаризъм на великите сили и техните сателити.

В някои случаи може да не сме напълно доволни от поведението на Турция или някой друг. И разбира се, Русия не приветства терористичните методи за постигане на цели - тя се сблъсква и познава това бедствие от собствен опит. Но има силно впечатление, че Русия е на страната на онези, които се стремят да задържат ситуацията в цивилизовано русло, което отговаря на изискванията за по-плавен преход към нов международен ред. Отказът на САЩ и техните съюзници да следват този път в Европа вече доведе до украинската трагедия.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?