/Поглед.инфо/ Предложението на Джо Байдън, изразено в средата на април, да проведе на неутрална територия, някъде в Европа, среща на четири очи с Владимир Путин, за когото самият Байдън се беше изразил нецензурно, изглеждаше внезапно, като замръзването на Тексас.

На 1 май държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен писа, сякаш нищо не се е случило: „Заедно с нашите партньори и съюзници ние се стремим към по-конструктивни отношения с Русия, но тя трябва да изпълни своите международни задължения“.

И така, изведнъж поискаха “конструктивни отношения” с държавата, която беше и остава основната военна заплаха в доктрината на Пентагона, така ли?

На 3 май в Лондон държавният секретар на САЩ обяви, че "бихме предпочели да имаме по-стабилни и по-предсказуеми отношения" с Русия. Нима да разбираме, че режисираната от Вашингтон “нестабилност”, увеличаваща неяснотата в отношенията на двете ядрени държави, е достигнала до линии, които не са безопасни за Америка?

Засега ще отбележим само, че Америка на Байдън не е способна да се завърти на 180 градуса.

Не се получи

Натрупалият се ефект е причинен от поредицата предишни неуспехи на стратегията за „ограничаване“ на Русия, към която винаги са се придържали администрациите на Демократическата партия. Сред тях е бомбардирането на населението на Сърбия със снаряди от обеднен уран през 1999 г., финансирането (с 5 млрд. долара) на силите зад държавния преврат в Украйна през 2014 г. След завръщането на власт на клана Обама-Клинтън-Олбрайт се очакваха нови диверсионни действия като част от хибридната война, водена срещу Русия. И такива имаше.

Очевидно основният залог е направен върху изострянето на конфликта между киевския режим, който е под външен контрол, и Донбас. Планът на американската администрация, както преди седем години, по времето на Обама, се свежда до провокиране на Русия да нахлуе и след това да се паразитира върху образа на „агресора Русия“, засилвайки принципа на „ограничения суверенитет“ върху европейските държави.

Москва прие предизвикателството и дори повдигна залозите. Руското военно-политическо ръководство отговори на заплахата от атака срещу ЛНР и ДНР с безпрецедентна мобилизация на своите въоръжени сили, концентрира две армии на границата с потенциалния агресор и даде ясно да се разбере, че ще защити живота и правата на 600-те хиляди жители от тези региони, които са станали граждани на Руската федерация.

С това Москва изплаши не само президента-комик Зеленски, но и водещите икономически партньори на Москва в Европа, Германия и Франция, които не се интересуват от нарушаване на статуквото. Затова Пентагонът и отзова своите военни кораби, които щяха да навлязат в Черно море. И след отрезвяващ разговор между Макрон и Меркел със Зеленски, войнствените викове в Киев започнаха да стихват.

Важен симптом на дезорганизацията в мрежата на атлантическата солидарност е случаят за завършването на газопровода "Северен поток 2". Част от германския бизнес елит, който се интересува от надеждно снабдяване с евтини енергийни ресурси от Сибир, убеди фрау Бундесканцлерин да не проваля жизненоважните икономически и финансови интереси и да каже ясен „Найн“ на Големия брат. Натискът на задграничните авторитарни демократи върху упоритите тевтонци този път не оказа ефект.

Обръщане на изток: бавно, но сигурно

Много по-важно обаче е не тактическото фиаско на клана Обама, а случващото се в системата на геополитическите координати като цяло. Балансът на силите на световната шахматна дъска се променя. Струва си да си припомним знаковото събитие от 9 март 2021 година. Русия и Китай подписаха Меморандум за разбирателство, който предполага тясно сътрудничество при създаването на... Международната научна лунна станция (МНЛС). Страните се съгласиха се „да проведат тясно взаимодействие при планирането, обосноваването, проектирането, разработването, изпълнението, експлоатацията на проекта за създаване на МНЛС

Засилването на сътрудничеството между Москва и Пекин в областта на високите технологии беше значителен принос за „обръщането на Изток“, започнало през 2014 г. след първите проблясъци на санкции и психологическа война на колективния Запад срещу Русия.

Държавният департамент на САЩ също следи отблизо пътуването на ръководителя на руското външно министерство до Пекин в края на март, където Сергей Лавров откровено обвини САЩ на Байдън-Обама, че се връщат към „неоколониалното мислене“. В основата на преговорите в Пекин беше предложението на Москва „за отдалечаване от използването на контролирани от Запада международни платежни системи“.

Както каза Лавров, „САЩ представят задачата си да ограничат възможностите за технологично развитие както на Руската федерация, така и на Китайската народна република“. Изходът за двете страни, застанали в условията на необявена хибридна война „гръб до гръб“, е очевиден: „да се намалят санкционните рискове чрез укрепване на своята технологична независимост“.

Китайците, както обикновено, не побързаха да отговорят и дори засилиха контактите със западната система за бързи плащания СУИФТ, от която Европейският парламент обеща да прекъсне Русия, ако клиентелата им в Киев пострада. Да, това е напълно в репертоара на китайците, които се пазарили в продължение на 15 години за условията за присъединяване към вече полумъртвата СТО. Както уместно отбеляза Иван Петлин, изпратен през 1618 г. от войводата на Тоболск княз Иван Куракин в Пекин на опознавателна мисия, „хората в китайската държава не са войнствени: при тях е силно пазаренето“.

След като администрацията на Байдън-Обама въведе допълнителни санкции срещу Русия на 15 април, прессекретарят на китайското външно министерство Жао Лиджиян ги нарече "хегемонистични мерки", осъдени от "цялата световна общност". След това, на 26 април, друг представител на китайското външно министерство - Ван Венбин заяви по време на редовен брифинг: „Ние сме категорично против използването на едностранни санкции. Китай и Русия поддържат всестранно партньорство помежду си. По въпросите на защитата на държавния суверенитет КНР и Русия ще се подкрепят взаимно." Нека подчертаем: китайците свързват западните санкции със заплаха за „държавния суверенитет“.

Заедно с взаимодействието между Москва и Пекин във военно-стратегическо измерение и координацията на действията в дипломацията, перспективата за партньорство в паричните въпроси, маркирана до момента с пунктирана линия, е предизвикателство за господството на американската финансова олигархия. Натрупаните валутни резерви на Китай (3 трилиона 170 милиарда щатски долара към март 2021 г.), някои от които се инвестират в американски депозитарни разписки, могат, в случай на пълномащабна търговска и икономическа война, да сринат долара почти за една нощ, обезценявайки го до цената на ролка тоалетна хартия

Гамбитът на Кисинджър

Администрацията на Обама-Клинтън, въпреки силното си идеологическо натоварване разбира стойността на прагматичните стъпки на външнополитическата сцена, дори ако те са били предприети от Доналд Тръмп, мразен от новите хора във Вашингтон.

Бившият собственик на Белия дом разговаря с Владимир Путин в Хелзинки, където по инициатива на Хенри Кисинджър опита силите си с лоялността на Русия към специалните отношения с Китай.

Сега противникът на Тръмп Байдън възнамерява да провери лично каква цена може да поиска Москва, ако не за пълнопрекъсване, то за замразяване на диалога с Пекин. Схемата е разработена. През 1971 г. Хенри Кисинджър посети Китай два пъти като съветник по националната сигурност. Тогава Кисинджър обеща: „Съединените щати вече не са враг на Китай, вече няма да изолират Китай, ще подкрепят предложението за възстановяване на членството на Китай в ООН, но се противопоставят на изгонването на представителите на Чан Кайши от ООН“. В този гамбит жертвата беше Тайван. По-точно, Република Китай в Тайван като страна-основател на ООН.

Задкулисното обработване на страните членки на ООН доведе до желания резултат. Вместо Тайван в ранг на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН се появи Китайската народна република, която по това време беше в конфликт със Съветския съюз на идеологическия фронт, състезаваше се за симпатиите на левите правителства в Азия и Африка и която желаеше да си отмъсти за поражението на десантните си сили на 2 март 1969 г. на остров Дамански.

Освен това след края на войната във Виетнам, загубена от Америка, две трети от американския военен контингент беше изтеглен от Тайван. И официалното признаване от Вашингтон, че Тайван е неразделна част от Китай, всъщност направи нищожен Договора за съвместна отбрана от 1954 г.

Гамбитът на Кисинджър сработи. На уебсайта на американското правителство откриваме ценностна преценка: „Това беше основен поврат в световната история и в крайна сметка допринесе за разрушаването на Съветския съюз и края на Студената война“. Изглежда, че стратезите от Вашингтон възнамеряват да клонират "положителния опит" от 70-те години, разигравайки този път "руската карта" срещу Китай.

Всичко ще се нареди

В резултат на екстраполация от статистиците на ЦРУ на неудържимия икономически растеж на Поднебесната империя в началото на XXI век се появи аналитична бележка с мрачно пророчество: засилването на съперничеството между САЩ и Китай върви експоненциално. Това неизбежно ще доведе двамата гиганти до силова разправа. Войната, както прогнозира ЦРУ, може да избухне през 2050 година.

До каква степен транснационалната, преди всичко англосаксонска, финансова олигархия залага на замяната на Владимир Путин и неговия екип с нейни поддръжници в подготовка за предстоящата „майка на всички битки“ срещу Китай?

По всички показания е формулирана такава задача. И ако е така, трябва да се очаква засилване на усилията на "дълбоката държава", състояща се от маса верни членове на Демократическата партия, за дестабилизиране на Русия, за да се доведат на власт в Москва прозападни марионетки. Призивите за олигархичен пуч по сценария на Майдана, които вече са били чувани от САЩ, ще бъдат подновени.

Ако тази тактика се провали, ще последват хитри трикове за подкупване на част от политическата и бизнес класа на Русия: тези, които държат активи в анонимни сметки в швейцарски банки, обучават деца в британските университети, след което ги уреждат някъде в Маями.

В по-широк контекст могат да се предвидят: вдигане на санкциите от Съединените щати, последвани от сателити от ЕС, покана за присъединяване към привилегирования западен клуб Г-7, обещание (което няма да бъде спазено) вече да не се покровителства съюзът на олигарси и националисти в Киев, всякакви малки „морковчета“ встила на Мадлин Олбрайт.

Ясно е, че САЩ няма да се откажат напълно от покровителството си над агресивно националистическия режим в Киев, който е възпитал. “Майдаунчето” Украйна е твърде изгодна. Тя е постоянен дразнител, близък до Русия. Американците обаче може и да се преструват, че Москва уж е получава свобода по украинския въпрос. И все пак Киев ще стане губещияпри среща на високо равнище Байдън и Путин. Там ще започнат да осъзнават, че САЩ ще ги използват като разменна монета и няма да се поколебаят да ги изоставят, ако е необходимо, както направиха с тайванците през 1971 г. и с грузинците през 2008 г.

С една дума, всичко ще "се се нареди". Дори глобалната финансова олигархия да не успее да постави в Кремъл марионетен президент, заобиколен от прозападни агенти на влияние и след това да не се впусне в борба срещу Китай „до последния руски войник“, ще бъдат положени сериозни усилия за прекъсване на връзката между Москва и Пекин. Ще бъдат направени опити да се внесе объркване и разцепление в партньорството на двете съседни държави, наречено "стратегическо", обхващащо най-чувствителните сфери, които са болезнени за господството на Запада - високите технологии, военното сътрудничество и (на теория) финансите.

През следващите години триъгълникът Русия-Китай-САЩ ще искри и дими.

Превод: В. Сергеев