/Поглед.инфо/ Точно преди двадесет години, на 20 март 2003 г., започна една от основните военни авантюри на САЩ - нахлуването на американски войски в Ирак. Иракската армия беше победена, лидерът на страната Саддам Хюсеин заловен и обесен. Изглежда, че САЩ спечелиха безусловна победа и направиха това, което обещаха - "установиха демокрация в страната". В действителност тази война подкопа основите на американското световно господство.

В началото на войната в Ирак САЩ бяха в зенита на своята мощ. От икономическа гледна точка те бяха недосегаеми за други страни. От външнополитическа гледна точка те бяха лидерите на международната общност - след събитията от 11 септември Щатите успяха да обединят Изтока и Запада в борбата срещу глобалния тероризъм. Те и само те контролираха всички глобални процеси. Най-накрая от вътрешнополитическа гледна точка страната беше обединена - управляващите републиканци и демократите, които бяха в опозиция, работеха заедно. През февруари 2003 г. две трети от населението подкрепи предстоящата и, изглежда, в никакъв случай ненужна война на САЩ в Ирак.

Войната в Ирак трябваше, според нейните организатори (неоконсерваторите тогава на власт в Белия дом), да затвърди американското лидерство. С негова помощ те се надяваха не само да завземат иракския петрол, а не само цялото пространство от Средиземно море до Иран - Ирак трябваше да бъде първата стъпка в политиката на преформатиране на държавите по света.

„Политиката на Съединените щати е да търсят и подкрепят растежа на демократичните движения и институции във всяка страна и култура, с крайната цел да се сложи край на тиранията в нашия свят“, каза тогавашният президент на САЩ Джордж У. Буш.

Причината за това желание за глобална демократизация не беше желанието да се донесе свобода във всяко кътче на земното кълбо. Целта на Вашингтон беше премахването на силните правителства и децентрализацията на властта в другите държави, за да се установи външен контрол върху тях.

Да, диктатор може да бъде купен или нает - но това е ненадеждна инвестиция и неговото мнение трябва да се вземе предвид. Много по-лесно и колкото и да е странно по-евтино е да се управлява така нареченото гражданско общество - и то така, че обществото дори да не го забелязва. Чрез институциите на меката сила (НПО, международната преса, глобалните финансови институции), както и глобалните ценности (демокрация, човешки права) - и всичко това по това време беше твърдо контролирано от Съединените щати.

Без демокрация

Въпреки това, в резултат на войната в Ирак, нищо от горното не се случи. Нещо повече, американците не само не успяха да постигнат целите си, но дори загубиха това, което имаха.

Разбира се, либералните експерти казват, че демократизацията е успяла. „Днес Ирак е много различен. Това е много по-свободно общество, отколкото беше при г-н Хюсеин, и е една от най-отворените страни в Близкия изток, с множество политически партии и до голяма степен свободна преса“, пише „Ню Йорк Таймс“. Авторът на статията обаче е принуден веднага да добави, че страната е разрушена, че в нея продължават политическите катаклизми - и че иракчаните в никакъв случай не са благодарни на САЩ за тяхното "свободно общество".

„Почти половината от 45-милионното население на страната са родени след 2000 г. и следователно не помнят ограниченията и бруталността, с които управляваше режимът на Саддам Хюсеин“, се казва в статията. „Възприятието на младите иракчани е оформено от насилието, последвало водената от САЩ инвазия, и в същото време от разочарованието, че страната им все още не е оправдала надеждите, които са имали за свободно общество.“ Всъщност за какво оправдание на надеждите можем да говорим, ако в една „демократична“, но унищожена държава, безработицата сред младежите надхвърля 30%?

В резултат на това демократизацията на Ирак не беше важна стъпка, а сериозна пречка по пътя на САЩ към „края на тиранията по света“. Светът за пореден път се убеди, че насилствената либерализация води само до унищожаване на обществото и разпад на страната, до лишаване от нейния суверенитет и шансове за устойчиво икономическо развитие. И че процесът на демократизация (ако, разбира се, е необходим) трябва да протича не революционно, а еволюционно. Първо силна икономика, след това появата на просперираща средна класа с нейните искания към държавата (включително и искане за участие в политическия живот) – и едва тогава либерализацията на режима и демокрацията.

Без доверие и петрол

Войната в Ирак доведе САЩ и до други загуби. В него американците загубиха повече от осем хиляди войници (4,6 хиляди военни и 3,6 хиляди служители на ЧВК). Американският бюджет загуби два трилиона долара (лъвският дял от тези разходи дойде от заемни средства, като по този начин се увеличи националният дълг).

Американските елити загубиха доверието на населението. Епруветката на Пауъл, военните престъпления в Ирак, разкрити от „Уикилийкс“, неспособността да се потърси отговорност от елитите за тази война - всичко това доведе до спад в нивото на популярност на американския политически мейнстрийм и увеличаване на радикалните настроения в партиите. Последствието от това беше идването на власт през 2008 г. на левия демократ Обама, а след това през 2016 г. на десния републиканец Тръмп (след което цялата политическа система на САЩ като цяло се разпадна).

Войната в Ирак доведе до загуба на интерес на населението на САЩ към активна външна политика. „Хаосът и разрушението, последвали инвазията, направиха цяло поколение американци и техните лидери по-скептични относно използването на военна сила в чужбина, особено в Близкия изток“, пише „Аксиос“. Отчасти затова в САЩ нараства броят на онези, които са дори против косвеното участие на САЩ във войната на територията на Украйна.

Войната в Ирак доведе до загубата на надежда за контрол над иракския петрол. „Според най-разпространената гледна точка САЩ сами са искали да добиват иракски петрол и да си го доставят. Всъщност обаче иракската нефтена и газова провинция се възстановяваше дълго време след американската инвазия. Освен това разработването на иракските находища беше поето главно от неамерикански компании: азиатски и руски. Например, едно от най-големите находища в Ирак „(Западна Курна-2“) е разработено от „Лукойл“, - обяснява Игор Юшков, експерт от Фонда за национална енергийна сигурност.

Без Близък изток и сигурност

Освен това войната в Ирак доведе САЩ и до загубата на Близкия изток - регион, който доскоро се смяташе едва ли не за американско феодално владение. Изглежда, че унищожаването на режима на Саддам Хюсеин трябваше да консолидира американското лидерство, но то стартира редица крайно неприятни тенденции за Вашингтон.

Първо, рязко нарастване на иранското влияние в целия Близък изток. В един момент дори самият Ирак (поне южната му част) попадна под контрола на Техеран. Второ, засилването на терористичните организации в региона - по-специално войната в Ирак доведе до появата на „Ислямска държава“. От своя страна неясните действия на САЩ в Ирак, непредвидимостта на външната политика на САЩ, опитите за насилствена демократизация - всичко това принуди местните страни да търсят алтернатива на американския военен чадър.

Ирак го намери в лицето на Иран (който победи ИД на иракска територия). Но монархиите в Персийския залив гледаха по-надалеч. Например към Русия (която ефективно защити своите сирийски съюзници), както и към Китай (който сега навлезе в Близкия изток и успя да започне процеса на саудитско-иранско помирение, като по този начин изби една от основите на американското военно присъствие в Персийския залив).

И накрая, войната в Ирак не направи нищо за подобряване на сигурността на Съединените щати - само 31% от американците смятат, че войната е направила света по-безопасно място за страната им. По същество иракската авантюра създаде нови заплахи за САЩ, например в областта на разпространението на оръжия за масово унищожение.

Враговете на САЩ (както и страните, които просто са в конфликт с Америка) са направили очевидното заключение от Ирак и други авантюри на САЩ. Фактът, че нито добрите отношения с Вашингтон, нито признаването на американското лидерство, нито дори международното право могат да гарантират тяхната сигурност. Сигурността може да бъде гарантирана само чрез наличието на средства за нанасяне на неприемливи щети на САЩ в случай на американска инвазия. Това са ядрени оръжия. Доказателство за това беше първият ядрен опит, извършен в КНДР три години след нахлуването на САЩ в Ирак.

Оттогава, разбира се, никой не е поел открито пътя на създаването на ядрена бомба. Редица държави обаче (Саудитска Арабия, Япония, да не говорим за Иран и други) са в нисък старт. И ако влиянието на Съединените щати в света продължи да отслабва, тогава ниският старт може да се превърне във висок.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?