/Поглед.инфо/ Различните процеси на влошаване на икономическата ситуация в Сирия, от една страна, и дипломатическото нормализиране с регионалните играчи, от друга, остават най-важните фактори, на които трябва да се обърне внимание, когато се опитваме да оценим дали Сирия излиза от десетилетие на криза.

Това пише Алексей Хлебников, експерт по Близкия изток от Руския съвет по международни въпроси (РСМВ), независим консултант, в статия за Международния дискусионен клуб „Валдай“.

През 2023 г. Сирийската арабска република навлезе в своята тринадесета година на конфликт. Въпреки че през последните три години интензивността на военните действия остана най-ниската по време на кризата, това не донесе на страната желания мир, стабилност и икономическо съживяване.

Несъмнено намаляването на нивото на насилие и броя на смъртните случаи в хода на военните действия е положителна тенденция. Въпреки това нарастването на икономическите проблеми, което води до страданията на цивилното население, със сигурност е лош знак.

През последните месеци имаше истински пробиви в дипломатическа посока, които доведоха до нормализиране на отношенията между Дамаск и много регионални играчи. Задълбочаването на сътрудничеството с ОАЕ, Оман, Бахрейн и Йордания, помирението с Египет, Саудитска Арабия, Тунис и Алжир определено очертаха положителна тенденция.

Резултатът беше панарабски консенсус, който допринесе за възстановяването на членството на Сирия в Арабската лига на 7 май 2023 г. Връщането на Дамаск в семейството на арабските страни може да осигури по-голяма икономическа помощ за възстановяването на страната.

Засега многопосочните процеси на влошаване на икономическата ситуация в Сирия, от една страна, и дипломатическата нормализация с регионалните играчи, от друга, остават най-важните фактори, които трябва да се вземат предвид, когато се опитваме да оценим дали Сирия е излиза от десетилетна криза.

За постигане на осезаеми резултати и реален прогрес икономическите процеси трябва да бъдат синхронизирани с външната политика. Дипломатическата нормализация трябва да бъде свързана с конкретни икономически мерки и проекти.

По-долу разглеждаме основните проблеми в икономическо и дипломатическо измерение. Със сигурност определени причини и фактори, вътрешни и външни, доведоха до сегашната ситуация.

Икономически аспект

За десет години военни действия икономиката на страната претърпя огромни щети. Унищожена е гражданската инфраструктура (помпени станции, заводи, училища и болници, електрически мрежи, пътища), драстично са намалени земеделските земи, има липса на гориво, изтичане на мозъци и т.н.

Сирия преминава през много трудни времена през последните три години. Социално-икономическата и финансова ситуация се влошава, хуманитарните нужди нарастват и все още не е настъпило голямо икономическо възстановяване.

Според Световната банка БВП на Сирия намалява от 2018 г., главно поради едностранните западни санкции (Законът за Цезар от 2019 г.), икономическата и финансова криза в Ливан, засиления натиск върху Иран, пандемията от COVID-19 и скорошното земетресение.

Сирийската валута се обезцени драстично през последната година от 4000 сирийски лири за щатски долар на 8000. 15,3 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, което е със 700 хиляди души (5%) повече от 2022 г. и почти 2 милиона (14%) повече от 2021 г. Според някои сирийци животът в страната днес е по-лош, отколкото по време на активната конфронтация от 2016-2017 г.

Важно е да се подчертае, че настоящата икономическа ситуация в Сирия е резултат от различни фактори и е трудно (ако не и невъзможно) да се прецени кой от тях е изиграл голяма роля. Освен това съществуват редица проблеми, които възпрепятстват възстановяването и икономическото възстановяване.

Очевидно основният проблем в икономическата сфера е, че сирийското икономическо пространство е фрагментирано. Де факто в страната има няколко паралелни икономики, които не й позволяват да бъде обединена:

- територии под контрола на сирийското правителство (около 65%);

- североизточна Сирия, контролирана от Кюрдската автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) и подкрепяна от американските военни (около 25%);

- „буферната зона“ на Северна Сирия, която е под контрола на Турция и подкрепяните от Турция сирийски въоръжени групи (около 5%);

- зоната Идлиб, де факто контролирана от Хаят Тахрир аш Шам (организация, забранена в Русия) и под контрола на Правителството на спасението (около 2%);

- зоната Aт-Taнф в Югоизточна Сирия, която е под контрола на САЩ (около 3%).

В резултат на това икономическите и търговски връзки в цялата страна са прекъснати, което не благоприятства икономическото възстановяване.

Възстановяването на икономиката на страната също е възпрепятствано от западните санкции, особено санкциите на САЩ (Caesar Act).

Според старшия научен сътрудник в Института по източни изследвания на Руската академия на науките Игор Матвеев, вторичните санкции на САЩ остават една от основните пречки пред съживяването на икономическата активност в Сирия.

Те пречат на външни участници и други трети страни да предоставят допълнителна хуманитарна помощ, да стартират повече проекти и инициативи за следконфликтно възстановяване и да инвестират по-активно във възраждането на сирийската икономика.

Премахването на санкциите би било важен елемент за съживяването на сирийската икономика и преодоляването на кризата. Москва е един от основните поддръжници на този ход от много години. Въпреки че Западът показа малко желание да отмени санкциите, страните в региона и незападните държави сега са по-склонни да поемат рискове чрез постепенно възстановяване и развитие на икономическите отношения със Сирия.

Финансовата криза в Ливан, която започна в края на 2019 г., оказа негативно влияние върху сирийската икономика. Икономиките на двете страни са традиционно тясно свързани помежду си.

Ливан се смята за "икономическите бели дробове" на Сирия. Той помогна на страната да заобиколи санкциите, да внесе стоки и да осигури трансграничен паричен поток, както законен, така и нелегален. Според някои оценки в ливанските банки се съхраняват сирийски средства на стойност до 60 милиарда долара.

През последните години засиленият външен натиск върху Техеран и влошаващата се икономическа ситуация в Иран също повлияха на способността на Иран да предостави на Дамаск икономическа помощ, включително гориво, финансова и хуманитарна помощ.

Междувременно икономиката на страната определено зависи от помощта на Техеран, който активно подкрепя сирийското правителство.

Дипломатически игри в Дамаск

През последните няколко месеца се случиха важни събития по дипломатическата линия. Страните от региона предприеха редица стъпки за нормализиране на дипломатическите отношения с Дамаск, което създаде положителна тенденция. Тук Русия изигра важна роля.

Благодарение на дипломатическата активност на Русия, Сирия и Турция започнаха да вървят към нормализиране на отношенията.

Още през есента на 2022 г. президентите на Русия и Турция се споразумяха за „алгоритъм“ от действия, които в крайна сметка биха могли да допринесат за провеждането на сирийско-турската среща на върха.

Първите стъпки бяха направени през декември 2022 г., когато министрите на отбраната на Русия, Сирия и Турция се събраха в Москва. Това проправи пътя, първо, за среща на заместник-министрите на външните работи в четиристранен формат (Русия, Сирия, Иран, Турция) на 4 април 2023 г. в Москва и, второ, за разговори между министрите на отбраната и ръководителите на разузнаването на 24 април, 2023 г.

В резултат на това се стигна до преговорите на външните министри, проведени на 10 май 2023 г. Важно е да се помни, че сирийско-турските връзки никога не са били напълно прекъсвани, тъй като страните са поддържали контакти на ниво служби за сигурност и разузнаване.

Въпреки че процесът на нормализиране на сирийско-турските отношения е започнал и продължава, той се забавя от множество пречки. Важна роля играят прекомерните изисквания на Анкара и Дамаск един към друг, като последният, изглежда, е по-малко склонен да прави отстъпки.

Турция иска Сирия да извърши политически реформи и да намери компромис с опозицията, включвайки я в процеса на управление, както и да премахне опасенията на Турция за сирийските кюрди. Междувременно Асад, на вълната на „победоносните“ настроения, не позволи на Ердоган да разиграе сирийската карта в предизборната кампания, тъй като в Дамаск имаше (и все още има) съмнения кой ще спечели изборите в Турция (особено след като Ердоган не успя да постигне победа в първия кръг) .

Очевидно сирийците вярват, че ще им бъде по-лесно да се справят с турската опозиция и ще бъде възможно да се сключи изгодна сделка по въпросите на Северна и Североизточна Сирия, кюрдите, подкрепата на Турция за сирийските опозиционни групи.

Саудитско-сирийска нормализация

Друг важен фактор, влияещ върху процеса на нормализиране на отношенията между Сирия и Турция, е саудитско-сирийското сближаване.Нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Сирия доведе до възстановяване на членството на Сирия в Арабската лига.

На 18 май 2023 г. сирийският президент пристигна в Саудитска Арабия за срещата на върха на Арабската лига в Джеда, която се проведе на 19 май. Освен това външните министри на Сирия и Саудитска Арабия вече се срещнаха два пъти - в Джеда и в Дамаск, където саудитският министър разговаря с президента Асад.

Мнозина смятат, че ирано-саудитските ходове за нормализиране на отношенията са основната причина за саудитско-сирийското сближаване. Това със сигурност е важен фактор. Трябва обаче да се помни, че промяната в политиката на Саудитска Арабия спрямо Сирия също е свързана с политиката на Турция.

Всъщност Турция първа промени подхода си към Сирия през втората половина на 2022 г. Перспективата за нормализиране на отношенията между Сирия и Турция разтревожи саудитците, които виждат Ердоган като един от ключовите си съперници в региона.

Още през февруари Рияд изпрати няколко самолета с хуманитарна помощ в райони, контролирани от сирийското правителство, за да помогне за справяне с последствията от земетресението. По-късно Рияд обяви необходимостта от разработване на нов подход към Сирия.

И най-накрая през април се проведоха две срещи на външните министри на Саудитска Арабия и Сирия и беше взето решение за възстановяване на въздушния трафик и консулските отношения. Тези събития се случиха само за два месеца.

В крайна сметка членството на Сирия в Арабската лига беше възстановено, а Башар Асад присъства на срещата на върха на организацията в Саудитска Арабия.

Дамаск се оказа в интересна ситуация. Разигравайки турската карта, Асад „принуди“ Рияд да промени политиката си. Сега Саудитска Арабия е на път да нормализира отношенията си с Дамаск и е дори по-успешна от Турция на този фронт.

Пълното възстановяване на саудитско-сирийските връзки може да помогне за възстановяване на сирийската икономика и разрешаване на конфликта. Нормализирането на отношенията със страните от Персийския залив и Саудитска Арабия е може би още по-важно за Дамаск, защото тези страни са в много по-добра икономическа позиция и могат да допринесат много повече за възстановяването на сирийската икономика.

Турция има доста сериозни икономически проблеми, а освен това е на "политически кръстопът", което я прави по-малко полезна. Освен това нормализацията със сродни арабски страни е по-естествена за Сирия, отколкото с "османците".

Затова Асад нямаше желание да се срещне с Ердоган преди първия тур на изборите в Турция. Дори Ердоган да спечели на втория тур и да е по-малко склонен да се примирява с Дамаск, искайки да отмъсти за липсата на помощ на Асад по време на предизборната кампания, Дамаск ще има почти всички ключови държави от Персийския залив на своя страна, което определено ще подобри позицията му в преговорите .

Някои анализатори в Русия смятат, че Сирия се нуждае повече от нормализиране на отношенията с Турция, отколкото Турция от нормализиране на отношенията със Сирия.

От една страна, те са прави, тъй като Турция е страна в кризата и Дамаск трябва да се договори с Анкара, за да разреши конфликта. От друга страна, Асад седи на много столове едновременно и може сам да прецени кои са по-удобни.

Нормализирането на отношенията със Саудитска Арабия, други страни от Персийския залив и Турция до голяма степен ще допринесе за „легализирането“ на Дамаск на международната арена, ще помогне да се намери изход от кризата и ще допринесе за възстановяването на страната.

Сегашната положителна тенденция обаче няма да има голямо практическо значение, ако не се претвори в реални икономически проекти и мерки.

Вторичните санкции на САЩ остават голямо препятствие и оказват голямо влияние върху желанието на страните да развиват икономически връзки с Дамаск. Все още не е ясно докъде са готови да стигнат страните от региона в нормализиране на отношенията със Сирия и как САЩ ще реагират на това.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?