/Поглед.инфо/ Изтокът е тънка работа и Реджеп Тайип Ердоган изглежда е повярвал, че в триъгълника Турция-САЩ-Русия той е истинският Изток и другите две страни не могат да се сравняват с него по тънкост. Съдейки по резултатите от посещението в Москва, именно тоа са били мислите, царували в главата на турския лидер. Как иначе? В края на краищата, следвайки традициите на световната дипломация, три дни преди посещението, Русия спря военните операции в Сирия. Етикет все пак! Турската армия и нейните привърженици в Идлиб получиха време за отдих.

И Ердоган реши, че е дошъл моментът да кове желязото, докато е горещо. Трябваше да успокои упорития руски партньор. В съответствие с традициите на Изтока бяха принесени дарове. Под формата на намерения за допълнително закупуване на системи за противовъздушна отбрана С-400, изграждане на нови атомни електроцентрали, започване на сътрудничество в космоса и много други важни и приятни неща.

И какво се изисква от успокоения руски партньор? На първо място е необходимо да се обуздае сирийският президент Башар Асад, който настъпва в "зоната за деескалация" в Идлиб. Изисква се да му се обясни, че терористите и Сирийската свободна армия изобщо не се прикриват от тамошните турски наблюдателни пунктове. Турската армия патрулира само по пътищата.

И наистина му се иска Москва да не забележи как Турция разбива кюрдите в сирийските провинции, които е превзела.

Русия приветства с удоволствие перспективите за разширяване на сътрудничеството с Турция. Защо не? Добре е за всички. Но не обеща нищо за Сирия. Нещо повече, не разбирайки източната хитрост, тя поиска прекратяване на войната срещу кюрдите. Съответно тогава турската армия в Сирия като цяло не е необходима. Сирия ще се справи сама с терористите.

Самолетът на Ердоган дори нямаше време за излитане от Сочи, когато стана ясно, че турският президент прелетя покрай вратата. Точно по това време руските космически сили започнаха да нанасят удари по позициите на терористите, които по ориенталски начин бяха умело смесени с позициите на турските наемници. И за да не се съмнява никой в реалния резултат на срещата, бяха извършени 40 въздушни атаки с десетки убити екстремисти в районите на Хама, Алепо и Рака.

В същото време сирийската армия нанесе атаки от реактивни системи за залпов огън „Град“, „Ураган“ и „Торнадо“ върху джихадистите, което нанесе сериозни щети по позициите на протурските сили. Всичко изглежда като артилерийски обстрел на сирийската армия преди решителна атака срещу позициите на терористите в Идлиб.

Ясно е, че турските войски в окупираните райони са доведени до пълна бойна готовност, към тях са доставени нови тежки артилерийски системи. Изявлението на Ердоган, че „режимът на деескалация“ в Идлиб е засилен в Сочи, изглежда много оригинално, след което той даде заповед за допълнително засилване на вероятните направления на ударите на сирийската армия.

Въпреки това, в неговия тим са омразните кюрди и американците решиха да снабдят кюрдите с бронирани машини, включително бронетранспортьори “Брадли”. Добре, че не танкове. Освен това Камарата на представителите на Конгреса в допълнително решение за военния бюджет отпусна военна помощ на кюрдите в размер на 177 милиона долара за 2022 година. Членът изброява конкретни елементи: заплащане, обучение, строителни материали и оборудване, леко оръжие, оръжия, ракети и ремонтни мощности.

Това е цената на поредния източен номер на Ердоган, когато той се опита да накара Вашингтон и Брюксел да ревнуват чрез сближаване с Русия. Получи неочакван отговор. Сега готовите за бой кюрдски части са още по-активни.

Анкара веднага се възмути и припомни, че Вашингтон е инвестирал повече от 2 милиарда долара в кюрдите през последните пет години. Трудно е да се повярва на тази турска аритметика, този Изток е много тънка работа. Фактът, че САЩ няма да позволят на Истанбул да изтрие кюрдските райони от лицето на земята, изглежда е истина. Вашингтон разбира, че кюрдите са сериозен лост на влияние върху турския хитрец не само по време на военните действия, но и в бъдеще.

Тогава въпросът остава защо изобщо Ердоган започна всичко това? Какво ще даде това на Турция, освен загубените животи, новите разходи и омразата към турците?

И не се ли появи веднъж в небето над Сирия призракът на руския СУ-24, подло свален от турците, в знак, че злото винаги е наказуемо? Или Ердоган си е мислел, че неговата източна хитрост ще изтрие безвъзвратно тази история от летописите на войната? Изглежда не е така. Трябва да се плаща за всичко.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели