/Поглед.инфо/ Тъй като изтеглянето на мироопазващите контингенти на ОДКС от Казахстан се оказа светкавично, колкото влизането им там по искане на властите на тази страна, в интернет дори се появиха мрънкания относно „прекалено прибързаното“ изпращане на тези войски в „ зимните квартири”.

Мрежовите анализатори мислят, както винаги, в идеални категории. Видите ли, не всички бандити са заловени и заплахата от нови атаки все още не е напълно елиминирана. Животът обаче е устроен по различен начин.

Предвид „твърде високото напрежение“ на украинската граница, според официалния представител на президента на Руската федерация, решението на ръководството на страните от ОДКБ, и преди всичко на Русия, да не проточва твърде много мироопазващата мисия в Република Казахстан изглежда повече от оправдано.

Руските въздушно-десантни сили, които формираха гръбнака на това военно формирование на ОДКС, свършиха много сериозна работа. И преди да изпълнят други задачи в други части на руската граница, възможността за които при напрегнатата обстановка не може да бъде изключена, хората трябва да получат необходимата почивка, а военната техника трябва да се подложи на съответната поддръжка.

Москва разчита на факта, че ръководството на Казахстан, като е взело предвид тежкия урок, заплатен с кръвта на стотици загинали, контролира ситуацията в страната в достатъчна степен и ще може да извършва „работа върху грешките” изцяло, за да се предотврати повторението на подобни трагедии.

Международното значение на опита от казахстанските събития беше посочено по-специално от президента на Руската федерация Путин, който обърна внимание на активното използване на информация, включително в интернет, от подривни елементи: „И всеки знае, че продължават да се правят опити чрез използване на интернет комуникации и социални мрежи. Включването на нашите граждани в протестни акции, които са предвестници и атаки на терористи, за които президентът на Казахстан говори ясно и съвсем конкретно днес, е хронологията на събития, случили се в Казахстан... Нещо повече, опитът от последните събития в Казахстан потвърждава, че определени сили не се свенят да използват киберпространството и социалните мрежи за набиране на екстремисти и терористи, създавайки „спящи клетки“ на бойци. В тази връзка считаме за уместно да възложим на Комитета на секретарите на Съветите за сигурност на ОДКС в рамките на съответните работни групи - по информационна сигурност и по борба с тероризма и екстремизма - да внесат предложения за съвместно противодействие на опитите за разрушителна външна намеса в зоната на отговорност на ОДКС.”

Що се отнася до казахстанското ръководство, набързо реорганизирано на гребена на събитията, работата му няма край. Освен това в тази работа няма да помогнат никакви чуждестранни миротворци. А ситуацията, поне в някои области, изглежда толкова занемарена, че е редно предстоящата работа да се сравни с Херкулесовия подвиг по разчистването на Авгиевите обори.

И, разбира се, подборът и разполагането на персонал за тази работа ще бъде от първостепенно значение. Казахстан сега е точно на този етап. Някои назначения и на ключови постове вече предизвикаха, меко казано, смесена реакция. На първо място става дума за новоназначения министър на информацията и социалното развитие на Казахстан Аскар Умаров, който е нашумял с русофобските си изказвания.

Мотивите на президента на Република Казахстан г-н Токаев, който е взел подобно кадрово решение, не са ни известни. Възможно е да се е ръководил от познатото всекидневно правило, което гласи, че за един бит дават двама небити. Във всеки случай практическите действия на Умаров като държавен служител ще се основават на общия политически курс на местната власт. И този курс, ако Казахстан наистина иска да спре плъзгането в бездната, която се отвори през януари, трябва да бъде преразгледана в редица ключови аспекти.

Не може да се каже, че Казахстан в това отношение се различава твърде много от повечето бивши републики на СССР, всяка от които в една или друга степен е оцеляла от времето на полуколониалното минало, когато според Путин, Американски инспектори са седяли в Руската федерация навсякъде - от Кремъл до ракетните заводи.

Въпреки това, ако Руската федерация, като най-големият фрагмент от бившия Съветски съюз, вече е успяла да направи много, за да преодолее тежкото наследство на постсъветското безвремие, в други фрагменти от бившата суперсила неоколониалните порядки се коренят толкова дълбоко, че на места са довели до почти необратими последици. В Украйна се стигна до неофашистки антидържавен преврат, в резултат на което тази територия всъщност стана американска колония и е под пряк контрол отвъд океана.

Във всички подобни случаи методите за утвърждаване на западното господство бяха практически еднакви. Силите на външната експанзия консолидират контрола си над постсъветските територии по следния начин:

1. Създаването на "нова политическа класа", често набирана директно от улицата измежду жадни за пари скитници и "нови социални лидери", преминали бързи курсове;

2. Формиране на „пазарна”, а всъщност суровинно и експортно ориентирана икономика;

3. Насаждане на яростна, промиваща мозъци пропаганда на така наречените "универсални ценности";

4. Утвърждаване в масовото съзнание на стабилен образ на врага, като правило, в лицето на "Руската колониална империя", както и пропаганда на национализма под маската на "национално възраждане";

5. Провеждане на държавно ниво на политика на максимално дистанциране от Русия, от руския език и култура, с постепенно изтласкване на руското население на Република Казахстан в периферията на обществено-политическия и икономическия живот, а често и изобщо от страната.

Късогледството и опасността от такава политика за Казахстан се прояви най-ясно в хода на текущите събития, когато именно Русия действаше като основен гарант за целостта и оцеляването на тази република. И именно в регионите на Република Казахстан, населени предимно с руснаци, сегашният бунт практически не беше подкрепен.

Всичко по-горе Казахстан си го получи, както се казва, изцяло. В икономиката контролните позиции се заемат от най-големите западни транснационални компании, които управляват огромните природни ресурси на републиката. В икономиката на Казахстан контролните позиции се заемат най-големите западни транснационални компании, които разполагат с огромните природни ресурси на републиката.

Режимът на най-облагодетелстваната нация за дейността на ТНК се осигурява от политическото влияние на тези външни играчи върху висшите служители на Казахстан, значителна част от което съществува не толкова от държавни заплати, колкото от впечатляващи удръжки от печалбите на същите западни компании. Според Джон Хедършоу, професор по международни отношения в университета в Ексетър, само между 1998 и 2002 г. представителите на политическия елит на Казахстан са закупили 34 имота в Лондон на стойност около 530 милиона липи. Оттогава минаха още 20 години и някои местни чиновници, откраднали милиарди долари, като небезизвестния Аблязов, са избягали в чужбина.

Колкото до психологическото третиране на населението, което при такава антинародна система за разпределение на материалните блага е натрупало много въпроси към местния „елит”, то за целта има цяла армия от „неправителствени” организации и специално обучени лица.

Сегашното ръководство на Казахстан, в светлината на националната катастрофа, която почти се случи, започва да прави някои изводи от случилото се и да очертава начини за коригиране на ситуацията. Това обаче се прави донякъде едностранчиво. Отчитайки наличието на опасни социално-икономически диспропорции в страната, то все още не е решило да засегне темата, която е първопричината за това състояние на нещата. А именно темата за господството на чуждия капитал, неконтролиран от местните власти и почти неограниченото му влияние върху политическата и идеологическата ситуация в републиката.

„Токаев директно обвини обкръжението на Назарбаев за факта, че около Елбаси се е образувала група свръхбогати хора, дори и по международните стандарти. Токаев смята, че те трябва да „отдадат почит на народа на Казахстан“. Редица банки и фондове ще бъдат подложени на проверка, а парите ще отидат за обявените социално-икономически реформи. Признава се, че финансовите и олигархичните групи са се превърнали в бенефициенти от икономическия растеж на Казахстан. Събитията в Казахстан, според Токаев, са резултат от социално-икономически проблеми и неуспешната дейност на някои държавни органи. Тези органи се откъснаха от реалността и нуждите на гражданите и предизвикаха нарастване на имущественото разслоение.

Всякакви опити за запазване на настоящата политическа и икономическа ситуация са равносилни на поддържане на този експлозивен потенциал, който почти доведе до унищожаването на Казахстан като относително стабилна, мирна и цялостна държава. Залогът за ръководството на Република Казахстан и народа на тази република все още е голям. И решенията, които трябва да бъдат взети, трябва напълно да отговарят на мащаба на проблемите, пред които е изправен Казахстан.

Превод: В. Сергеев